Може ли още да се чете Чоран или Елиаде? Дебат в Румъния около закон за историческата памет

Франс прес

Депортирани румънски цигани в Тираспол, Приднестровието, 1944 г. Снимка: архив

Може ли да четеш произведенията на Емил Чоран или да споменаваш името на Мирча Елиаде без да бъдеш обвинен във фашистки симпатии? Закон, свързан с историческата памет, приет от Букурещ, предизвиква оживен дебат около едно минало, с което Румъния се мъчи да се помири.

Този текст, гласуван наскоро с много голямо мнозинство от парламента, забранява ревизионизма, фашистките организации и символи, както и култа към лица, признати за виновни за геноцид или престъпления срещу човечеството.

Новият закон, целящ да поправи пропуските и неяснотите на предишен законодателен акт от 2002 г., засяга специално участието на Румъния в Холокоста – една мрачна страница от нейната история, която Букурещ призна едва през 2004 г.

Според доклад на международна комисия от историци начело с лауреата на Нобелова награда за мир Ели Визел, между 280 000 и 380 000 румънски и украински евреи, както и 11 000 роми, са загинали по време на управлението на пронацисткия маршал Йон Антонеску в териториите, контролирани от Румъния между 1940 и 1944 г.

„Румънците трябва да се примирят със своята история и да приемат факта, че правителството на Антонеску е било отговорно за престъпления срещу човечеството“, посочва пред АФП Александру Флориан, директор на Института за изследване на Холокоста, който е подготвил този текст заедно с трима румънски депутати.

Според него законът уточнява за първи път, че „Желязната гвардия е била фашистко движение и наказва пропагандирането на послания от лица, които са били свързани с идеологията на тази организация“, отговорна за редица политически убийства и жестокости срещу евреи, добавя той.

Но много румънски интелектуалци от периода между двете войни, включително философът Емил Чоран и специалистът по история на религиите Мирча Елиаде, са били в младостта си привърженици на Желязната гвардия.

Изведнъж редица писатели и анализатори се обезпокоиха за опасността да не може повече да се четат или цитират публично произведенията на тези автори или на други големи имена на румънската литература.

„Не мога да живея още веднъж под бича на културната забрана, под който израснах по време на комунистическия режим“, пише в своя блог многоуважаваният писател Андрей Плешу.

„Не искам да бъда разглеждан като подозрителен нито ако чета Жан-Пол Сартр /френски писател, известен с марксистките си симпатии – бел.АФП/, нито ако се възхищавам от таланта на Чоран“, добавя той, като подчертава, че да се четат тези автори не означава „присъединяване към спорните предпочитания от техния обществен живот“.

Авторката на редакционна статия Клариче Дину от в.“Гъндул“ се опасява от своя страна, че „организирането на дебати по тези теми или дори споменаването във Фейсбук на лицата, попадащи под ударите на този закон“, ще се наказват отсега нататък със затвор. Тя поставя също въпроса за „интернет полицаи“, които ще следят за спазването на този текст.

Флориан се старае да разсее тези опасения, като отхвърля обвиненията за „цензура“. „Свободата да се информираш или да се изразяваш не е поставена под въпрос. Единствено ще бъдат забранени посланията с антисемитски и расистки характер или култът към военнопрестъпници“, подчертава той.

Историкът Адриан Никулеску приветства приемането на този закон, като уверява, че тези, които се увличат от история или четене, няма от какво да се страхуват. „Всички произведения, цитирани в рамките на този дебат, ще продължат да се публикуват, но с критични бележки, обясняващи контекста, в който са били написани“, посочва той пред АФП, като уточнява, че „подобни закони съществуват почти навсякъде в Европа“.

След избухването на полемиката се увеличиха коментарите в интернет, определящи като „патриоти“ членовете и симпатизантите на Желязната гвардия, специално заради съпротивата им срещу комунизма. Но Флориан се надява, че законът ще доведе до „ограничаване на демонстрациите на крайната десница и ще позволи да се почита, както подобава, паметта на жертвите на Холокоста“.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.