Украйна разчита на плодородните си земи, за да се възстанови

Франс прес

Житата край Мала Дивица. Снимка: фото-планета

Олександър Вержиковски гали житен клас и обгръща с поглед окъпаното в слънце житно поле. „Това е истинско съкровище, ако го използваме правилно“, казва той. По примера на този зърнопроизводител разорената от войната Украйна възлага надеждите си на плодотворните си земи, за да се възстанови.

Три чисто нови комбайна обикалят из полето на 29-годишния собственик, който е начело на селскостопанското дружество AgroKIM, намиращо се на стотина километра северно от Киев. Около него село Мала Дивица изглежда доста по-печално със своите порутени къщи и разбити пътища.

Въпреки голямата бедност в украинските села, селскостопанският отрасъл е единственият „зелен светофар“ за украинската икономика, в която кризата се превърна в депресия, в съчетание с войната, подета от проруските сепаратисти в източната част през пролетта на 2014 година.

Конфликтът, който избухна в минния и стоманодобивен район Донбас, отне живота на 6800 души и лиши страната от близо една четвърт от промишленото й производство.

Брутният вътрешен продукт се срина главозамайващо с 6,8 % миналата година, като вероятно понижение ще бъде отчетено и през текущата година, а Киев се опитва да избегне фалита, преговаряйки с частните си кредитори за преструктуриране на дълга.

Реколтата от зърнени култури миналата година обаче достигна рекордно ниво от обявяването на независимостта на бившата съветска република през 1991 година и възлезе на над 63 милиона тона. Това постижение, което Киев се надява да повтори и тази година, позволи на страната да изнесе 34,5 милиона тона зърнени култури и превърна плодотворните черни украински земи в един от основните източници на царевица, жито и ечемик на планетата.

В стопанството си Олександър Вержиковски припомня обаче, че цените на селскостопанските суровини на международния пазар са се понижили. „Работихме при нулева печалба“, обяснява зърнопроизводителят.

Същевременно понижението на курса на националната валута предизвика силно покачване на лихвите и на цените на селскостопанските материали, торове и вносни семена.

„Работим на сляпо. Не знаем какви ще са цените, какви ще са кредитите, какви ще са лихвите“, казва насред своето стопанство инженер-агрономът Олександър Писанка. Няма нищо чудно, че чуждестранните инвеститори се въздържат да влагат средствата си в украинското селско стопанство. „Никой няма да поеме този риск“, казва Писанка.

„Миналата година беше тежка що се касае до инвестициите“, признава и министърът на аграрната политика и прехраната на Украйна Олексий Павленко. „Предвид ситуацията в Източна Украйна малко фирми са готови да инвестират в украинската икономика“, допълва той.

Министърът обаче е по-оптимистично настроен за бъдещето. Според него американски компании се готвят да доставят земеделски материали на Украйна на стойност 1 милиард долара. ЕС и Китай също са изразили интерес в тази насока.

Според Павленко националното производство на зърнени култури може да достигне до пет години 100 милиона тона годишно, а пред него да се отворят нови пазари, например Иран след постигнатото споразумение с великите сили по иранската ядрена програма.

Възможностите за икономически растеж са важни за Украйна, където селскостопанските площи заемат 70 процента от територията, а добивът е все още слаб – средно 1 тон от 4 хектара спрямо 7 във Франция.

„Всеки е насочил вниманието си към зърнените култури, но целият селскостопански сектор дава възможности за доходоносни инвестиции“, казва Олена Кармах, говорителка на финансовото дружество IFC, филиал на Световната банка. Като пример тя посочва сектора на плодовете и зеленчуците.

За да насърчат инвестициите, някои представители на отрасъла, сред които и Олександър Вержиковски, призовават да бъде либерализиран пазарът на селскостопанските земи, които в момента не могат да бъдат продавани, а само отдавани за дълго време под наем.

Правителството засега остава сдържано към идеята и залага на опростяване на администрацията и на голямата програма за приватизация, която засяга 254 селскостопански предприятия, често пъти в състояние на дефицит.

Експертите предупреждават обаче, че освен от икономическата нестабилност, селскостопанският сектор страда и от ендемичната корупция.

„Ако се създаде пазар на земи, но корупцията си остане висока, а икономиката нестабилна и валутата несигурна, то всичко това няма да послужи за нищо и никой няма да купува земи“, казва Микола Вернитски, директор на консултантското дружество ProAgro.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.