Буквалният Борисов е буквално неразбираем

Иво Инджев

Ако има нещо, за което българските телевизии следят с наистина огромно внимание, това е старателното отбягване на каквато и да било нерегламентирана реклама, за която не са взели пари. Никой, абсолютно никой не може да се промъкне през това сито с лого на някаква фирма. Това е строго забранено от началството и подчинените спазват забраната под страх от тежко наказание. С едно показателно за влиянието му в българските медии изключение: Бойко Борисов. Той може! Може да нахлупи “шапка видимка” с рекламно лого, заради която друг би бил “цензуриран”, но точно за него това не важи.

Дреболия? Да, но е твърде показателна кой седи недосегаем на върха на медийната пирамида в България.

По същата логика Борисов може да си позволи безнаказания пороя глупости, които ръси публично. Той буквално обезсмисля коментарите по този повод – коментаторите, дори и да ги има, не могат да му насмогнат. Това е някаква карикатура на изпитания в развитите демокрации трик журналистите да бъдат заливани с информация, в която да се удавят при опита да извадят рационалното- на принципа: „искате инфо, ето ви я в несметни количества и се оправяйте, само да не се жалвате от липса на информация”!

Като казвам „буквално”, това е ключовата дума към решението на проблема с прочита на онова, което Борисов се опитва да каже, но не му се получава буквално. Ето няколко примера от вчера (а може и от онзи ден).

Искайки (вероятно) да покаже съпричастност към драмата на бежанците, той изрече няколко неща, които буквално са с обратен знак на доброто му (може би) намерение. На първо място им съобщи (на бежанците), че трябва да си стоят там, откъдето идват (интересно, дъщеря му, която живее в САЩ, дали се вписва в тази „философия”?). Това е препоръка за мнозина от тях да приемат смъртната присъда на войните спокойно, за да му (ни) е добре на него (на нас). Вярвам обаче, че Борисов не ни е чак толкова лош, той просто така си говори. Не бива да го възприемаме буквално, ако искаме да разберем поне малко.

Също така Борисов обяви, че трябва да се отнасяме „хуманитарно” към бежанците, искайки да каже „хуманно”. Но това е буквално дреболия от пейзажа на неговата малограмотност и склонност да говори „едно към Борисов”. Сроковете, епохите, милиардите и милионите буквално нямат значение за него.

През юли тази година премиерът обяви „стотици милиони загуби” за България от ембаргото на Русия срещу българския износ, а само месец по-късно министър от неговия кабинет уточни, че към момента става дума за точно 82 милиона. Но Борисов така си калкулираше и милиардите по отношение на АЕЦ „Белене”- днес са милиард, вчера са били няколко милиарда (че и за „десетки милиарди” май се произнасяше) и т.н.

Ако възприемем буквално твърдението му от вчера, че преди няколко години някой е рязал глави на българи, поради което те са бягали към Бесарабия, за да се спасят (както днешните бежанци, които бягат насам), би могло това да се възприеме като някакво негово самопризнание от периода, когато е бил командирован да въдворява ред в „смесените райони” по време на „възродителния процес” при управлението на любимия му Живков. Но това- в случай, че става дума за „няколко десетилетия”.

Ако ли пък буквално приемем твърдението му за преди „няколко години”, излиза, че това ще да е ставало, докато е „колел и бесил” в страната като шеф на полицията, какъвто беше до преди „няколко години”. Справедливостта обаче изисква да признаем, че няма такова нещо точно в този период. Поради което се досещаме, че той е имал предвид няколко века, а не няколко години.

Не искам да се връщам към многобройните примери, които съм увековечил и в „Премиер на РъБъ”, останали обаче другаде в българската публичност без коментар- като уникалното му „откритие”, че България е обявила война на СССР (макар да е обратното). Или че Кипър може да ни служи като предупреждение срещу евентуално разделение на държава от НАТО (каквато Кипър никога не е бил и тъкмо поради двукратно отхвърлените покани за членство съюза стана жертва на гръцко-турското противопоставяне).

И при цялото това невежество той е овластен да преценява качествата на онези, които назначава да му работят и за които можете да прочетете и чуете убийствени упреци по отношение на тяхната компетентност от всякакви критици. Само Борисов е охраняван срещу подобни критики от критикуващите неговите подчинени. Той или се приема за даденост, с която сме се примирили, или атаките са поръчани от кръгове, свързани с него (какъвто е случаят с приятеля му Георги Първанов и министрите, които той напада с „приятелски огън” в рамките на общото управление с тях).

Искам обаче да имам(е) премиер, който да заслужава дължимото му уважение, а не да ни кара да си превеждаме думите му и да се опитваме да разгадаем смисъла им. Това Борсов просто не го може. Защото толкова си може. Няма никакъв хитроумен план за плещенето, с което да се принизява нарочно до простолюдието, на което се подмазва. Получава му се от сърце и по единствено възможния за него начин. С което печели сърцата на своите многобройни подобия.

Дори и менторът му Симеон Сакскобугготски, когото царедворците оправдаваха за мъглявите му словесни криволици с дългото пребиваване в чужбина, можеше по-лесно да бъде разбран за мълчанието му, което той предпочиташе като форма на самоотбрана срещу досадните българи, желаещи да получат някакво обяснение от него.

За съжаление с Борисов се получава като в приказка за лъжливото пожарникарче: вярват му на приказките само онези, които или са на неговото ниво (като Божидар Димитров, упрекващ журналистите в „интелектуална недостатъчност”) или имат причина да не казват, че е гол като цар (сред които са западните съюзници, принудени да работят с такъв мат’рял на местна почва), успял да измами достатъчно много поданици, готови да ръкопляскат на голотиите му.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.