Новият лидер се опитва да обедини талибаните

Джеймс Маккензи
Ройтерс

Талибан. Снимка: афнюз

Ако съдим по първите изявления на новия лидер на афганистанските талибани, Ахтар Мохамад Мансур, той съзнава колко разединено е станало радикалното движение, както и че смирението и консенсусът може би за него са най-добрият път към успеха.

Мансур бе заместник на покойния основател на талибаните молла Мохамад Омар и според мнозина е също толкова близък до влиятелното военно разузнаване на съседен Пакистан, което помага за създаването на талибаните през 90-те години и оттогава поддържа връзки с тях.

Това навежда на мисълта, че той е одобрявал новите разговори за мир с афганистанското правителство, които се ползват със силна пакистанска подкрепа. В миналото Мансур вече е давал подкрепата си за преговори.

Но първата му реч, след като бе определен за лидер миналата седмица, представляваше призив към талибанските командири, които са против преговорите с правителството на президента Ашраф Гани в Кабул. Те гледат на него като на васал на Запада, който трябва да бъде свален от власт.

„Това е вражеска пропаганда“, каза Мансур. „Джихадът ще продължи, докато в страната не се въведе ислямската система на шариата.“ Според експерти още е твърде рано да се правят големи заключения от тези изказвания.

„Ако той говори тези неща нарочно пред аудиторията си и се опитва да консолидира позициите си, няма особен смисъл точно в този момент да обявява, че се стреми към мир, тъй като въпросът за мирните преговори е жизнено важен за талибаните“, каза Томас Рутиг, съосновател на организацията „Аналитична мрежа за Афганистан“ в Кабул.

С известна доза дипломатичност Мансур добави: „Трябва да сме търпеливи и толерантни и да почитаме другите колеги, и тогава ще успеем. Не трябва да налагаме желанията си на другите.“ Мансур е роден преди около 50 години в южната афганистанска провинция Кандахар и учи в религиозни училища там и в Северозападен Пакистан. Прекъсва обучението си и става боец след като Съветите нахлуват в Афганистан през 1979 г., посочват талибански източници.

Става близък до Омар – покойния основател на движението, и е назначен за министър на въздухоплаването, след като талибаните изтръгват контрола над Афганистан от враждуващите помежду си местни военни главатари през 1996 г., а накрая се издига до негов заместник.

Анализатори тълкуват връзките на Мансур с Пакистан като свидетелство за това, че пакистанското разузнаване – Междуведомственото разузнавателно управление /МРУ/, сигурно е подкрепило неотдавнашното му назначаване за приемник на Омар.

„Той нямаше да оглави талибаните, ако МРУ не искаше това“, смята Брус Рийдъл, някогашен високопоставен кадър на ЦРУ, а понастоящем – сътрудник на Института „Брукингс“.

Отношенията с Пакистан станаха причина за това Мансур да бъде заклеймен като маша на МРУ от неговите съперници, които негодуват срещу дългогодишното влияние на Исламабад върху ръководството на талибаните.

За личността му не се знае много. Никога не е давал интервюта за пресата, а през 2010 г. медии съобщиха, че преговарящи в Кабул, които си мислели, че се срещат с него на тайни преговори, всъщност са разговаряли с магазинер, представящ се за втория човек в йерархията на талибаните.

При свалянето на тяхното управление през 2001 г., Мансур е заловен и осъден на затвор. През 2006 г. е върнат в родината си и подновява кариерата си, като постепенно се изкачва по йерархичната стълбица на организацията в резултат на ликвидирането на другите командири.

По данни на Съвета за сигурност на ООН, който го включи в списък със санкции срещу талибански представители, освен с други дейности в източните провинции той се е занимавал и с наркотрафик, и е бил сред водещите вербовчици на антиправителствени бойци.

Към 2010 г. вече е член на главния съвещателен орган на ръководството, а според мнозина – на практика и ръководител на движението, откакто Омар е починал, по данни на афганистанското разузнаване преди повече от две години.

Рутиг, който се е срещал с Мансур през 2000 г., когато той е бил министър на въздухоплаването в правителството на талибаните, каза, че тогава той му направил впечатление на интелигентен човек с остър ум, който бил склонен да разговаря много повече, отколкото някои от колегите му.

Има принос за отварянето на представителството на талибаните в катарската столица Доха през 2013 г. и по този начин затвърждава представите за себе си като за прагматик, който общо взето гледа благосклонно на поддържането на поне минимален контакт с външния свят.

Фактът, че разпространи първите си публични изказвания чрез Фейсбук, говори също за лидер, който не изпитва такова неудобство от съвременните способи за комуникация, както известният с потайността си Омар.

Потвърждението за смъртта му миналата седмица разсея част от неяснотата около съдбата му, но и извади наяве дълбоки разломи в редиците на талибаните.

Във вторник талибанският функционер Саид Мохамад Таиб Ага обяви, че се оттегля от длъжността ръководител на политическото бюро в Доха, създадено, за да могат талибаните да водят чрез него мирни преговори. Причината за оставката бе неговото несъгласие с начина, по който се подхожда към въпроса за избор на нов лидер.

Освен различията за мирния процес сред причините за напрежението е и съперничеството между пущуните от родната на Мансур южна провинция Кандахар и тези в Източен Афганистан.

Малко, но все повече бойци заменят белия флаг на талибаните с черните символи на по-бруталната „Ислямска държава“, като двете групировки влязоха в сблъсък помежду си.

Това прибавя нов и непредсказуем елемент в бунтовническите действия в Афганистан, които, въпреки всичките вътрешни борби в лагера на талибаните, се засилиха откакто военните на НАТО се оттеглиха в края на 2014 г.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.