Кой как въведе данък „вредни храни“ и къде как се провали

Опитът на други страни показва, че няма основания той да се въвежда и в България

Снимка: Ствар укуса

В става все по-популярна идеята чрез данъци и квази-данъци да се моделира потреблението на храни и напитки.  Подобно решение обаче е толкова противоречиво, че десетки години в нито една страна приложила го, не може категорично да се каже дали от него има полза.
Този опит обаче е прочетен по точно обратния начин от българските защитници на идеята на министър Москов да въведе „данък вредни храни“.  В единствения официален правителствен документ по този повод се казва:
„Сравнителни анализи на ефективността на различните стратегии за подобряване на храненето на населението обобщено показват, че задължителното реформулиране на храните е по-ефективно от доброволното, а законодателните и фискални мерки са по-рентабилни от информационните стратегии, но поставят много повече политически предизвикателства.“   (Виж тук становище на проф. д-р Стефка Петрова, Национален център за обществено здраве и анализи, с. 1, на: http://ncphp.government.bg/files/Prof_Petrova-Danak_nazdravoslovni_hrani.pdf)

Предлаганият по-долу преглед показва опита по страни от ЕС, САЩ и Мексико.

ЕС: страни с данък върху храните

Дания

Това е страната в Европа с най-дълга история на данък „вредни храни“.  Веднага трябва да се каже обаче, че данъците върху определен вид храни и напитки бяха само една част от доста всеобхватни програми за промоциране и стимулиране на здравословен начин на живот.  Страната отбеляза значителни успехи в тази област, като особено впечатляващи са резултатите в областта на мерките намаляващи кардиоваскуларните заболявания.

Между 1985 и 2009 броят на смъртните случаи причинени от кардиоваскуларни заболявания намаляват с впечатляващите 70%. Няма друга страна от ЕС която да отбележи подобно намаляване на смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания.  Няма точни обяснения на това развитие, но се предполага, че то се дължи на подобрения начин на живот.

През последните десетина години обаче, редица изследвания и факти показаха, че тези успехи не се дължат на прилаганите данъци върху някои храни и напитки.  Облагането на подсладените безалкохолни напитки беше в сила в Дания повече от 80 години.  Процентът на хората с наднормено тегло и висок Индекс на телесна маса (ИТМ), (Body Mass Index-BMI), продължава да расте.

Процентът на датчаните имащи ИТМ  по-висок от 30 се увеличава от 9.5% през 2000 г. на 13.5% през 2010.  В същото време, многобройни изследвания през последните няколко десетилетия не успяват да покажат пряка връзка  между приемането на мазни храни и сърдечносъдовите заболявания.  Нито едно мащабно проучване не доказва подобна връзка. Това, заедно с демонстрираните редица негативи произтичащи от тези данъци, доведоха до решението на датското правителство да отмени всички подобни данъци през 2014 г.

Това решение се основава на редица изследвания и факти от последните десетина години, които показаха, че тези успехи не се дължат на прилаганите данъци върху някои храни и напитки.  Облагането на подсладените безалкохолни напитки е в сила в Дания повече от 80 години.

Конкретното развитие на изследванията, обсъждания и решенията е следното.
•    През 2007 г. датското правителство създаде така наречената „Профилактична комисия“, която след около две години, през 2009, публикува доклад с 52 мерки, които трябва да подобрят средната продължителност на живот на датчаните.  В този доклад има препоръки за въвеждане на нов данък върху продукти съдържащи определени количества наситени мазнини, както и върху други продукти, вкл. алкохолни, тютюневи, такива с добавена захар и подсладени безалкохолни напитки.  Въвеждането на новите данъци обаче, трябваше да стане с цялостна реформа на данъчната система, вкл. намаляване на други данъци, за да не се натоварват хората повече в условията на икономическата криза обхванала Европа тогава.  Правителството и Профилактичната комисия вярваха, че с комбинацията от намаляване на едни данъци и увеличаването или въвеждането на други, ще постигнат запазване на общото данъчно бреме за гражданите.  Желанието им е разбираемо, доколкото Дания е една от страните в ЕС с високо данъчно облагане.  През последните двадесетина години данъците представляват между 48 и 50% от БВП на страната, като над половината от общите данъчни приходи идват от подоходното облагане на гражданите.

Снимка: Рокуел нутришън блог

•    На основата на споменатия доклад на „Профилактичната комисия“ се въвежда данъчна реформа, която включва увеличаването на съществуващи дотогава данъци върху „вредни“ храни, както и въвеждането на един изцяло нов данък.  Увеличен беше данъкът върху сладките, сладоледа и шоколада с 25%, променен беше съществуващия данък върху подсладените безалкохолни напитки пропорционално на съдържанието на захар в тях и беше въведен новият данък върху храните съдържащи наситени мазнини.

•    На 1 октомври 2011 Дания въвежда и „данък мазнини“ за да се бори срещу нездравословния начин на живот.  Данъкът беше 16 датски крони (около €2.14) за килограм месо, млечни продукти, растителни мазнини съдържащи повече от 2.3% наситени мазнини.  Продуктите с по-малко съдържание на наситени мазнини от 2.3% на 100 г., каквито са повечето видове млека, бяха изключени от новия данък.  Той не важеше и за храните предназначени за износ, както и за храните за животни.
(Виж: Christopher Snowdon, The Proof of the Pudding: Denmark’s Fat Tax Fiasco, London, IEA, May 2013; Olga Khazan, What the world can learn from Denmark’s failed fat tax, The Washington Post, November 11, 2012; Food taxes and their impact on competitiveness in the agri-food sector, Final report (Client: DG Enterprise and Industry), Rotterdam, Ecorys, 12 July 2014)

•    Новата данъчна реформа предизвика доста широко обсъждане, не само в ЕС.  Интересно е да се отбележи, че въведеният данък „вредни храни“ в Дания предизвика смесени реакции в ЕС, като ЕК дори предприе разследване, за да определи дали нововъведеният през 2011 г. и отменен по-късно данък не е представлявал форма на непозволена държавна помощ за някои продукти и фирми в страната.  Става въпрос за производителите на храни, които не са били засегнати от новия данък.

•    Малко повече от година след въвеждането на данъка, през януари 2013, новото датско правителство реши да го премахне поради доста противоречивите резултати от прилагането му.  Сега от ЕК възразяват, че някои храни са били неправомерно изключени от този данък, като така производителите са получили неправомерно държавна помощ за разлика от конкурентите си.  Ако ЕК стигне до извода, че изключени от данъка фирми е трябвало да го плащат, те ще са принудени да го внесат с натрупаните досега лихви.

•    Още в самото начало въведеният данък „вредни храни“ предизвиква много дебати и претърпява редица промени.  Първоначално е предложено данъкът да е 25 датски крони (DKr) или около 3.36 евро на килограм наситени мазнини в храната.  От този данък бяха изключени месата и прясното  мляко.  Оказва се обаче, че именно от тези два продукта идват голямата част от консумираните от датчаните наситени мазнини – 18% от месото и 16% от млякото.  Още тогава ЕК заявява, че изключването на месото от данък „вредни храни“ нарушава правилото за честна конкуренция и представлява непряка държавна помощ.

•    Тогава правителството решава данъкът да бъде намален на 13.50 DKr (€1.81) на килограм наситени мазнини в храната, като данъкът засяга и месото.  За месото данъкът се определя на базата на предварително определени стойности на наситените мазнини според вида животно от което е добито месото.  Тук се вижда друго противоречие, доколкото специфичните парчета месо от едно животно имат различно съдържание на наситени мазнини и еднаквият данък обезсмисля желанието на потребителя да избере по-качественото месо.  Наред с това, става ясно, че предварително определените равнища на съдържание на наситени мазнини в месото на различните животни са доста завишени.

•    Тази разновидност на данъка влиза в сила през ноември 2011 и е отменена още през август 2012. За това време във фиска влизат около 1 млрд DKr или около €134 милиона.  Няма данни колко е струвало въвеждането на данъка, но предвид на неговата сложност има оценки, че въвеждането му е струвало на частия сектор не по-малко от 30 млн. евро.  Отделно са разходите по неговото въвеждане направени от публичния сектор.

•    Още веднага след въвеждането на данъка става ясен един от основните му ефекти– активизирането на трансграничната търговия.  Тя от своя страна води до негативно въздействие  върху пазара на труда.  Датската търговска камара и Съветът за селско стопанство и храни правят изследване, което показва, че 80% от анкетираните не са променили хранителните си навици след въвеждането на данъка.  В същото време много хора са започнали да пазаруват хранителни стоки от съседна Германия, а немските магазини са започнали да рекламират с брошури в пощенските кутии на датчаните.  Според същото изследване за първите месеци от въвеждането на данъка са загубени около 1 300 работни места.  Наблюдават се обаче, други свързани или странички, ефекти като:

a.    увеличение на цените на базови продукти (напр. маргарин и масло) участващи в състава и ценообразуването на други продукти,

b.    изместване на потреблението в посока на заместване с по-евтини и нискокачествени продукти и/или такива, които не попадат в обхвата на данъка,

c.    риск от повишена консумация на въглехидрати или по-некачествени алтернативи на облаганите продукти,

d.    смята се, че данъкът върху наситените мазнини, прилаган към млечни продукти (масло, маргарин и готварски мазнини) е довел до потребителско изместване към по-евтини марки или магазини,

e.    повишаване на разходите на бизнеса и свързания с това риск от закриване на  работни места в Дания,

f.    негативна социална оценка, поради силната чувствителност на потребителите при поскъпване на стоките.

Негативните реакции на обществото и на бизнеса карат новото датско правителство да отмени данък „вредни храни“ през ноември 2012 г., което решение влиза в действие през януари 2013г.  Тогава е решено да отпадне и предвиденият за въвеждане данък върху храните с добавена захар.  Няколко месеца по-късно е отменен и съществувалият повече от 80 години данък върху безалкохолните напитки с добавена захар.  При него имаше две нива на облагане на безалкохолни напитки и сокове, като тези нива са варирали през годините, но преди отменянето на данъка бяха

–    Стандартно ниво: 0,82 датски крони на литър при продукти със съдържание на захари >0,5г/100мл.

–    Намалено ниво: 0,295 датски крони на литър при продукти със съдържание на захари <0,5г/100мл.

От датското министерство на селското стопанство бе заявено, след изоставянето на всички данъци върху хранителни продукти, че така наречената „fat tax“ се е оказал „най-вредният данък въвеждан някога в страната“.

Унгария

През 2011 година, с мотива за прекалена консумация на сол от населението и това, че две трети от възрастното население са със някаква форма на затлъстяване, унгарското правителство въведе така наречения „Продуктов данък за обществено здраве“.  То се поставя за цел да повиши потреблението на алтернативни и значително по-здравословни продукти, както и производството на хранителни стоки с по-малко съдържание на мазнини, сол и захар. По план приходите от този данък следва в бюджета на здравеопазването и да допълва заплащането на заетите в сферата на здравеопазването.

Снимка: Рокуел нутришън блог

Данъкът засяга:

•    Безалкохолни напитки с добавена захар над 8 гр/100 мл сиропи или концентрати за безалкохолни напитки, без сиропи с плодово или зеленчуков съдържание над 25%;

•    Енергийните напитки със съдържание на метилксантини над 1 мг/100 мл и таурин над 100 мг/100 мл, както и такива със съдържание на метилксантини над 15 мг/100 мл;

•    Сладкарски изделия с добавено и общо количество на захар над 25 гр/100 гр;

•    Шоколад с добавено и общо количество на захар над 40 гр/100 гр и съдържание на какао по-малко от 40 гр/100 гр.; (Виж: Ecorys, Food taxes and their impact on competitiveness in the agri-food sector, Final report (Client: DG Enterprise and Industry), Rotterdam, Ecorys, 12 July 2014; Public Health Tax Study: Hungary, PWC, 2 September 2013);

•    Солени закуски със съдържание на сол над 1 гр/100 гр;

•    Подсладени бири/алкохол с добавена захар, с общо количество на захар повече от 5 гр/100 мл;

•    Плодови сладка, с изключение на конфитюр екстра качество, желе екстра качество, мармалад и специални конфитюри.

Първоначално обхватът на данъкът е по-голям, като включваше и всички продукти на веригите за бързо хранене и продуктите на пекарните, но след решителни протести на производителите те са изключени от обхвата на данъка.
От януари 2012 данъкът влиза в сила в днешният си обхват.  През 2013 година данъкът генерира около 61.5 млн. евро приходи.  Проучване на общественото мнение показва, че повечето унгарци възприемат новия данък като средство за попълване на бюджета, а не като мярка за опазване на здравето им.

Производителите на безалкохолни и енергийни напитки отговорят на въведения данък като бързо преминават към употреба на заместващи съставки в продуктите си, за да избегнат плащането му.  Това заместване води, от една страна, до постоянно разширяване на списъка и, от друга, до допълнителни разходи, както за администрацията и проверяващите органи, така и на частния сектор – да „наваксва“ актуализацията и търси нови заместители.  Бизнесът заявява, че данъкът е причина за затваряне на работни места и дискриминира част от производителите.

В проучване на здравното министерство с помощта на СЗО се казва, че за 2013 г. продажбите на продуктите, засегнати от данъка, падат с 27%.  Според 80% от участниците в проучването на общественото мнение намалената консумация се дължи на по-високата цена на засегнатите продукти, а 20% считат, че това се дължи на загриженост за здравето на населението.

Финландия

Това е страната с най-дълга история на данъци върху хранителни продукти.  Тук данъкът върху храните с добавена захар и безалкохолните напитки е налаган от 1929 до 1999 г.  През 2000 година обаче данъкът върху „сладките храни“ отпада, а този върху безалкохолните напитки остава.  Тогава от данъка са изключени храните ползващи определени подсладители вместо захар.  ЕК обаче отсъди, че това е дискриминация към други подсладители, не включени в промяната.

През 2010 г. е приет закон, който връща данъка „вредните сладки храни“.  Сега засегнати от новия данък са продукти като бонбоните, шоколада и сладоледа.  Извън неговия обхват остават храни като бисквити, печени сладкиши, кисели млека, пудинги и желета, както и гранулираната захар.

С новия данък се цели увеличаване на бюджетните преходи, поради многото изключения не се очаква благотворно въздействие върху здравето на хората.  За този подход говори и увеличаването на този данък на два пъти след въвеждането му – през 2012 и 2014 г.  Понастоящем работна група обсъжда възможностите за въвеждане на данък върху захарното съдържание на продуктите или върху количеството захар съдържащо се в даден продукт или върху теглото на дадени продукти или пък нещо комбинирано.

И в двата случая обаче, въвеждането на новия данък би бил още по-голямо административно бреме и би довел до още по-високи разходи при въвеждането му.  Най-новото във Финландия сега е решението данъкът върху безалкохолните напитки да се прилага върху всички напитки със съдържание повече от 0.5% захар.  През 2011 г. от данък „сладки храни“ постъпват в бюджета на Финландия €134 милиона – 35 милиона от безалкохолни напитки и над 100 милиона от сладки храни.  През 2012 приходите от този данък нарастват до 197 млн евро.

Засега няма анализи за това, дали данъкът е въздействал върху хранителните навици на хората.  Има неофициални данни, че се наблюдава намаление в продажбите и консумацията на безалкохолни напитки и храни с добавена захар.  Във Финландия също така има опасения, че чрез този данък се дава предимство на някои производители спрямо други, което нарушава равнопоставената конкуренция.

Франция

През 2011 година френското правителство въвежда „данък безалкохолни напитки“.  Според обяснението целта е да се намали консумацията на захар от населението.  Малко по-късно, от януари 2012 г., данъкът разширява действието си и върху безалкохолни напитки с подсладители.  Той е 11 евро цента на 1.5 литра подсладени напитки.  Плащат го производителите и вносителите на безалкохолни напитки със захар и подсладители.
Новият данък генерира приход от около 280 млн. евро на година.  Още от първата година тежестта на данъка е пренесена върху цената на напитките, т.е. върху потребителите, но при плодовите напитки и овкусените води има варианти с поемане на тежестта от някои търговци и производители.

Цената на засегнатите напитки се увеличава средно с 5%, което е два пъти повече от средното нарастване на цените на хранителните стоки в страната.
Все още няма изследване, което да покаже ефекта на въведения данък върху здравето на потребителите.  Усеща се обаче намаление на продажбите на подсладени напитки, като от януари 2012 до май 2013 намалението е с над 3%.

(следва – Страни отхвърлили идеята)

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.