Изплашени сте от Китай, от Гърция? Пробвайте това сигурно убежище

Разтревожените инвеститори трябва да обърнат поглед към Източна Европа – по-специално към Румъния – за да намерят къде да се приютят от нестабилността на китайския пазари и споровете около дълговата криза в Гърция, посочват пред Си Ен Би Си анализатори.

„Централна Европа и Румъния изглеждат до известна степен привлекателни“, посочва Чарлс Робъртсън, главен икономист в инвестиционната банка Renaissance Capital, чиято дейност е насочена към страните с нововъзникващи пазарни икономики.

Той отбелязва, че регионът е „едно от тези убежища“ в момент, когато инвеститорите бързат да се предпазят от спада на цените на суровините, от интервенциите на китайския пазар и от несигурността около платежоспособността на Гърция и бъдещето й в еврозоната.

Според Робъртсън досега през 2015 година Румъния е най-добре представящият се граничен пазар, като фондовата борса в Букурещ бележи растеж от 9% на годишна основа.

„В период, когато не харесвате суровините (така че отношението е отрицателно към Русия и Южна Африка), когато не харесвате политиката в Турция, накъде се насочвате? Към Полша, Чехия, Унгария – това са страни, които остават незасегнати от удара, понесен от суровините заради случващото се в Китай, те са печелившите,“ отбелязва Робъртсън.

Цените на суровините бяха засегнати от опасения, свързани с кривата на икономически растеж на Китай, с пазарните интервенции и неустойчивото движение на фондовия пазар. Това задълбочи спада, при който цената на петрола се срина наполовина от средата на 2014 година.

За втори пореден ден в сряда (12 август) китайската централна банка разтърси международните пазари, като понижи допълнително курса на юана спрямо долара. Тази стъпка бе предшествана от редица интервенции на Пекин през последните седмици в подкрепа на китайския фондов пазар, като шанхайският композитен индекс се понижи с около 25% спрямо най-високата си стойност през юни.

„Тичай и се скрий“ в развиващите се европейски страни Тимъти Аш, специалист по нововъзникващи пазари в Nomura International отбеляза, че страните от Централна и Източна Европа имат полза от по-ниските цени на петрола и другите суровини, а и не са прекалено свързани с Китай.

„Ако направим преглед на развиващите се пазари, то местата, където може да се намери убежище, вероятно са в развиващите се европейски страни – Централна Европа, балтийските страни и Балканите“, посочва Аш в документ, разпространен в сряда.

„Причините да съм конструктивно настроен са: като цяло регионът внася петрол и суровини, т.е. той е голям нетен бенефициент от по-ниските цени на петрола и суровините.

Търговските връзки с Китай са ограничени – малко от тези страни имат значителен износ за Китай, а инвестиционните потоци от Китай са ограничени“, отбелязва той.

Регионът също така печели от тесните си връзки с Германия, най-голямата европейска икономика, посочва Боб Паркър, старши съветник по инвестициите, стратегиите и проучванията в Credit Suisse.

Страни като Румъния и България може да са засегнати от тесните си връзки с Гърция в банковия сектор, но много държави в региона продължават да имат значителен износ към Германия. „Мисля, че Централна Европа е много интересна,“ отбеляза пред Си Ен Би Си Паркър.

„Ако приемете аргумента, че всички стимули, хвърлени в икономиката на еврозоната, подпомагат германската икономика и ако вярвате, както аз вярвам, че германският растеж определено се ускорява до 2 %, то тогава трябва да инвестирате в Централна Европа, която е евтина и черпи голяма част от силата си от възстановяването на Европа,“ посочва той.

Банковите връзки остават Гърция обаче продължава да притеснява някои икономисти, които се интересуват от региона. Страната и международните й кредитори в крайна сметка се споразумяха по третата спасителна програма, която предстои да бъде одобрена от парламентите на страните в еврозоната.

Capital Economics определи Сърбия и България – най-близките източни съседи на Гърция – като най-уязвими сред граничните пазари от т.нар. Грекзит. Банковите подразделения в Македония, Румъния и България поддържат преки финансови връзки с Гърция, като банките, които са гръцка собственост, покриват около 20% от македонския банков сектор.

„Вероятността от неблагоприятен сценарии, при който гръцкото излизане от еврозоната предизвиква ново забавяне в Източна Европа, нараства“, отбеляза през юни Capital Economics. В допълнение Робъртсън посочи, че инвеститорите, които са се обърнали към Източна Европа, не трябва да се страхуват от една все по-войнстваща Русия.

Работодателят на Робъртсън – Renaissance Capital – е инвестиционна банка, която произлиза от Русия и е собственост на руския частен инвестиционен фонд Onexim Group. „Да се надяваме, че няма да станем свидетели на обявяването на много повече военни учения,“ допълни по-късно той.

Още по темата: Наченки на нова криза в румънските банки

в. Ромъния либера

Обемът на кредитите, отпускани от банките в Румъния, расте месечно в темп от двуцифрени числа, но акционерите на банките продължава да изтеглят пари от страната. Изглежда като начало на нов бум на кредитите, финансирани този път с парите от депозитите на румънците.Повишаването на кредитирането с над 10 на сто трябва да е предупредителен сигнал, защото управлението на един успех е много по-трудно от управлението на една криза, твърди управителят на Националната банка на Румъния Мугур Исъреску.

„Кредитирането стигна до края на пътя и ще сме смели ако кажем, че е започнало да расте прекалено бързо. Не е страхливост, а даже смелост да кажеш навреме „Внимание!“.

Управителят на Националната банка на Румъния наблегна изключително на кредитирането в леи, което в голямата си степен е добре са се случва. „Не само че не то отричаме, а дори насърчаваме това, но наблюдавайки скоростта, която надхвърли 10 процента. Над 10 процента те кара да наостряш уши“, обясни управителят. По негово мнение голяма част от това нарастване на кредитирането идва от програмата „Първи дом“, която има и добри страни, но трябва да бъде наблюдавана внимателно. Мугур Исъреску обеща подробен анализ на ипотечното кредитиране през есента.

ЧУЖДИТЕ АКЦИОНЕРИ ИЗТЕГЛЯТ ПАРИ ОТ РУМЪНИЯ

За период от пет години от началото на финансовата криза до края на 2014 година средствата, идващи от чуждестранните банкови групи към клоновете им в Румъния намаляха с 9,1 милиарда евро – от 22,1 милиарда евро в края на 2008 година на само 13 милиарда евро през юни 2014 година. До края на 2014 година необходимостта от средства бе покрита обаче от значителното привличане на ресурси от местния пазар, тоест от спестяванията на населението и на фирмите от Румъния. Размерът на вътрешните пасиви на банките нарасна от 2008 до края на миналата година с точно 9,1 милиарда евро, тоест от 47,5 милиарда на 56,6 милиарда евро.

ДЕФИЦИТ

От друга страна ресурсите, привлечени от банките от местния пазар, не успяват вече да покриват орязването на кредитните линии отвън. През 2014 година размерът на привлечените депозити е нараснал със само 7,3 на сто.

Изключително ниското ниво на лихвите вече не е привлекателно за клиентите, а тази тенденция продължава да се наблюдава и през 2015 година. През всеки месец тази година депозитите на фирмите и на населението намаляват спрямо предходния месец. последните данни на националната банка на Румъния показват, че през май спадът е от 0,2 на сто спрямо април, а перспективите не са към нарастване.

Що се отнася до „качество на активите“ на банките – Румъния стои най-зле в Европа. Най-голямата местна банка, притежавана от австрийците от Ерсте, има дял на лоши кредити, които приближава 30 процента, а средното ниво в системата достига вече 20 процента.

ГЪРЦИТЕ ИМАТ ГОЛЕМИ ПРОБЛЕМИ

Официално от четирите гръцки банки в банковата система, само една се продава, Пиреус. Неофициално обаче Банка ромъняска (Национална банка на Гърция), Банкпост (ЕФГ Евробанк) и Алфа банк винаги биха се продали стига да има купувач. Че е така ни показват и условията, поставени от кредиторите на гръцката държава. Сред тях се намира и продажбата на клоновете в Източна Европа на четирите големи банкови групи.

Гърците вече опитаха сливане между ЕФГ Евробанк и Национална банка на Гърция, но без успех. На ниво преговори остана и евентуално сливане между ЕФГ и Алфа банк. Оставайки без подкрепа от банките-майки, то на дъщерните клонове в Румъния няма да им остане друго освен да оцеляват от вътрешни ресурси. При това положение Националната банка на Румъния ще трябва да изпълнява изоставената от банките-майка роля тогава, когато тези банки не успеят да се финансират само от ресурси, привлечени от свободния пазар.

Миналата година три гръцки банки, присъстващи и на пазара в Румъния – Национална банка на Гърция, Евробанк и Пиреус банк, не минаха стрес тестовете на Европейската централна банка.

ТАЙНО ФИНАНСИРАНЕ

Националната банка на Румъния все още има възможност да се намеси, за да спаси гръцките банки. Тази възможност е чрез банков инструмент, чрез който централната банка има възможност да вземе активите на банките, за които смята, че са в затруднено положение. Освен активите ще бъде поето и управлението на съответната банка за период до две години, като за това време трябва да бъде намерен купувач.

Тази мярка, която Националната банка на Румъния смята за спасителен вариант, би бил равнозначен на национализация на банките. Тъкмо това се опитва да избегне Европейската централна банка, която според „Файненшъл таймс“, е предоставила на Националната банка на Румъния линии на финансиране – тайни, предназначени основно за гръцките банки.

„Ако тези активи (на гръцките банки) минат под контрола на националните централни банки, банките-майки незабавно ще пострадат, което би било последен удар върху гръцката финансова система. Има страх, че ако някой го направи първи, то всички ще последват примера му.

Източник твърди, че Европейската централна банка е създала двустранни линии за кредитиране с Румъния и България, за да е сигурна, че гръцките банки ще имат финансиране в периода на кризата“, отбелязва „Файненшъл таймс“. Позицията на Европейската централна банка е изненадваща, след като Националната банка на Румъния представя евентуално поемане на активите на гръцките банки като добър вариант, макар и последен.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.