Бомбата над Хирошима, новината, вестниците… Гледната точка тогава и сега

70 години от първите и единствени атомни бомбардировки на живи хора

„Първата атомна бомба хвърлена в Япония; Главата е равна на 20 000 тона TNT (динамит); Труман предупреждава врага с дъжд от разрушения” – заглавията на първа страница на „Ню Йорк Таймс“ от 7 август 1945 г.

„Първата атомна бомба хвърлена в Япония;
Главата е равна на 20 000 тона динамит;
Труман предупреждава врага с дъжд от разрушения”

Това са заглавията на „Ню Йорк таймс” от 7 август 1945 г., денят след атомната бомбардировка в Хирошима. Тогава няма интернет, новината идва по радиото, президентът Труман записва и официално изявление пред камера  (виж видеото). Тогава телевизия в САЩ практически няма, има експериментални излъчвания с няколко десетки хиляди зрители. А новините с подробности се появяват на другия ден във вестниците. „Ню Йорк таймс” е сериозен вестник, и тогава, и сега. По-впечатляващи са други американски вестници от онези дни, развили новината, например с интервюта с жената на пилота и националната гордост от бомбардировката.

„Атомната бомба смаза всичко живо на 4 квадратни мили в Хирошима”,
„Жена от Кълъмбъс, съпругата на пилота яхнал атома е силно въодушевена” и „Япония се оплаква – САЩ нарушават законите за водене на война”.

Полк. Пол Тибетс на снимка след бомбардировката в Хирошима. Снимка: Музей на мира в Хирошима.

Това са челните заглавия от първа страница на „Атланта Джърнал” (The Atlanta Journal) от 08 август 1945 г. По това време вестникът е следобедният всекидневник за щата Джорджия, и съседни щати по Източното крайбрежие на САЩ.

Два дни по-рано – на 6-и август в 08:15 ч. местно време, японският град Хирошима е бомбардиран за първи път в историята на човечеството с атомно оръжие – авиобомба с кодовото название „Little Boy“ („Малчугана”). Три дни след това – на 9 август, „Малчугана” е последван от „Дебеланкото” („Fat Man”), както тогава са нарекли втората атомна авиобомба, с която са атакувани цивилни хора. С нея е бомбардиран друг японски град – Нагасаки. Двете премиерни супер бомби са хвърлени от САЩ срещу Япония във Втората световна война, която за Европа приключи с капитулацията на Германия на 8 срещу 9 май 1945 г. Япония продължава войната, като подписва капитулацията си на 2 септември 1945 г. Тогава идва краят на т. нар. Тихоокеанска война и на Съветско-японската война.

Изявление на президента Труман за бомбардировката

Според щатски военни стратези атомните атаки категорично са сломили яростната съпротива на японците и са спестили значителни жертви от американска страна. Те реално са щели да бъдат дадени, ако не беше „Little Boy“ и „Fat Man”, смятат наблюдателите.

Противниците на ядреното оръжие сега критикуват бомбардировките над Хирошима и Нагасаки като ненужни, безпринципни, расистки и милитаристични действия от страна на САЩ.
Тези атаки на американската армия по същество не водят пряко до капитулация на Япония, защото и без атомни бомби тя на практика е капитулирала, населението й понася огромни несгоди и жертви, а цялостната разруха е отслабила силно островната империя.

Използването на атомно оръжие от американците през август 1945 г. е жестоко отношение към цивилното население, което тогава не се възприема по същия начин, както сега. С времето отношението към атомното оръжие, бомбардировки на мирни жители и отношението към войните въобще се е променило значително. Светът живее вече 70 години без голяма война. Това не се е случвало в историята. Мисленето на новите поколения е съвсем различно.

Заглавието на
Заглавието на „Атланта Джърнал“ от 7 август 1945 г. – „Атомна бомба разбива всичко живо в райно от 4 мили“.
Заглавието на Опустошеният от бомбата град Хирошима. Снимка: Музей на мира в ХирошимаТомас Фирибий от екипажа на Б29 Атомна бомба убива 150 000 - заглавието на Полковник Пол Тибетс, командир на бомбардировача се снима преди да отлетят да бомбардират Хирошима. Тибетс кръщава самолета на майка си и изпизва името й върху корпуса. Снимка: УикипедияЗаглавието на Полк. Пол Тибетс на снимка след бомбардировката в Хирошима. Снимка: Музей на мира в Хирошима.„Първата атомна бомба хвърлена в Япония; Главата е равна на 20 000 тона TNT (динамит); Труман предупреждава врага с дъжд от разрушения” - заглавията на първа страница на Бомбата Атомните гъби при взривовете в Хирошима (вляво) и Нагасаки (вдясно). Снимка: УикипедияБомбата

Надпреварата за по-голяма бомба

След пускането на първите атомни бомби не на полигони, а върху градове и хора, заапочва дългогодишна надпревара във въоръжаването между бившите съюзници във Втората световна война СССР и САЩ. Съветският лидер Йосиф Сталин през 1945 г. е сериозно разтревожен от наличието на такова оръжие у „идеологическия враг“. Четири години по късно на 29 август 1949 г. на полигона в Семипалатинск  – Казахстан, тогава в СССР, е взривена и първата съветска атомна бомба. Някои източници твърдят, че тя е била заредена с уран, добит в България.

В края на 50-те и началото на 60-те години двете ядрени суперсили САЩ и СССР създават и водородни бомби, с още по-голяма разрушителна сила. Те са на принципа на ядрен синтез, а не разпад. А детонаторът на такава бомба е …обикновена ядрена бомба. Разрушителното им действие не е в радиус от няколко километра като първите атомни бомби, а в радиус от над 200 километра.
Създават и ракети носители на ядрените заряди, с далечен и среден обсег.

Бомбата „Малчугана“, хвърлена над Хирошима. Снимка: Уикипедия

До края на т. нар. Студена война двете ядрени суперсили бяха натрупали арсенали от по около 15 000 ядрени бойни глави всяка. Светът живееше възседнал атомна бомба и си играеше с детонатора й.
Днес ядрените глави, след епохата на разведряване и разоръжаване, са около две трети по-малко, но с още по-съвършени ракети. Опасността да започне ядрена война не е отминала, съществува риск и от технически гафове с ядрените ракети и противоракетните щитове.

Жертви и поражения


Смята се, че жертвите в Хирошима са между 90 000 и 140 000 души, а в Нагасаки между 60 000 и 80 000, повечето от цивилното население. Други източници посочват 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни.
Който е бил в казармата или е учил в университета дисциплината ОЗННС (Организация и защита на населението и народното стопанство), или е карал курсове по „Гражданска отбрана”, каквито имаше почти задължителни по времето на Студената война, знае че при ядрен взрив поразяващите фактори са няколко: ударна вълна, светлинна радиация, йонизиращо лъчение, радиоактивно замърсяване и електромагнитен импулс. Само електромагнитния  импулс няма пряко въздействие върху живите организми, но може да наруши работата на електрониката. Хората пряко изложени на въздействията на ядрен взрив, ако оцелеят физически, изпитват и силен психологически шок от ужасяваща картина на експлозията и унищоженията й. Освен от непосредствената смърт при взривовете, в течение на години по-късно намират смъртта си и пострадали от ядреното лъчение от т. нар. лъчева болест и от радиоактивното замърсяване.

Атомната гъба като символ


При наземен и при въздушен атомен взрив на неголяма височина, се наблюдава характерен облак от пушек и вдигнат от повърхността прах, с формата на гигантска гъба. „Атомната гъба” е сравнително трайна и остава достатъчно време в атмосферата, за да бъде фотографирана, но формата й все пак зависи и от вятъра. Обръзът на атомната гъба за десетилетия наред стана символ на ядрена заплаха и опасността от унищожение. Този символ поддържаше ядрения паритет и възпираше двете ядрени суперсили в света.

Атомните гъби при взривовете в Хирошима (вляво) и Нагасаки (вдясно). Снимка: Уикипедия

Тези факти тогава през 1945 г. не са били така ясни, както сега, и в Америка по това време атомната бомбардировка е причина за национална гордост. Чак след няколко години общественици и учени, сред които има и създатели на „Малчугана” и „Дебеланкото” ще извисят ясен глас за нечовешката същност на атомното и термоядреното оръжие. Повечето учени, участници в проекта „Манхатън“ за създаване на атомна бомба, са получили радиоактивно облъчване далеч над нормите, поради непознаване на различните видове лъчения в началото на изследванията. С годините става напълно ясно какво оръжие е ядреното и започват силни настроения срещу него.

Вестниците през 1945


Два дни след бомбата над Хирошима обаче репортерите на „Атланта Джърнал” са при жената на полк. Тибетс. Пол Уарфийлд Тибетс – младши (1915 – 2007) тогава полковник, по-късно бригаден генерал, е известен най-вече като командир на ядрената ескадрила и пилот на бомбардировача Б-29 Superfortress (супер крепост). На 5 август в навечерието на бомбардировката над Хирошима той официално кръщава тежкия си, с 4 витлови мотора „Боинг”, на името на майка си – Енола Гей. И артистично написва името отпред на самолета с трайна боя.

Опустошеният от бомбата град Хирошима. Снимка: Музей на мира в Хирошима

Репортажът от челното място на първа страница започва с пресилено вестникарско клише: „Жителите на щата Джорджия тази сутрин бяха осеяни от благодатната светлина да посрещнат жената на пилота на Б-29, който хвърли първата атомна бомба на земята.” Мисис Тибетс заедно с двете си деца прекарва своята лятна отпуска при майка си в родния й град Кълъмбъс щата Джорджия. Със съпруга си са женени от 1938 г. когато той като офицер от военновъздушните сили е на служба в базата във Форт Бенинг, близо до родния й град. На голямата вестникарска снимка г-жа Тибетс е заснета как отговаря по телефона на многобройните поздравления от приятели за подвига на мъжа си – да бъде първия в историята на човечеството атомен пилот на  бомбардиращ самолет.
„Баща му искаше Пол да стане лекар, а сега вижте той какво направи” казва възторжено съпругата за мъжа си. Госпожа Тибетс е „твърде развълнувана, за да го изрази с думи“ от новината, че съпругът й е бил пилотът на атомната въздушна крепост. „Но техният 4-годишен син Пол III, бурно се хвали: Мисля, че моя татко е велик човек. Седнала на коленете на майка си, 16-месечната Джин Тибетс изглеждаше да бъде единствената, която не се интересува от епохалния полет на баща си.” гласи част от текста под снимката.

„Япония ударена от атомна бомба. Най-могъщото оръжие в историята. Япония търпи тежки загуби“ – заглавията на „Сан Франциско Кроникъл“. До снимката на бомбата заглавието е „Умножи това по 2000“.

В репортажа на „Атланта Джърнал” пишат и за друга драма. Тази за съперничеството  между Северна Каролина и Флорида, кой трябва да се гордее повече като роден щат на баш бомбардировчика на Хирошима. В Северна Каролина, от където е майор Томас Фирибии (1918- 2000) считали, че са те, защото майорът всъщност е натиснал копчето, за да освободи ужасната бомба. Хората от Майами пък смятали, че гордостта е за тях, защото пилотът на атомния „Боинг” е родом от Маями Флорида.

Автентична вестникарска страница, от „The day after” e изложена и в някои музеи, включително във военния музей в Бастон, Белгия.

„150 000 убити от атомна бомба“ – заглавието на „Торонто дейли стар“.

Вестник „Атланта Джърнал” е следобеден всекидневник, излиза в Атланта, столица на щата Джорджия САЩ, но се разпространява още и в редица градове и близките щати. Започва да излиза през 1883 г., след голям опустошителен пожар в ранни зори, който тогавашния сутрешен вестник „Атланта Конститушън” (The Atlanta -Constitution) не може да отрази – вече е отпечатан. Осмеляват се да издадат извънредно следобедно издание, което да обхване новината за пожара и постигат голям успех и доверие сред читателите. Така през 1900 г. следобедният вестник вече има 200 души персонал, а към 1950 г. тиражът му в неделя достига 300 хиляди.

Заглавието на „Дейли нюз“ – „Трад разрушен от взрива на атомна бомба“.

Растат приходите от реклами и вестникът силно дръпва пред сутрешното издание „Атланта Конститушън”. Любопитен щрих е че в „Атланта Джърнал” е поместена първата в историята вестникарска реклама на „Кока-Кола”, приканваща гражданите да опитат „новата и популярна газирана напитка“ създадена в Кълъмбъс щата Джорджия.

Днес следобедният вестник вече е обединен със сутрешния (от ноември 2001 г.) под названието (The Atlanta Journal-Constitution), като при съединяването тиражът стигнал около 640 хил.
По данни от 2008 г. тиражът спада на 275 хил., съкращава се персонал, както и селищата, в които се разпространява. Независимо от лошите времена за хартиените издания в днешни дни, The Atlanta Journal-Constitution и сега е сред 20-те най-разпространявани печатни медии в САЩ.

ИStoRииМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.