Китай, УФР и нововъзникващите пазарни икономики. За капак и юанът

По-евтиният юан и задаващото се повишаване на лихвените проценти в САЩ разтърсват световната икономика

Облакът, надвиснал над нововъзникващите пазарни икономики, изглежда стана черен през последната седмица. Опасенията, че Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ ще повиши лихвените проценти, увеличавайки цената на обслужването на дълговете и изсмуквайки капитали от нововъзникващите пазарни икономики, оказваха натиск над валутните и фондовите пазари от Бразилия до Турция.

Сега един нов повод за безпокойство събира черни облаци на хоризонта. На 11 август Китай извърши лека девалвация на юана, предизвиквайки опасения, че на фона на забуксувалия икономически растеж правителството е готово да поеме риска от глобална валутна война.

Песимизмът за състоянието на двете най-големи икономики в света е разбираем. Растежът на китайската икономика се забави чувствително: тази година тя вероятно ще нарасне със 7 % – най-муден темп от четвърт век. Освен това правителството се опитва да преориентира икономиката от инвестиции към потребление.

За страните с нововъзникваща пазарна икономика, които се включиха в инвестиционния гуляй на Китай – онези, които му продаваха въглища и желязна руда, мед и боксит – последните няколко години бяха доста брутални. Забавянето и ребалансирането на китайската икономика обяснява до голяма степен падането на цените на суровините с 40 % спрямо техния пик от 2011 година и следователно ходенето по мъките на държавите, разчитащи на добива на полезни изкопаеми – от Перу до Южна Африка.

За други страни с нововъзникваща пазарна икономика важността на Китай като пряк източник на търсене е по-малко изразена. На Китай се падат под 9 % от общия износ на развиващите се държави, изчислява Джонатан Андерсън от консултантската компания Emerging Advisors, докато делът на експорта за богатия свят е 55 %. За страните, които изнасят храни и горива – по-голямата част от глобалната търговия с ресурси – забавянето на китайската икономика има ограничени последици. Освен за една малка група държави, които са се съсредоточили изключително върху експорта на руда и други полезни изкопаеми, „Китай едва ли изобщо има значение“, казва Андерсън.

Китай обаче може да даде отражение по други начини. Едно забавяне на втората най-голяма икономика в света, например, гарантирано ще има вторични ефекти върху търсенето. Дефлацията в Китай оказва натиск върху компаниите в други държави с нововъзникваща пазарна икономика да понижават цените. А и някои се безпокоят, че поевтиняването на юана може да предизвика поредица от конкурентни девалвации, чрез които други износители се надпреварват да отслабят своите валути или евентуално прибягнат до търговски бариери като последно възможно средство.

За щастие промените в режима на определяне на валутния курс на Китай не изглеждат достатъчно големи, за да предизвикат такъв порочен кръг. Дори след своята девалвация юанът остава по-силен в търговски аспект, отколкото бе преди една година. Китайските власти освен това сега се намесват, за да забавят поевтиняването на националната валута. С други думи, обезценяването е дребна, закъсняла мярка за поддържане на стойността на юана в унисон с останалите валути, а не драматична промяна в политиката на определяне на обменния му курс.

Забавянето на китайската икономика продължава да засилва безпокойството във връзка с предстоящото вдигане на лихвените проценти от УФР. Чувствителността на развиващите се страни към промените в политиката на централната банка на САЩ бе илюстрирана нагледно от вълненията около нейната програма за количествено облекчаване през 2013 година. Тогава съобщението, че УФР ще намали обема и в крайна сметка ще прекрати мащабното изкупуване на американски държавни облигации, предизвика суматоха в страните с нововъзникваща пазарна икономика.

Евентуално повишаване на лихвените проценти в САЩ, което може да стане факт най-рано през септември, би могло да окаже натиск върху нововъзникващите пазарни икономики по редица начини. Покачващите се лихви ще увеличат привлекателността на американските активи, като потенциално ще направят долара още по-силен. За правителствата, домакинствата и фирмите в развиващия се свят, които през последните години взеха кредити за трилиони долари, лихвите и сумите, подлежащи на връщане, ще нараснат в съответната местна валута.

Ако опасенията за техните дългове доведат до нови отливи на капитали, централните банки в най-слабите държави ще бъдат изправени пред неприятния избор да оставят своите валути да отбележат рязък спад или да повишат рязко лихвените проценти, за да ги защитят. Първото само ще увеличи бремето на техните дългове в чуждестранни валути; второто ще задуши икономическия растеж. Бил Грос, най-известният инвеститор в облигации в света, говори за „валутно бедствие“ за нововъзникващите пазарни икономики.

Не всички са съгласни, че по-високите лихвени проценти в САЩ вещаят катастрофа. Това, че УФР се е насочило към вдигане на лихвите, не е тайна за никого. Очакването на този факт е една от причините за силата на долара в последно време. Ако повишаването на лихвените проценти бъде постепенно, както се очаква, нововъзникващите пазарни икономики може да се представят по-добре, отколкото са се опасявали.

Презумпцията, че доларът се засилва, когато УФР вдига лихвите, не е подкрепена с факти. През първите 100 дни на четирите големи цикъла на затягане на паричната политика от американската централна банка през последните 30 години доларът всъщност винаги е отслабвал, според Дейвид Блум от банка HSBC.

Представата, че усилията на западните централни банки да държат лихвените проценти ниски изпращат потоци от пари в страните с нововъзникваща пазарна икономика, които сега са на път да пресъхнат, може също да е погрешна. Средният тримесечен приток от САЩ към нововъзникващите пазарни икономики в действителност е бил по-голям преди кризата, според рейтинговата агенция Fitch. Ако е така, паричната политика на САЩ може да не е единственият определят фактор за нововъзникващите пазари. Във всеки случай те ще се надяват на това.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.