Сепаратистко напрежение и необходимост от промяна в Босна и Херцеговина

Изглежда, че за сетен път Босна и Херцеговина, една страна с две административни единици и трима президенти, по един от всяка от трите етнически групи, е призвана да реши една политическа криза, която не е изключено да постави под съмнение нейното съществуване.

Неотдавна Милорад Додик, президентът на Република Сръбска – едната от двете административни единици в Босна и Херцеговина, обяви провеждането на референдум през септември, на който на гласуване ще бъде поставен въпросът дали да бъде призната юрисдикцията на Върховния съд на Босна и Херцеговина на територията на Република Сръбска.

Факт е, че Додик е застъпник на една политика, чиято далечна цел е откъсването на Република Сръбска от страната до 2018 г., а допълнително масло в огъня наливат и хърватските националисти, изказвайки все по-силно недоволството си от това, че са принудени да делят територията на Мюсюлманско-хърватската федерация – втората административна единица на страната, с босненските мюсюлмани, представляващи най-голямата от трите етнически групи в Босна. В желанието си да превърне Република Сръбска в най-голямата административна единица на Босна и Херцеговина, Додик се обявява в подкрепа на идеята за създаване на една трета, хърватска административна единица.

Показателно за напрежението, което цари в района, е неотдавнашното нападение срещу премиера на Сърбия Александър Вучич по време на посещението му в Сребреница, където той отиде, за да присъства на проявите по повод 20-ата годишнина от избиването на хиляди босненски мюсюлмани от сръбските сили.

Макар за един външен наблюдател тази балканска страна да изглежда на прага на разпада, нещата в Босна и Херцеговина никога не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед, смята Би Би Си.

Сепаратистките номера на Додик не са ново явление. Възможността за провеждане на референдум в Република Сръбска за първи път бе обсъдена през 2011 г., тоест преди Додик да отстъпи пред международния натиск, а сега дори и президентът на Сърбия Вучич поиска от него да преразгледа искането си за нов референдум.

Според политически анализатор от Сараево целта на президента на Република Сръбска е да провокира властта и влиянието, което международната общност има в Босна и Херцеговина. „Додик подлага на изпитание системата, за да види каква ще е реакцията й“, каза същият анализатор пред Би Би Си.

В същото време в страната съществува една значима пропаст между риториката на политическите ръководители и усещанията на обикновените босненски граждани, които се чувстват изолирани в една трудно функционираща държава. Въпреки че през 2014 г. на протестните демонстрации, състояли се в цялата страна, пролича гневът и недоволството на гражданите, на изборите отново надделяха същите лица, а причините за това, което се случи на тях, са много.

Принципно протестното движение не успя да излъчи способни лидери, а паралелно с това никоя от политическите партии в страната не се опита, поне по убедителен начин, да се обърне към гласоподавателите от всички етнически групи в Босна и Херцеговина, за да ги мобилизира.

Корените на проблема обаче се крият в мирното споразумение, подписано в Дейтън, САЩ, преди две десетилетия, и с което бе сложен край на войната в Босна, предизвикала разединение и поставила основите за формиране на клиентелистки схеми, които продължават да разтърсват страната. Някои анализатори смятат, че това, от което се нуждае Босна и Херцеговина, за да може да се промени, е международни институции да поемат отговорността.

След дълги години, през които някои международни фактори бяха заели една хлабава позиция по отношение на политическата класа в Босна и Херцеговина, сега те постепенно започват да се задействат. Така например, един англо-германски план, целящ промяна в страната, прерасна в инициатива на ЕС, а Брюксел отново задвижи споразумението за стабилизиране и асоцииране, предоставяйки възможност за финансово подпомагане на страната в замяна на съществени реформи.

Най-насърчителен обаче е фактът, че наскоро назначеният специален представител на ЕС в Босна и Херцеговина Ларс-Гунар Вигемарк смята, че е дошъл часът да бъде преразгледано Дейтънското споразумение. „То не бе съвършено, трябва да го преразгледаме и да не го актуализираме, така Босна ще може сама да стъпи на крака“, обяснява той.

Сигурно е, че подходът за евентуално преразглеждане на това споразумение няма да е лесен, като се има предвид, че Младен Иванич, сръбският политик, участващ в тричленното председателство на страната, казва, че Дейтънското споразумение е осигурило мира в района за две десетилетия.

То обаче не осигури благоденствие, преценява Би Би Си, като изтъква, че не е изключено напрежението, което цари днес в страната да даде възможност да се види какво е нужно да се направи, за да може босненците да изоставят трудното минало и да насочат погледите си към едно по-добро бъдеще.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.