Украинците не са нацисти и се нуждаят от нашата помощ

сп. Американ консърватив

Едно е либертарианците да се противопоставят на подпомагане на Украйна с оръжие, а съвсем друго – да наричат украинците неонацисти и антисемити, вярвайки на масираната пропаганда по руската телевизия и опитвайки се да опорочават тяхната борба.

Има някои елементи, които може да бъдат описани така, особено в бригадата „Азов“, която участва в ключови боеве със сепаратистите и руските нашественици. Но изборите в Украйна през май показаха, че те са спечелили само един процент от националния вот, претърпявайки съкрушителна загуба.

Да си припомним: Америка се съюзи със Сталин, за да разгроми Хитлер. След това ние съдействахме на бивши нацистки учени, за да ни помогнат да произведем наши ракети. Днес помагаме на кюрдската терористична организация ПКК срещу „Ислямска държава“ в Сирия, от един лагер сме с иранците за победата над ИД в Ирак, а по време на Студената война подпомагахме какви ли не диктатори. Помислете и за саудитците: сега помагаме на диктаторите на Саудитска Арабия (дори презареждаме с гориво техните бомбардировачи), за да стрелят и убиват йеменци, които никога не са навредили на Америка – всъщност те са врагове на Ал Каида.

Историята на Украйна е кървава и сложна. След като съветските власти избиха около 7 милиона украинци, не е чудно, че много от оцелелите приветстваха германците, а водачът им Степан Бандера продължи борбата с години. Оказващите съпротива украинци и поляци бяха окончателно смазани от Сталин чак пет години след край на Втората световна война, през 1950 година.

В книгата си „Гулаг“ Ан Епълбаум вълнуващо описва как оцелелите в трудовите лагери се вдигат на бунт и убиват надзирателите си след смъртта на Сталин. Това вече не били интелектуалците и селяните, напълнили лагерите през 30-те години на миналия век, които не знаели как да се бият и да убиват.

Сега някои консерватори и либертарианци за жалост повтарят като папагали и разпространяват обвиненията на путинова Русия, че неколкостотин души, отзоваващи се на лозунги от някогашната съпротива, дискредитират милиони украинци, и че по тази причина Украйна трябва да бъде изоставена.

Те грешат. Каква обаче би трябвало да бъде американската политика и какви са възможните пътища към компромис. Бивши служители от канадското разузнаване представиха много добър анализ, в който се казва: „Вашингтон и съюзниците му от НАТО имат много смътна идея какво искат да постигнат, но въпреки това предприемат военни мерки, забравяйки, изглежда, какъв ефект може да имат те върху руските интереси в областта на сигурността. Както е казал китайският пълководец Сун Дзъ“Тактика без стратегия е шумът преди поражение“. Шумът, който чуват хората в Европа, е ръмженето на руските механизирани военни части, готови да се придвижат към Мариупол, Харков и може би Киев.“

Първо, трябва да признаем, че преди свалянето на Янукович и настоящата криза руските интереси бяха подложени на натиск и накърнени от висши чиновници на Европейския съюз. Те „принудиха Украйна да избира между Русия и ЕС, отхвърляйки категорично предложението на Путин за тристранно уреждане“ на въпроса между Русия, Украйна и ЕС, „което щеше да даде възможност на Украйна да запази отношенията си с Русия“.

Имаше предложение дори да се промени ширината на украинските железопътни линии и да се премине от руски към западноевропейски стандарт, така че влаковете да не могат да пътуват безпрепятствено в Русия – основния търговски партньор на Украйна. В споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна се загатва за „военно-технологично сътрудничество“ и нееднократно се споменава „общата сигурност“ и отбрана. Нищо чудно, че Русия се почувства застрашена.

Повечето от тези инициативи дойдоха от представители с по-нисък ранг, може би дори без Обама и германския канцлер Ангела Меркел да знаят. Нещо повече, помощник-държавният секретар на САЩ за Европа е неоконсерватор – Виктория Нюланд, наследена от бандата „управляващи света“ на Дик Чейни. За западната политика към Украйна казват, че с нея се занимават непораснали хора.

Действията на Путин по заграбването на Крим и дестабилизирането на Украйна, обаче, заслужаваха твърда реакция.

Това не изключва преговорите: на среща неотдавна на Вашингтонския форум за петрол и газ (Washington Oil & Gas Forum), един от говорилите обясни, че Путин разполага с налични резерви (около 200 милиарда долара), за да изкара още само две години, преди санкциите и спадът в цените на петрола да доведат до истинска разруха руската икономика. Той отбеляза, че руските представители напоследък изглеждат по-склонни на компромис. В друг контекст Обама наскоро похвали Путин за помощта му в преговорите с Иран.

Журналистът Томас Фрийдман, който води рубрика във в. „Ню Йорк таймс“, съобщи за възможен вариант за компромис. Русия запазва Крим, като „изкупи“ правото на 99-годишна аренда, плащайки чрез газови доставки за Украйна на преференциални цени.

Украйна прекратява блокадата, признава арендата и отново снабдява с вода и електричество полуострова. Гарантира се свободното преминаване на хора и стоки в двете страни, а Русия се задължава да спазва правата на собственост отпреди инвазията.

Отцепническа Източна Украйна получава известна федерална автономия в рамките на украинската държава. (Всъщност федерализмът може да е реформа с огромно значение за благосъстоянието на много държави, страдащи от корупция и прекомерно централизирано управление, включително Русия).

Украйна става част едновременно от ЕС – чрез споразумението за асоцииране – и от митническия съюз на Русия. Европа и Русия слагат край на взаимните си търговски и инвестиционни ограничения, както и на забраните за пътуване.

Има един окуражаващ пример от миналото – Австрия след Втората световна война. Русия и Запада се споразумяха тя да бъде неутрална, без чуждестранни военни бази на територията й или съюзи: „неутралитет по швейцарски модел“. Той проработи много добре. Австрия просперира в условия на мир, възползвайки се от положението си на търговско средище между Изтока и Запада.

Постигането на споразумение би било върховно постижение за Обама – дипломация и мир с Иран и Русия. Разбира се, дипломацията е трудна за републиканците. Още от времето на Гражданската война те смятат, че да победиш означава да искаш безусловна капитулация.

Повечето от техните водачи мислят, че блокадата и бомбардировките трябва да са първата мярка, която се използва при всякакви спорове с други страни. (Бившият американски посланик в Саудитска Арабия Час Фрийман написа великолепен призив да се използва дипломация и обяснение защо да се използва. Той обяснява защо дипломацията е жизненоважна, особено за предотвратяване и прекратяване на войни. Призива му би трябвало да прочетат всички републиканци в Конгреса).

И накрая, Вашингтон би трябвало да отвърне на лъжите, разпространявани от руски медии, включително в Америка чрез телевизия „Раша тудей“ (RT). Резултатите от търсенето в Гугъл показват, че предпочитание и доверие се оказват на руските държавни „медии“ и блогъри, които често разпространяват дезинформация. Си Ен Ен в Русия затвори врати заради цензурата и опасността за журналистите й. Ан Епълбаум предложи различни начини да се даде трибуна на принудените да мълчат руски журналисти, за да стигне гласът им до руските граждани.

Преди години четох в три украински града лекции на тема „Поуки от свободния пазар в Азия и Латинска Америка“, организирани от Американския съвет за външна политика с финансовата подкрепа на Центъра за международна частна инициатива (CIPE). Организацията „Атлас нетуърк“ организира миналата година специална мисия за разясняване и насърчаване на свободния пазар и антикорупционните мерки. Организацията „Студенти за свобода“ свикаха специална конференция в Киев.

Всички участници говориха за младите идеалисти, работещи за това Украйна да подражава по-скоро на Европа, отколкото на Русия на Путин. Откакто анексираха Крим, руснаците прекъснаха емисиите на западната телевизия и ограничиха безплатния интернет. Повярвайте ми, повечето украинци не искат да се окажат под властта на сегашната руска полицейска държава.

БТА

*Джон Атли е издател на „Американ консърватив“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.