Какво може да струва на Турция иранската сделка

в. Хюриет дейли нюз

Ядреното споразумение между шестте световни сили и Иран, подписано миналия месец, поставя Турция в затруднено положение. От една страна, Ислямската република е съсед, който предлага обширни икономически и енергийни възможности. От друга, тя е заплаха, която застрашава регионалните интереси на Турция.

Международните санкции срещу Иран позволиха на Анкара да извлече ползи и от двете страни. Турция не само се облагодетелстваше от ограничения военен капацитет на Иран, тя използва икономическата изолация на Техеран, за да купува евтино петрол от него. Същевременно, като се противопоставяше публично на санкциите, Турция се радваше на относително топли отношения с Иран. Тези връзки сега вероятно ще бъдат значително по-малко приятелски.

Първият коментар на турския външен министър Мевлют Чавушоглу за споразумението беше за „прекия позитивен ефект“, който премахването на санкциите срещу Иран ще има върху Турция. Докато европейските компании сега се редят на опашка, за да навлязат на иранския пазар, турският бизнес очаква приоритетен достъп като награда за държавните и частни усилия на Турция срещу санкциите.

Иранският посланик в Турция Али Реза Бикдели вече разкри готовността на страната си да предложи по-добри възможности на Турция отколкото на Запада. С преференциалното търговско споразумение, което влезе в сила от януари, Турция сега се надява да достигне 50 милиарда долара в двустранната търговия – увеличение с 20 милиарда долара спрямо миналогодишната цел и над три пъти спрямо настоящите 14 милиарда долара. Турция също така планира да увеличи вноса си на петрол от Иран и да свърже ирански газови находища със своя Трансанадолски газопровод (ТАНАП).

Обаче един икономически активен Иран може да не е толкова в интерес на Турция, колкото изглежда. Под режима на санкциите Техеран стана зависим от турските инвеститори, бизнес и банки. Веднъж щом санкциите бъдат премахнати, не само че Турция може да загуби тази привилегия, тя може да бъде изтласкана от влизането на Иран в световната икономика след години на изолация.

Турската икономика е силно зависима от чуждестранните инвестиции, които вече спадат заради политическата нестабилност и войната в съседна Сирия. Съревнованието с гладния за инвестиции Иран сега ще направи дори още по-трудно привличането на инвеститори. Както пишеше в едно турско заглавие след ядреното споразумение: „Вратата на възможностите се отваря, огромният съперник се събужда“. Накратко, икономическият растеж на Техеран може да дойде за сметка на Турция.

Нещо повече, един укрепнал в политически и военен план Иран може да бъде катастрофален за турските регионални интереси. След като първоначално приветства икономическите перспективи на ядреното споразумение, Чавушоглу призова Иран „да изостави сектантската си политика“ и да преразгледа външната си политика.

Това беше по-скоро критика под сурдинка към подкрепата от страна на Иран за тероризма и дестабилизиращата политика в Сирия, Ирак и Йемен – и трите замесени в конфликти и тероризъм.

Само преди четири месеца президентът Реджеп Тайип Ердоган публично избухна срещу Техеран, като го обвини, че се опитва да „властва“ над региона. Този изблик отразява дългогодишното недоволство на Анкара от сектантската политика на Техеран в Ирак и Сирия – двете им общи съседки, които сега са разкъсвани от кръвопролитни конфликти. Иран подкрепя шиитските милиции в Ирак и алауитския режим на Башар Асад в Сирия, докато Турция застава на страната на сунитското малцинство в Ирак и иска отстраняването на Асад в Сирия.

В телефонно обаждане до Ердоган миналата седмица иранският президент Хасан Рохани подчерта, че Анкара и Техеран сега могат да си сътрудничат, за да постигнат „взаимноизгодни решения“ в Близкия изток. Но с около 150 милиарда долара на разположение след облекчението на санкциите Иран е малко вероятно да се откаже от регионалните си интереси. Асад вероятно ще получи вливане на пари, както и шиитските милиции в Ирак, да не споменаваме за редица други дестабилизиращи сили.

Турция вероятно също няма да се откаже от регионалните си интереси. Не само защото Ердоган (който има поне още четири години от президентския си мандат) изпитва лична неприязън към Асад, но и защото връзките на Анкара със Свободната сирийска армия, която включва и тюркменски бунтовнически групи, се задълбочават. Нещо повече, Анкара смята, че Асад помага на сирийски кюрдски групи, които са съюзници на собствените й кюрдски сепаратисти, в опит да подкопае териториалната цялост на Турция.

Освен това, през март Турция официално се присъедини към водената от Саудитска Арабия кампания срещу подкрепяните от Иран хуси в Йемен. Това е доста неудобна позиция за Анкара, особено докато се опитва да извлече финансови ползи от отварянето на иранската икономика. Всъщност финансовите връзки с Иран може да дойдат за сметка на отношенията й с Персийския залив. И обратното, регионалното й сътрудничество със Залива, особено каквато и да е инициатива срещу Асад в Сирия, може да й коства иранския пазар.

Турция е заклещена между две регионални сили, които сега се насочват към сектантски сблъсък. Докато сближаването на Иран със Запада се засилва, една по-неспокойна Саудитска Арабия може би ще увеличи натиска над Турция да се приобщи напълно към сунитския блок в това, което се очертава като регионална сектантска битка. По подобен начин един по-смел Иран вероятно ще се колебае по-малко да заплаши с изтегляне на енергията си от Анкара, ако Турция бъде възприета като твърде близка до саудитския лагер.

Като се има предвид, че голяма част от санкциите срещу Иран се очаква да бъдат прекратени с прилагането на ядреното споразумение, Турция няма много време да се преориентира и какъвто и курс да поеме, той няма да бъде лесен. Пред Анкара, която не иска да се предаде на иранското влияние, не е сигурна как да балансира между регионалните сили и не може да рискува икономическите си инвестиции, стоят много предизвикателства.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.