Мечтите за Германия угасват в полски бежански център

ДПА

Бежанци на границата между Сърбия и Унгария. Снимка: АП/БТА

Решението на Полша да приеме 2000 бежанци за две години предизвиква антимигрантски протести и обществени дебати за националната идентичност. Много от тях обаче се надяват да се преместят в страни в Западна Европа.

Повечето от 80-те бежански семейства, предимно от Чечения, които живеят на няколко километра от центъра на полското градче Гура Калвария, имат една цел – да стигнат до Германия.

Техният подслон – в две сгради, заобиколени от горичка на площ от три хектара, изглежда луксозен в сравнение с претъпканите палатки за бежанци, пристигащи в Германия, Италия и Гърция, да не говорим за бруталното всекидневие в лагерите в Южен Судан или Източно Конго, Сирия или Ливан.

Мъжете, които чакат в административната сграда, обаче мечтаят за бъдеще далеч от Полша. „Германия, Джърмани!“, извиква с руски акцент един от тях. Директорът на подслона Мариуш Станчик е наясно, че повечето от близо 180-те човека, които чакат да се реши техният статут, се надяват да живеят в Западна Европа.

Някои от тях като Луиза вече имат роднини на запад. „Моята сестра и нейното семейство живеят в Хамбург“, заяви тя, като отказа да посочи фамилното си име. Луиза вече е прекарала повече от две години в Гура Калвария със своя съпруг и двете си дъщери, след като избягали от Чечения. „Това е много време. Трудно е“, каза тя.

Говорителят на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) във Варшава Рафал Костшински казва: „Това, което е необходимо, е функционираща програма за интеграция.“ Даже тези, които са приети за бежанци, говорят слабо полски, когато напуснат подслона, казва Костшински. Това означава, че имат малки шансове на трудовия пазар. Освен това те често са подложени на дискриминация, когато се опитват да наемат жилище.

„Краят на програмата за интеграция е катастрофа за повечето бежанци“, казва Костшински. „Те нямат перспектива за бъдеще и са неспособни да се оправят сами“, казва той. Онези, които бягат от конфликти, и други, които пристигат травмирани, не получават достатъчна психологическа помощ, добавя той. В Гура Калвария например психолог идва веднъж седмично.

На следващо място са финансовите въпроси. Докато чакат решение, мигрантите получават безплатно настаняване и храна плюс 70 злоти (около 18 евро) на месец, което не е достатъчно, за да спестиш за живот извън центъра.

„Някои от мъжете се опитват да си намерят странична работа“, казва директорът на центъра Станчик. Реалните работни места са рядкост в Гура Калвария, а по закон бежанците не могат да работят, но има фермери, които са готови да плащат за допълнителна работна ръка.

Павел Прошевски е социален работник в центъра, който някога е бил почивна база за военни. Тук е тихо за място, в което живеят толкова много семейства. На люлките играят деца, група жени чистят килим, на въжета, вързани между дърветата, виси пране, а пред техните стаи спретнато са подредени обувки.

„Много от мъжете работят навън“, казва Прошевски. „А жените са в стаите и се грижат за децата“, казва той и посочва към шивашката работилница и фризьорския салон, където в миналото са били изпълнявани програми за квалификация на жените. „Някои жени си намериха подходяща работа, след като напуснаха центъра“, казва Прошевски. „Но точно сега няма курсове. Преговаряме да получим финансиране, за да започнем нови“, казва той.

Същото се отнася за ярко украсената забавачница, чиито рафтове са пълни с плюшени играчки. Мястото е отворено само две сутрини на седмица, което не е достатъчно за жени като Луиза, за да научат полски или да се опитат да си намерят допълнителен доход.

„Мислех, че мога да дам нещо на децата си, след като животът ни вече е съсипан“, казва Луиза. „Но след две години и два месеца мисля, че може би беше по-добре да си останем у дома. Не мога да им дам нищо“, казва тя.

Полша обещава да приеме 2000 бежанци през следващите две години. Луиза, която казва, че е уморена от чакане, мисли за разочарованието, с което ще се сблъскат новопристигналите.

„Тези, които просто искат по-добър живот, би трябвало да останат в родните си страни“, казва тя. „Но разбира се, тези, които имат истински проблеми, те нямат избор“, казва тя.

По данни на полското правителство около 4200 души са потърсили убежище в Полша през първите шест месеца на 2015 г. Досега на 273 е предоставен статут на бежанци. Повечето от тях са от Сирия, Египет или Ирак.

Тяхното бъдеще съвсем не е светло. Допитване на ИПСОС за Международната организация по миграция през юли установи, че две трети от поляците се отнасят с подозрение към арабите, а едва 38 процента са съгласни, че чужденците би трябвало да имат равен достъп до полския трудов пазар.

Националистически групи свикват демонстрации във Варшава и други градове, на които стотици скандират: „Ние казваме „не“ на имигрантите.“ Реакцията към решението на правителството е неоснователна, казва Костшински от ВКБООН. „Приемането на 2000 бежанци не би трябвало да е проблем за страна с население почти 40 милиона“, добавя той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.