Ядреното възпиране – наследство от Хирошима

Франс прес

Рожба на страха от надвиснал апокалипсис, тази концепция цели да направи войната невъзможна – 70 години след Хирошима ядреното възпиране остава сред стожерите на световния ред, макар че ядрено оръжие продължава да се разпространява.

„Ядреното оръжие оформи студената война, после мина отвъд Берлинската стена и все още е инструмент в една стратегия за отбрана и демонстрация на сила“, отбелязва Филип Водка-Галиен, експерт по ядреновоенни въпроси, във френското сп. „Преглед на националната отбрана“. През цялата студена война САЩ и Съветският съюз, прикрити зад планини от бойни глави, заплашваха да се унищожат взаимно, ако бъдат поставени на карта жизнените им интереси.

Двайсет години по-късно атомното оръжие, с каквото разполагат 9 страни – САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и вероятно Израел, остава все тъй желано независимо от неспирните дебати за рисковете от ядрена зима и спешната необходимост от разоръжаване.

„Как да обясним крайно изненадващата липса на конфликт между великите сили от 70 години насам, освен с ядреното възпиране? Основната му заслуга е, че великите сили се страхуват още повече да воюват помежду си“, посочва Брюно Тертре, експерт от Фондацията за стратегически изследвания в Париж.

„Действа като нитроглицерин“ Възпирането „свива хоризонта на конфликтите“ между великите сили, твърди той, давайки за пример украинската криза. И добавя: „Ядреното оръжие прави днес просто немислим един мащабен военен конфликт между Русия и НАТО“.

Аргументът изглежда необорим, но далеч не всички споделят това мнение. С апокалиптични гледки като ядрената гъба и облъчените тела „Хирошима засилва множество емоции, които пречат да погледнем нещата обективно“, заявява Уорд Уилсън, директор на проекта „Нов поглед върху ядрените оръжия“ в мозъчния център „Бритиш америкън секюрити информейшън каунсъл“ (British American Security Information Council, BASIC).

Японците не са капитулирали според него заради пораженията от атомната бомба, а защото Съветският съюз се е включил във войната срещу тях на 8 август 1945 г.

В името на мира „рискуваме да започне ядрена война; на карта е животът на 300 милиона души“, резюмира Уорд Уилсън, разтревожен най-вече от възможността ядреният ураган да се отприщи „по грешка“.

„За една държава атомното оръжие е като нитроглицерина за вашата лична сигурност. Ако ви е страх от пристъп и разполагате с лекарството, не го използвайте – то може да ви взриви“, обяснява той.

Какъв отговор е възможен, ако някой нападне пръв? Ако започне кибератака срещу ядрените обекти? Ако неадекватни лидери активират ядрения код или терористи сложат ръка върху подобно оръжие? „Добри перспективи“ Все повече стават обаче държавите, които притежават ядрено оръжие или се чувстват защитени от възпиращата му сила (като членки на НАТО). Съвсем наскоро Северна Корея също се нареди сред „големите момчета“. И макар да отрича, Иран още не е доказал, че няма никакви амбиции в тази област.

Всичко това е подтик към оръжейна надпревара – разпространението на ядреното оръжие отслабва възпиращото му въздействие. „Опасността от ядрен катаклизъм изчезна, но парадоксално е нараснала може би опасността от употреба на ядрено оръжие“, признава Брюно Тертре.

Използването му не изглежда немислимо за Северна Корея, ако режимът по някаква причина сметне, че е застрашен. „От 4-5 години насам Пхенян изглежда твърде склонен да поеме риска“, подчертава Тертре.

Появата на играчи, които не са държави – като терористичните групировки, крие нови заплахи. Един нов атентат като този в Мумбай през 2008 г., взел 166 жертви и приписан от Индия на движение, близко до пакистанските тайни служби, би могъл да тласне тази страна към ответни военни действия срещу Пакистан с неконтролируеми последици – дори използване на ядрена мощ, прогнозират експерти.

От друга страна, подновеното напрежение между Русия и Запада, както и ядрената заплаха, размахвана непрекъснато от Владимир Путин, придават нова острота на възпирането, позабравено може би от мнозина след студената война.

„За възпирането се очертава добро бъдеще, стига да не стане технически или стратегическа „инцидент“, предсказва още Брюно Тертре.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.