Турция: Борба на два фронта

Преди два месеца Селяхаттин Демирташ, лидерът на лявата прокюрдска Демократична партия на народите /ДПН/ в Турция, празнуваше успеха на партията си на първите парламентарни избори, в които участва. ДПН спечели 13 процента от гласовете, с което отне на проислямската Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ парламентарното мнозинство.

Миналата седмица Демирташ и неговите колеги депутати от ДПН изпратиха на правителството необичайна молба: да им отнеме парламентарния имунитет. Ден преди това президентът Реджеп Тайип Ердоган, съосновател на ПСР, бе поискал ареста на парламентаристите заради „терористични връзки“. ДПН искаше да покаже, че няма нищо за криене. „Никога не сме подкрепяли насилието, тероризма или расизма“, заяви Демирташ. „Няма да се поддадем на натиск и изнудване“.

Исканията на Ердоган са част от стратегия за постигане на политическо преимущество чрез маргинализиране на турските кюрди. Миналия месец, когато Турция започна да бомбардира „Ислямска държава“ /ИД/ и позволи самолети на НАТО да използват военните й бази за атаки, западните съюзници се надяваха, че Ердоган е разбрал сериозността на заплахата от ИД. Но Ердоган използва бомбардирането на ИД като прикритие за много по-тежки въздушни удари срещу Кюрдската работническа партия /ПКК/ в Северен Ирак.

Мирните преговори, започнали преди две години, на практика бяха прекратени. Стотици кюрди бяха арестувани. ПКК, която от десетилетия води непрекъсната борба за автономия на кюрдското малцинство в Турция, възобнови убийствата на турски полицаи и войници. Атаките на ПКК носят ползи на Ердоган; много хора смятат, че организацията разпалва конфликта, за да подкопае позициите на умерените в ДПН.

Целта на Ердоган е да помогне на ПСР да се задържи на власт. Временното правителство на партията изглежда незаинтересовано от съставяне на коалиция. То започна преговори със светската Народнорепубликанска партия /НРП/, но двете партии имат малко общо помежду си, а до крайния срок остават само две седмици. Ако не бъде съставено правителство до 23 август, президентът може да свика избори 90 дни по-късно. Междувременно страната ще бъде управлявана от правителство, включващо всички партии. ПСР, която управляваше сама от 2002 г., едва ли ще приветства това.

Една възможност, споменавана от Ердоган, е съставяне от ПСР на правителство на малцинството. За да спечели вот на доверие, турското правителство се нуждае само от гласовете на мнозинството от присъстващите парламентаристи. Твърдолинейната Партия на националистическото действие /ПНД/ може да помогне като не присъства: парламентарната аритметика би сработила в полза на ПСР.

Но нови избори може да не доведат до резултата, който ПСР иска. На изборите през юни много консервативни кюрди преминаха от ПСР към ДПН, провокирани от все по-резкия тон на ПСР. Ескалиращото напрежение в югоизточната част на сраната само ще засили тази тенденция. ПСР може би се надява да спечели гласове, разчитайки на антикюрдските настроения, които никога не са далече от повърхността. Лидерът на ПНД Девлет Бахчели ругаеше благоденстващите турци, „пийващи уиски в палатите си на Босфора“, които гласуваха за ДПН. Лидерите на ПСР също смятат, че подобно тактическо гласуване е изиграло роля в успеха на ДПН.

Междувременно, преследването на политически ползи от страна на Ердоган му струваше годините на напредък към решаване на проблема с кюрдите в Турция. „Ердоган можеше да постигне чудеса на кюрдския фронт“, оплаква се западен дипломат. Но западните приятели са внимателни в критиките си, уважавайки правото на Турция да се защитава срещу кюрдския тероризъм. Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан отбелязва само, че турските действия трябва да бъдат „пропорционални, целенасочени и по никакъв начин да не застрашават демократичния политически диалог в страната“.

Голямото разделение в турската политика някога беше между светската армия и ислямистко-ориентираната ПСР. Включването на армията от страна на Ердоган в неговата нова кампания срещу кюрдите показва, че той е преодолял тази пропаст.

ДПН сега трябва да се надява, че гласоподавателите ще възнаградят прозрачността за сметка на националистическия плам. „Те искат да ни криминализират, искат да ни маргинализират“, казва Айхан Билген, говорител на партията. „Ако политическите партии са замесени в насилие, ние искаме парламентът да разследва това. Ние не се страхуваме“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.