Руски банки изчезват една след друга

Проблемите в руския банков сектор се увеличават

Ройтерс

Все повече руски банки усещат напрежението, породено от икономическия спад в страната. Тази тенденция бе явно видима в сряда (12 август), когато Руската централна банка (РЦБ) реши да отнеме лиценза на средно голямата Пробизнесбанк.

Банките в Русия са подложени на натиск, тъй като ниските цени на петрола и западните санкции, наложени заради кризата в Украйна, доведоха до рязко свиване на икономиката, което стана причина за влошаване на качеството на банковите активи.

„Финансовата криза през последната година определено ускори и засили необходимостта броят на банките да бъде намален, тъй като в момента те са изправени пред нова вълна лоши кредити“, посочва икономистът от Алфа банк Наталия Орлова.

РЦБ съобщи, че е отнела лиценза на Пробизнесбанк, тъй като банката не е успяла да изпълни минималните капиталови изисквания.

„Пробизнесбанк е водила високорискова политика, свързана с насочване на паричните й средства към нискокачествени активи“, посочи централната банка, допълвайки, че в резултат финансовата институция е изтощила капитала си.

Ръководството на Пробизнесбанк не коментира публично решението на РЦБ, а обажданията в банката останаха без отговор.

Банката бе 51-ва по размер на активите в Русия, което я определяше като сравнително голям играч в страна с над 700 банки, но не и като банка със значение за стабилността на системата. Най-големите 20 руски банки държат три четвърти от активите в сектора.

Максим Осадчий, главен анализатор в банка CFB, отбеляза, че има малка непосредствена вероятност затварянето на Пробизнесбанк да причини „ефект на доминото“, но продължаващата вълна закривания на банки може да подкопае общественото доверие към сектора.

„Ситуацията се влошава все повече. Ако се появят още няколко случая, то тогава дори затварянето на сравнително малка банка би могло да причини банкова криза. Подобен вариант не може да се изключи“, допълва експертът.

Укрепване на банките

Засега изглежда, че мерките на правителството за укрепване на банките са ефективни и са успели да предотвратят общественото доверие в банковия сектор да бъде подкопано от финансовите сътресения напоследък.

Най-новите данни от юни сочат, че депозитите в банкирането на дребно са се увеличили с 15,7 % спрямо същия месец на миналата година.

Мерките в подкрепа на сектора включват 1 трилион рубли (15,45 милиарда долара) капиталова инжекция за 27 от най-големите банки, финансирана от бюджета на федералното правителство.

Правителството също така удвои размера на обезщетенията за вложителите, депозирали парите си във фалирали банки, гарантирайки 1,4 милиона рубли за всеки вложител на всяка банка.

Схемата за гарантиране на депозитите помогна вложителите да бъдат успокоени. Тя обаче също така означава, че правителството получава все по-голяма сметка, тъй като все повече средно големи банки затварят врати.

Пробизнесбанк имаше около 27 милиарда рубли (417,12 милиона долара) по сметки и депозити в банкирането на дребно, сочат резултатите й за второто тримесечие.

Лицензът й бе отнет две седмици, след като РЦБ затвори средно голямата банка Росийский кредит и три по-малки банки, свързани с нея. Държавната агенция за застраховане на депозитите изчислява, че затварянето на тези финансови институции ще й струва около 62,2 милиарда рубли (955,31 милиона долара).

През декември 2014 година РЦБ взе мерки за укрепване на банка Траст – друга значима средно голяма банка, осигурявайки 127 милиарда рубли спешно финансиране.

Въпреки че икономическият спад е изострил проблемите на банките, то при най-новата вълна затваряния на банки трябва да се вземе предвид и по-строгият подход към разпоредбите, възприет от ръководителката на РЦБ Елвира Набиулина след назначаването й на поста през 2013 година, отбелязва Наталия Орлова от Алфа банк.

Централната банка изглежда ще прилага още по-строг подход, тъй като е решила, че затварянето на проблемните банки и обезщетяването на вложителите е по-евтино, отколкото да се опитва да спасява банките, както често е правила в миналото, коментира тя.

„Изглежда, че възстановяването от икономическата криза няма да бъде много лесно. Сега централната банка трябва да бъде дори още по-агресивна. Тя не може да продължи да изплаща всички задължения – трябва да сподели отговорността с акционерите“, посочва Орлова.

Тя прогнозира, че основната последица от по-строгата регулация ще бъде засиления приток на дейност към по-големи банки. Това отново ще засили тенденцията към сливания и придобивания в сектора на фона на изчезването на по-малките банки.

„За клиентите това означава, че ще трябва да държат парите си в по-големи банки. Това е самоизпълняващо се пророчество, което оказва натиск за консолидация на сектора“, отбелязва Орлова.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.