Цивилни кюрди под обстрел, докато Турция бомбардира ПКК в Ирак

Кюрдски войници арестуват терорист в Киркук. Снимка: ЕПА/БТА

Когато лидерът на кюрдските бунтовници Абдуллах Йоджалан призова за примирие с Турция преди две години, жителите на иракското село Сигире заклаха овца, за да отпразнуват, според тях, началото на нова ера на мир.

Домовете и овощните им градини в планините на Северен Ирак бяха на фронтовата линия във войната между турската държава и бунтовниците от Кюрдската работническа партия /ПКК/ повече от три десетилетия.

„Почувствахме, че животът ни започва отново“, казва 54-годишният Мам Башир от Сигире, което е разположено на около 20 км от турската граница.

Сега те са под обстрел отново, след като мирният процес между Анкара и ПКК бе спрян и турски военни самолети нападат кюрдски бунтовници в Северен Ирак.

На 24 юли снарядите възпламениха овощни градини в Сигире. „Беше като рай, а сега е унищожено“, казва Мам Башир, газейки в пепелта в унищожената си градина, където е отглеждал всякакви плодове. „Сърцето ми изгаря“.

Като много от селищата в района на границата Сигире бе малко или повече изоставено в апогея на конфликта между ПКК и Турция през 90-те години, но бившите му жители продължиха да обработват земята. Скорошните въздушни нападения изгориха земята и дърветата.

Преди 1990 г. Сигире бе бомбардиран четири пъти от иракското правителство, което нападаше кюрдските райони, за да смаже честите бунтове. Оттогава насам самолетите са турски, а тяхна цел – ПКК.

Мам Башир казва, че вярва, че последното нападение на Турция е мотивирано от кюрдските успехи в Сирия, където милиция, свързана с ПКК, спечели територия и международно признание за борбата си срещу бойците на Ислямска държава.

Подкрепяни от въздушните удари на коалицията, Силите за защита на народа, близка до ПКК групировка, взеха надмощие над Ислямска държава в дълга битка за сирийския град Кобане на турската граница. Кюрдите обвиняват Турция, че подкрепя Ислямска държава срещу тях. „Те бомбардираха нашия район в отмъщение за Кобане“, казва Мам Башир.

Турция предприе въздушни удари в края на юли като част от така наречената от правителството „координирана война с терора“, включваща действия срещу кюрдските бунтовници, бойците от Ислямска държава в Северна Сирия и крайнодесни групировки в Турция.

Кампанията срещу ПКК бе в отговор на вълна от нападения срещу силите за сигурност, заявяват турски представители. Те казват, че повече от 50 войници и полицаи са загинали при атаки на ПКК от 20 юли насам, а повече от 170 са ранените.

„ОТ ЧЕРНО МОРЕ ДО СИНДЖАР“

Повече от 40 000 души загинаха откакто ПКК започна битка с турското правителство през 1984 година. Съгласно споразумение, ПКК се изтегля в планините на Северен Ирак, където са позициите й сега.

В овощните градини на Сигире се появяват двама млади бойци от ПКК с автомати Калашников през раменете си. По-късно идва и друга група. „Ние сме навсякъде: от Черно море до Синджар“, казва един от тях, кюрд от Турция.

Но силното присъствие на бойци означава, че цивилни граждани често страдат от насилието. Салих Мукаил, 42-годишен баща на 11 деца, бил в планините близо до турската граница, за да бере гъби и други диви растения, които да продаде на пазара, когато Турция хвърля първите си бомби миналия месец.

Било нощ и Мукаил се втурнал да слезе от планината заедно с двамата си приятели, но товарът му бил тежък и той изостанал. На зазоряване спрял, за да се помоли. Докато слагал на рамо товара си, за да потегли отново, той бил хвърлен на земята и се съвзел с болка в глезена.

„Погледнах надолу и видях, че стъпалото ми е увиснало“, казва Мукаил, лежейки на легло, тъй като все още се възстановява. Мукаил използвал връзка за обувки, за да върже турникет около крака си и привързал стъпалото с ризата си, влачейки се по корем докато негови приятели, чули виковете му, не се върнали обратно.

Те го носили известно време, но се страхували, че те самите ще бъдат ударени и затова скрили Мукаил в храсталаците, докато отидат да потърсят помощ, за да го откарат в болница, където десният му крак бил ампутиран под коляното.

„Те (турците) може да са помислили, че съм от ПКК“, казва Мукаил, чийто единствен крак стърчи изпод одеялото на леглото.

Присъствието на ПКК в Северен Ирак е неудобно за регионалното правителство на Кюрдистан, което развива близки отношения със съседна Турция. Макар и кюрди, ПКК и регионалното правителство на Кюрдистан са врагове.

След първите въздушни нападения срещу ПКК миналия месец кюрдският президент Масуд Барзани призова ПКК да измести войната си далеч от цивилните райони.

Осем цивилни граждани бяха убити при турските въздушни нападения на 1 август, които организацията Амнести интернешънъл окачестви като „незаконно нападение“ срещу село в планината Кандил, крепост на ПКК в Ирак. Според организацията няма данни да е имало някакви военни цели в околността.

Турските военни отричат твърденията, че са атакували цивилни лица в село Заргала по време на въздушните нападения и твърдят, че там са се укривали бойци на ПКК, а при разузнаване не били открити доказателства за населени с цивилни места в района на бомбардировките.

Някои цивилни са внимателни що се отнася до съседите им, заради които са под обстрел. 43-годишният Кошави Салим от село Саргали, което също бе бомбардирано, казва: „Ние нямаме проблеми с тях, но когато турското правителство ги атакува, то атакува нас“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.