Партията на плажа: Светът трябва да се тревожи повече от китайската политика, отколкото от икономиката

Китайка на плажа в Бейдайхъ. Снимка: травъл

Летните почивки на китайските лидери винаги са едни и същи. Всяка година те се изнасят от горещата и влажна столица и се събират във вили край една достъпна само за привилегировани лица ивица от крайбрежието в Бейдайхъ, курортен град, привлекателен само за онези китайци, които не могат да си позволят по-луксозни почивки, и за руснаците от Сибир, доволни да отидат където и да е, стига да има слънце и пясък.

Традицията да се ходи в Бейдайхъ бе поставена от Мао Цзедун. Той е единственият китайски лидер, за когото се знае, че толкова се е вдъхновил от това място, че е написал стихотворение за него. То навява тревожно чувство и завършва с думите: „Суровият есенен вятър шепне и въздиша; Нищо не се е променило, освен светът на хората“.

Смята се, че президентът Си Цзинпин и колегите му в момента са в Бейдайхъ, където продължават обичая на Мао да комбинират малко почивка със сериозни държавни дела – да обсъждат стратегията за предстоящата година на тези срещи край морето, пазени в най-голяма тайна. Си може би ще разсъждава колко всъщност се е променил Китай, откакто той дойде на власт преди близо три години?

Икономиката е на път да отбележи най-ниския си растеж от четвърт век. Фондовият пазар, след като достигна връхната си точка след глобалната финансова криза преди седем години, миналия месец се срина. Някога възхваляван като икономическо чудо, сега Китай поражда лоши очаквания: вижте последния спад в цените на суровините на световните пазари.

Си обича да нарича по-бавния растеж „новата нормална ситуация“ – хубав знак, че страната става все по-независима от инвестициите, основани на кредити. Но сред партийния елит се водят остри дебати как да се запази достатъчно висок икономически растеж, така че финансовото напрежение да не доведе до същинска криза. Година след като стана лидер на Китай, Си обеща да позволи на пазарните сили да играят „решителна роля“ в икономиката. Силовите (и контрапродуктивни) опити на неговото правителство да повиши цените на акциите предизвикаха съмнения дали той наистина си е поставил такава цел.

Бурно море На дискусиите в Бейдайхъ някои високопоставени служители без съмнения ще изтъкнат фондовия пазар като доказателство какво може да се обърка, когато се отпуснат юздите на пазара. Други ще кажат тъкмо обратното, че е точно обратното, че има силна необходимост от икономическа реформа, за да не изпадне Китай в дългосрочна стагнация като Япония. Много зависи от това в мнението на кой от двата лагера ще се вслуша Си.

На срещите в Бейдайхъ през 1988 г. тогавашният китайски лидер Дън Сяопин се колебаеше, знаейки, че има съпротива срещу икономическите му реформи. Като отстъпи пред консерваторите, той подхрани политически разделения, които следващата година доведоха до продемократични протести в цялата страна. Вълненията, достигнали върха си на площад „Тянанмън“, едва не свалиха партията от власт. Дън успя да поднови реформите си чак през 1992 г.

Китайското ръководство в никакъв случай не изглежда толкова разделено, колкото беше в напрегнатия период преди вълненията на „Тянанмън“. Но външните впечатления може да са измамни. Си е много по-различен лидер от предшествениците си. Той пренаписа правилата на китайската политика, премахвайки системата за „колективно ръководство“ на Дън Сяопин и де факто поемайки почти всички функции, водейки в същото време безпрецедентна като мащаб и интензивност борба с корупцията.

Последният високопоставен служител, станал обект на разследване, Го Босюн, едно време беше най-високопоставеният генерал в китайските въоръжени сили. На 30 юли той беше изключен от партията и днес чака да бъде съден за незаконно забогатяване. Десетина други генерали, над 50 чиновници на министерско равнище и стотици хиляди длъжностни лица с по-нисък ранг също имаха подобна съдба.

Това ни кара да мислим, че Си е силен, но и че има много врагове или в момента си ги създава. Разпореждането му да бъдат задържани повече от двеста борци за граждански права и други активисти в началото на миналия месец – най-голямата подобна репресивна кампания от години – показва, че той е несигурен.

Няма да има официално съобщение какво са обсъждали Си и колегите му на морския бряг; партийните търкания ще останат толкова обвити в мъгла за външния наблюдател, колкото са рибарските лодки край Бейдайхъ в стихотворението на Мао: „Скрити от погледа от обширния океан; Кой може да каже къде са те?“ Най-новите икономически показатели на Китай може да не са много успокоителни – нито пък винаги са достоверни – но поне подсказват, че растежът се запазва.

За разлика от това непрозрачността на управлението на Си никак не е успокоителна за един свят, който се опитва да разбере възхода на Китай. Тези, които се притесняват за развитието на Китай, би трябвало да се фокусират не толкова върху трескавия му фондов пазар (най-неточния показател за състоянието на икономиката), а повече върху опасностите, които крие политиката му.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.