Руснаците охладняват към религията

Повече от четвърт век след разпадането на Съветския съюз отношението на руснаците към религията, както може и да се предположи, значително се е променило. По съветско време държавата очакваше и насърчаваше гражданите да бъдат атеисти.

Сега свободното причисляване към някаква религия се е превърнало в национален стандарт; мнозинството от руснаците се определят в допитванията като православни, а значителни малцинства се идентифицират с исляма, будизма или юдаизма.

Допитване, публикувано неотдавна от една от най-известните руски агенции за проучване на общественото мнение, ВЦИОМ, обаче показа нещо неочаквано при сравняването на днешното отношение в Русия с това от 90-те години на миналия век. Макар да се регистрира скок (от 23 на 55 процента) в дела на хората, които казват, че понякога религията им е помагала в живота, отражението като цяло на религията върху благосъстоянието на човека се разглежда в много по-мрачни краски от преди. Делът на онези, които смятат, че религията повече помага, отколкото вреди на обществото, е намалял от 61 процента на 36 процента, докато процентът на онези, според които е обратното, се е увеличил от 5 на 23 на сто.

Поне отчасти можем да предположим какво се е случило. През 90-те години много руснаци гледаха на религията през същите розови очила, през които виждаха всичко несъветско – от рокмузиката през ресторантите за бързо хранене до монархизма.

Ако Съветският съюз беше против нещо – те бяха „за“ него (или най-малкото мислеха, че си струва). Религията изглеждаше като нещо дръзко, различно и екзотично. Съветският строй проявяваше търпимост към религиозните структури, включително към висшите духовници в Руската православна църка, доколкото бяха лоялни на държавата, но те бяха твърде слаби. Оттогава очевидното влияние и привилегированост на официално приетите вероизповедания (основно православното християнство, но не само то) нараснаха неимоверно. Религията се разглежда като партньор във властта и по никакъв начин не като проявление на контракултурата.

Представяйки резултатите, ВЦИОМ заключи, че около 1990 г. религията за известно време се е превърнала в „широкоразпространена обществена мода“, след като ограниченията върху изповядването й бяха премахнати. Оттогава хората се научиха да правят разлика между вярата, която за мнозина продължава да има смисъл в личен план, и религията като институция, на която много хора гледат критично. Фактът, че радикалните ислямистки движения, които рядко попадаха в полезрението на руснаците през 90-те, оттогава се превърнаха в сериозна заплаха за сигурността, вероятно също е изиграл определена роля.

В някои отношения официалният религиозен живот в днешна Русия обаче не е толкова различен от онзи по съветско време, като изключим това, че е много по-видим. От официално признатите религиозни водачи все още се очаква да поставят престижа си в услуга на държавата и да общуват помежду си така, че да се гарантира обществения мир и добрия имидж на страната в чужбина.

Докато подтиска някои форми на исляма, както и идващи от Запада религиозни малцинства като Свидетели на Яхова, държавата насърчава отработената религиозна дипломация, включвайки официално привилегированите лидери.

През юни например видни руски православни духовници и мюсюлмански религиозни водачи, дошли чак от Сирия и Индонезия, участваха в голяма среща в Москва, посветена на „стратегическото партньорство“ на Русия с ислямския свят. Външният министър Сергей Лавров предаде насърчително послание, отправено от президента Владимир Путин.

Срещата се председателстваше от действащия ръководител на Татарстан – исторически мюсюлманска територия в Централна Русия, в чието небе се издигат както множество минарета, така и куполи на християнски храмове. Тези дни беше съобщено, че видни мюсюлмански, както и християнски, еврейски и будистки представители от цял свят, ще бъдат поканени на откриването на голяма нова джамия в Москва през септември.

Нищо от тази грижливо подготвена хореография обаче не успява да убеди борците за религиозна свобода на Запад, че Русия е приела напълно свободомислието. В авторска коментарна статия, публикувана тази седмица, двама ръководители на американската Комисия за международни религиозни свободи призоваха Русия „да приеме религиозното разнообразие“.

Те настояха също страната да преразгледа закон за „екстремизма“, който – според поправка от 2007 г. – е толкова неясно формулиран, че почти всяка религиозна общност може да бъде обвинена в „подстрекаване на религиозни размирици“ само защото отстоява вярванията си. Европейският съд по правата на човека понастоящем разглежда жалба срещу закона, подадена от Свидетели на Яхова.

При сегашните настроения в Русия, западните призиви за промяна в официалното отношение към религията, или каквото и да било друго нещо, най-вероятно ще получат гневен прием. Нови допитвания обаче показват, че руската общественост може би е по-малко привързана към религиозните си водачи, отколкото към светските, или че усилията на държавата да подчини и да асимилира влиянието на религията не са били изцяло ползотворни – нито за държавата, нито за религията.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.