Залята от мигрантска вълна, Германия настанява бежанците в палатки и контейнери

Франс прес

Бежанци в Германия. Снимка: от тв екрана

Палатки, контейнери или гимнастически салони: при пристигането си в Германия мнозина мигранти често получават импровизиран подслон. Притокът от кандидати за убежище принуждава Берлин да търси спешни решения, за да избегне хуманитарна криза.

Те са мечтали за процъфтяваща и мирна страна, но при пристигането си в Берлин намират само изпомачкана морава, осеяна с боклуци. Стотици сирийски, афганистански и албански мигранти лагеруват от седмици пред приемния център в столицата, за да се регистрират като кандидати за убежище.

Чакането в нетърпимата августовска жега продължава с часове и дори с дни. Чиновниците са затрупани с работа въпреки удълженото работно време и не успяват да се справят с опашката, която се извива като змия пред административната сграда.

В град Хойерсверда, в бившата ГДР, 17 сирийски бежанци дори започнаха гладна стачка, за да протестират срещу забавянето при разглеждането на техните документи.

300 000, 400 000, над 500 000: оценките за броя на кандидатите за убежище за 2015 г. непрекъснато се променят и повишават. Накрая числото вероятно ще се окаже исторически рекорд за Германия, която вече е най-популярната европейска дестинация сред желаещите убежище, изпреварвайки Швеция, Италия и Франция, с над 203 000 случая, заведени през 2014 година.

Цели семейства пристигат всеки ден, бягайки от отчаянието в Хомс или Алепо, в Сирия. Германия е за тях последният етап от дълго и опасно пътуване.

Управление при криза

Само през юли службата по миграцията е приела 7301 подадени от сирийци молби за убежище, близо тройно повече от юли 2014 година.

За рязкото нарастване на молбите допринасят и балкански страни, откъдето идват роми, жертви на дискриминация в Косово или в Сърбия. Техните шансове молбите им да бъдат приети са нулеви, но докато чакат, Германия трябва да се погрижи за тях.

„Неразбираемо, неприемливо и позорно за Европа е“, че мигранти от Балканите задръстват системата, избухна вчера германският вътрешен министър Томас де Мезиер. „Това, което правим, е управление при криза. То придобива невероятни пропорции“, обясни Мурат Сиври, директор на бежански център в западния град Дортмунд. Центърът на два пъти бе принуден да затвори врати поради препълване.

Затова южно от Берлин работниците усилено изграждат „контейнерно селище“, което трябва да отвори врати в края на месеца. Натрупани на три етажа, сини, зелени и жълти блокове ще послужат за временно настаняване на най-уязвимите бежанци: травмирани от войната, сами жени с деца, хомосексуалисти.

В друг квартал бяха монтирани огромен надуваем купол и още един, по-малък, за да се подслонят бежанците, а в северния град Хамбург петдесетина бели палатки на Червения кръст бяха опънати в парк въпреки протестите на някои жители. Берлинските власти предвиждат и създаване на 36 нови бежански центъра до края на 2017 година.

„В момента не можем да минем без контейнери“ като решение на проблемите с настаняването, предупреди Айдан Йозгуз, отговаряща за проблемите на бежанците към германското канцлерство.

Армията се притича на помощ

От голямото пристанище на Северно море в Бавария, големи градове и малки селища искат помощ, за да поемат мигрантите. Включи се и Бундесверът, германската армия. Министърката на отбраната Урсула фон дер Лайен обеща да осигури 7000 места, като постави на разположение казарми или палатки, които ще бъдат опънати от войници.

А полицаи и учители в пенсия в Рейнска област от провинция Северен Рейн – Вестфалия бяха помолени да се върнат на служба, за да се занимават с натрупващите се досиета на търсещи убежище.

Дори сгради на нацистките лагери Бухенвалд и Дахау може да бъдат превърнати в центрове за приютяване, макар че тези проекти предизвикаха скърцане със зъби. „Добре дошли във Временна република Германия“, присмя се неотдавна германският икономически всекидневник „Ханделсблат“.

Германските власти знаят обаче, че времето ги притиска. Когато дойде есента и температурите започнат да падат рязко, няма да може да се настаняват бежанците в палатки.

Още по темата: Граждани от балканските страни търсят убежище, за да избягат от бедността и икономическите трудности

ДПА

Десетки хиляди хора от Близкия изток, Централна Азия и Африка наводниха ЕС тази година в желанието си да избягат от войната и преследването в родините си.Към тях се прибавят хиляди имигранти от Балканите, които по-скоро бягат от икономически трудности, отколкото от насилие.

През ноември 2014 г. Германия обяви Македония, Босна и Сърбия за сигурни държави, което означава, че молбите за убежище на техните граждани са смятани за неоснователни, освен ако те могат да докажат, че са изправени през заплаха от преследване, независимо от като цяло стабилните условия.

Цифрите за хората, които бягат от Балканите са смайващи. Германски данни показват, че през първата половина на 2015 г. 15 800 сръбски граждани и 6 700 македонци са подали молби за убежище в Германия. Още повече са пристигнали от бившата сръбска провинция Косово, населена предимно с албанци, или 31 400, според германската служба по миграцията и бежанците.

За разлика от хората от Сирия или Афганистан, имигрантите от Балканите не бягат от война, а от мизерия. Мнозина от тези балкански бежанци са бедни роми, които не са интегрирани в балканските общества. Според Лиатифе Сиковска от „Амбрела“ – македонска неправителствена организация, която подпомага ромите, има около 5000 „невидими“ роми сред 2,1 милиона македонци.

Малцинствената група няма документи за самоличност и достъп до социални помощи, здравни услуги и дори образование, още повече до работни места на официалния трудов пазар. Те нямат перспектива тук, заяви пред ДПА македонският депутат и водещ ромски политик Амди Байрам.

Това прави лесно решението да избягат в Германия, където ромите могат да подадат молба за убежище и да получат джобни пари, докато властите разгледат техните случаи.

Етническите албанци от Косово също започнаха да напускат балканския регионмасово в края на миналата година. Илир Деда, депутат от косовска опозиционна партия „Самоопределение“, заяви, че косоварите, на които им е писнала постоянната бедност, безработица и корупция, са изгубили илюзиите си след изборите преди една година.

През юни 2014 г. изборите в Косово доведоха до широка коалиция от политически противници и обикновените хора видяха в това сигнал, че нищо няма да се промени към по-добро.

Етническите албанци напускат също бедните райони Плав и Гусинье в Черна гора и с хиляди се настаняват в германската провинция Долна Саксония, според местни информации в Черна гора.

Германски служители все още не са потвърдили информацията. Също така има изтичане на хора от Босна, където цели села са почти празни.Трансформацията не се регистрира в ЕС, тъй като повечето, които напускат, са предимно етнически хървати, които също имат хърватски паспорти.

Хърватия се присъедини към ЕС преди две години и нейните граждани могат свободно да пътуват в съюза. Хиляди македонци също поемат по този път като използват българско гражданство.

Властите в балканските страни изглеждат незаинтересовани сериозно да се заемат с този проблем, според германски дипломати в региона. Националните правителства трябва да подобрят жизнения стандарт и по този начин да окуражат своите граждани да останат у дома, добавят те.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.