Русия вече няма силно оръжие в енергийния сектор

Години наред способността на Русия да спира енергийните доставки всеки път, когато напрежението със Запада се изостри, бе голяма заплаха, която можеше да накара голяма част от Европа да трепери от студ през зимата. С понижаване на цените на енергоносителите обаче газовата политика на Кремъл изглежда много по-малко заплашителна.

Руският енергиен гигант Газпром, обвиняван дълго време, че е „бухалката“ на Кремъл, отчита спад на търсенето на своя природен газ до най-ниското равнище в постсъветската история. Страните, които някога бяха изцяло зависими от неговия газ, сега имат други варианти. Освен това компанията трябва да реши до идния месец дали да оспори антимонополното дело, водено от Европейския съюз, което би могло да я принуди да се откаже завинаги от безмилостната си тактика в Европа.

Новата слабост на Газпром даде възможност на Запада да окаже натиск върху Русия за ролята й в конфликта в Украйна, без да се страхува за последиците от спиране на газа като ответна мярка.

Като се има предвид, че ядреното споразумение с Иран вероятно ще изпрати вълна от персийски петрол и газ към Европа, Газпром може скоро да загуби още повече влияние. Това е рязък обрат за компания, която през последното десетилетие е спирала два пъти подаването на газ за Европа през зимата в моменти на политически спорове с Украйна. Източна Европа понесе съпътстващата щета и трябваше да изключи термостатите за дни заради намаляващите доставки на жизнено важния за отоплението природен газ, който по принцип минава през украинските тръби.

„Газпром е в много несигурна позиция“, отбелязва Михаил Крутихин, енергиен анализатор в консултантската фирма RusEnergy с централа в Москва. Компанията се бори за пари, а и вече няма пазар без конкуренция, за да пълни хазната си.

Досега се приемаше, че Газпром е най-голямата публично търгувана компания в света. С това се похвали председателят на управителния съвет Алексей Милер пред френска новинарска агенция през 2008 година, когато даде заявка, че до средата на това десетилетие Газпром ще струва 1 трилион долара. Вместо това пазарната капитализация на компанията се стопи до една седма от стойността през 2008 година. В Западна Европа дори бе изпреварена като доставчик от Норвегия, скандинавския конкурент с далеч по-малко експанзионистичен дневен ред.

Влошилите се в последно време перспективи са още една последица от резкия спад на цените на енергоносителите, който промени из основи съюзи и споразумения от Каракас до Токио. И Газпром се сблъска с множество предизвикателства едновременно. Дори по време на съветската ера Европа купуваше голяма част от природния си газ от богатия на енергоресурси съсед на изток.

Съветският съюз се разпадна, но старите артерии на енергийната му мрежа останаха, запазвайки Източна Европа силно зависима от Русия за жизнено важното гориво. Балканските страни са почти изцяло зависят от руския природен газ, също както Унгария и балтийските държави. Като цяло Русия все още снабдява Европа с около една трета от необходимия й природен газ.

Само че след прекъсванията на доставките през 2006 и 2009 година, които съвпаднаха с моменти на геополитичско напрежение, Европа стана все по-скептична към стария модел – особено след като високите цени на Газпром направиха привлекателни дори скъпите алтернативи. Под постоянната заплаха за енергийното си снабдяване, Европа даде начало на строителен бум, за да улесни получаването на газ от други доставчици и да пренася газ от една европейска страна към друга.

„Руснаците пожънаха, каквото посяха“, отбелязва Дитер Хелм, който преподава енерийна политика в Оксфордския университет. „Ако искат да направят доставките нестабилни, не можете да очаквате, че клиентът ще стои със скръстени ръце“, допълва той.

В същото време мащабни нови запаси от природен газ бяха отблокирани в САЩ като част от шистовия бум, увеличил допълнително световното предлагане. Икономическите предизвикателства пред Европа затвориха заводи и намалиха апетита й за енергия. Украйна, отдавнашен важен клиент за Русия, се опита да свие рязко потреблението си на газ, така че да е по-малко зависима от съсед, който анексира Кримския полуостров и след това подкладе война в източната част на страната.

Дори времето се обърна срещу Газпром. Последните две зими бяха необичайно топли, с изключване на радиатори и пещи. „Изведнъж установяваме, че имаме изобилие в предлагането на газ“, посочва Хелм.

 „Режим на отрицание“

Сега от лидерите на Газпром идват сигнали на примирение – нетипичен развой в компания, която по-често е източник на явно незачитане. Милер заяви през юни, че руският президент Владимир Путин е поискал от него да води преговори за продължаване на доставките към Европа през Украйна – мълчаливо признание, че опититите за намиране на други маршрути засега са нереалистични.

Самите газови доставки за Украйна остават спорен въпрос. Миналата зима Украйна се справи някак, макар и турдно, въпреки спирането на доставките в много от най-студените месеци. Двете страни продължават да преговарят преди идващата зима.

Ръководителите на Газпром обявиха също така, че искат да постигнат компромис с ЕС по антимонополното дело. Това стана, след като първоначално твърдяха, че не са обект на европейската юрисдикция, тъй като на практика са придатък на руското правителство.

„Газпром бе в режим на отрицание много дълго време“, посочва Илдар Давлетшин, енергиен анализатор в Renaissance Capital. „Ясно е, че златните години, когато всеки се надпреварваше за газа на Газпром, са минало и Газпром кротко се приспобява“, констатира той.

Антимонополното дело има капацитета да принуди Газпром да възприеме съществено различни бизнес практики в Европа, като цените бъдат обръзани по-тясно с доставките и производството, а не с уязвимостта на клиента. ЕС разполага с инструмент за влияние, тъй като Газпром се нуждае от парите на Европа повече, отколкото Европа се нуждае от газа, твърдят анализатори. Газпром трябва да представи официален отговор пред Европа до средата на септември.

„В момента, както всички знаем, цените на петрола се движат надолу“, припомни Андрей Зотов, заместник-директор на отдел в подразделението за износ на Газпром, в конферентен разговор с инвеститори миналата седмица, като така обясни защо спадат приходите. Миналия месец руското икономическо министерство прогнозира, че добивът на Газпром може да намалеее с цели 7 % тази година – рекорден минимум за компанията.

Има обаче буфери, които омекотяват ударите. Такъв водещ фактор е рублата, която от началото на 2014 година загуби над половината от стойността си спрямо долара. Това означава, че макар печалбата на Газпром да бележи спад в долари, всъщност е нараснала със 71 % през първото тримесечие на 2015 година. Освен това продажбите за Европа могат да се засилят през идните месеци предвид подготовката за зимата на страните, отложили покупките (на газ – бел. прев.) поради поевтиняването на енергносителите.

Газпром се опита да се обърне на изток, за да намали зависимостта си от европейските потребители, сключвайки миналата година голяма сделка за снабдяване на Китай с газ. Само че изпълнението на проекта ще отнеме години, а и със забавяне на китайската икономика търсенето отслабва. Американските санкции, наложени този месец срещу голямо газово находище на изток (Южно-Киринското находище в Охотско море – бел. прев.), също ще усложнят усилията за разрастване.

Преди няколко години „Русия сякаш бе в изключително силна позиция“, казва Едуард Чау, експерт по енергийна политика в Центъра за стратегически и международни изследвания. „Само че някои държави и компании са се подготвили много по-добре за ново спиране на газа“, подчертава той.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.