Турция, Америка и кюрдите – неудобни съюзници

Моментът на взрива в Суруч. Кадър от любителско видео

Когато се появи новината за споразумение между Турция и Америка за Сирия миналия уикенд, то беше приветствано като повратен момент. Но бързо стана ясно, че споразумението е пълно с двусмислие и разминаващи се планове. Това не би трябвало да е изненада: идеята, че две страни с толкова напрегнати в последно време отношения загърбват разногласията си, за да победят „Ислямска държава“ /ИД/, винаги е била малко вероятна.

Привидната промяна в позицията на Анкара дойде след убийството на 32 млади активисти в Кюрдски културен център в граничния град Суруч на 20 юли. След като дълго време се правеше, че не забелязва ИД (и други сунитски джихадистки групи, борещи се срещу режима на Башар Асад в Сирия), турското правителство изглежда бе извадено от самозаблудата за заплахата, която групировката представлява.

Всъщност Турция клонеше към поемане на по-активна роля в коалицията срещу ИД от няколко седмици, което може да е предизвикало самоубийственото нападение. Причините включваха растящото безпокойство от засилващите се връзки между американците и кюрдите; активното набиране на бойци за ИД в големите градове на Турция; опасенията за вредите върху репутацията на Турция от толерантността й към ИД. През юни Барак Обама публично критикува Турция, че не успява да спре потока на чуждестранни бойци и оръжия през границата й към Сирия.

Въпреки че подробностите от споразумението остават неясни, Турция се съгласи на две отдавнашни искания на Вашингтон.

Първото беше да позволи на американски военни самолети да извършват удари срещу позиции на ИД от голямата натовска база Инджирлик. С много по-малко летателно време до контролираната от ИД територия, отколкото от базите в Залива, самолетите могат да прекарат повече време над целите си, да реагират по-бързо на информации в реално време от наблюдателните дронове и да поддържат по-високо темпо на операциите. Второто искане беше турски бомбардировачи Ф-16 да се включат в усилията на коалицията срещу ИД.

В замяна американците се съгласиха да помогнат за създаването на 105-километрова свободна от ИД зона в западната част на турско-сирийската граница, в района северно от Алепо до Ефрат. Това помогна на Анкара да запази достойнството си, но все пак не е забранената за полети зона, за която турците настояват откакто избухна гражданската война в Сирия. Тя трябваше да създаде убежище от силите на Башар Асад, и по-специално от авиацията му, докато целта на зоната сега е просто да изключи ИД.

В брифинги миналата седмица турците изразиха надежда, че зоната в крайна сметка ще предостави убежище на част от 1,8 милиона сирийски бежанци в Турция. Преди това обаче, основната цел на изтласкването на ИД от зоната е да се прекъсне пътя за достъп към Турция, през който организацията вкарва чуждестранните си бойци. Веднага щом въздушните удари убият джихадистки бойци (смята се, че около 1000 умират всеки месец), на тяхно място се появяват техни заместници. След като загуби от кюрдите един граничен пункт на изток при Тел Абяд през юни, ИД разчита на друг, по на запад – Джараблус, който се намира в зоната.

Турците се надяват на други ползи за тях самите. Правейки зоната свободна от ИД, те биха искали също да я направят свободна и от сирийските кюрди, за да попречат на кюрдските планове за завладяване на съседната територия, която им е необходима, за да създадат самоуправляваща се единица на турската граница, подобна на автономния Кюрдистан в Северен Ирак. Това е перспектива, от която президентът Реджеп Тайип Ердоган все още се бои много повече, отколкото от потенциална заплаха от ИД. Въпреки че обявената от Турция стратегия за Сирия е съсредоточена изцяло върху отстраняването на Асад, нейната подкрепа към джихадистите винаги е имала за цел в не по-малка степен да държи кюрдите под контрол.

ИСТИНСКАТА МИШЕНА

Този факт може да бъде видян от мишените, избрани от турските военновъздушни сили през последните няколко дни. Те извършиха няколко ограничени удара срещу ИД в Северозападна Сирия, но показаха много повече усърдие в ударите срещу позиции на сепаратистката Кюрдска работническа партия /ПКК/ в Северен Ирак, слагайки край на двугодишното примирие с един от най-върлите врагове на ИД. Турците не бомбардират ИД в долината на Ефрат в Сирия, където тя се бие срещу кюрдските сирийски милиции, известни като „Сили за защита на народа“. (СЗН е въоръжено крило на сирийската кюрдска Партия на демократичния съюз, издънка на ПКК) Американските самолети обаче оказват помощ на частите на СЗН, борещи се с ИД близо до Тел Абяд.

Американците, които работеха в тясно сътрудничество със СЗН по време на мъчителната защита на Кобане миналата година, определят кюрдските милиции като своя най-надежден съюзник срещу ИД на територията на Сирия и възнамеряват да засилят сътрудничеството. Турците казват, че макар да смятат ПКК за терористична организация, също като ИД, те нямат планове да преследват СЗН.

Все пак, има съобщения (отричани от Анкара) за турски танкове, обстрелващи позиции на СЗН миналата седмица близо до Джараблус. Евентуалното доказване на турска атака срещу СЗН би било пресичане на червена линия, предупреждават американски официални представители. Въпреки всичките си геройства в районите, които иска да контролира, СЗН няма да нападне ИД в нейната крепост Ракка. За това коалицията почти със сигурност ще трябва да включи сунитски араби. Интерактивен гид за заплетените конфликти в Близкия изток.

Другите разминавания не са по-лесни за преодоляване. Едно от тях е, че турците и американците не са постигнали съгласие за това с коя бунтовническа група ще работят в прогонването на ИД от зоната. Това е важно, защото нито една от страните няма намерение да изпраща сухопътни войски там. Турците отдавна са близки с „Ахрар аш Шам“ – добре организирана ислямистка група, която получава оръжие от турската разузнавателна агенция и от Катар. Американците може и да успят да преглътнат Ахрар и нейните разклонения – групировката е поне автентична сирийска и няма планове за Запада, макар нейните официални връзки със сирийския клон на Ал Каида да са много проблематични.

Друга от целите на Турция е да доведат американските самолети до пряка конфронтация със замиращите, но все още ефективни (поне за тероризиране на цивилното население) въздушни сили на г-н Асад. Това е нещо, което американците искат да избегнат, не желаейки да предприемат голяма операция за унищожаване на системата за въздушна отбрана на Сирия. Да се действа в участъци от Сирия, които режимът вече не контролира, не е трудно, но югозападният ъгъл на зоната включва все още оспорвана територия.

Г-н Ердоган също така очаква политически ползи от неговата сделка с американците. С убиването на полицаи и войници, ПКК осигури на г-н Ердоган извинението, което му трябваше, за да изпрати своите бомбардировачи подире й.

Групировката твърди, че полицията е съпричастна на зверството в Суруч. Ако ПКК отвърне с ново насилие, ще даде още козове в ръцете на президента. Възобновеният тероризъм на ПКК ще опетни Демократичната партия на народите – предимно кюрдска политическа партия, която лиши Партията на справедливостта и развитието на Ердоган от мнозинство на изборите през юни и от позицията да промени конституцията, за да създаде президентство с изпълнителни правомощия. Г-н Ердоган може да свика предсрочни избори в опит да постигне търсения резултат.

Осъзнавайки че нейната предишна стратегия се провали, Турция сега се включи в коалицията срещу ИД като активен участник. Но дори идеята за много ограничена анти-ИД зона е недообмислена. Никой не е обяснил кога и как ще бъде приложена или управлявана. Коалицията срещу ИД отдавна страда от несъвместими цели и слаба ангажираност. Това почти няма да се промени.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.