Защо продажбите на бира спадат и колко е българска бирата?

60 процента от бирата у нас се пие от пластмасови бутилки, докато из някои страни от Западна Европа пият 60 процента наливна.

Според статистиката продажбите на бира у нас имат спад през 2014 г., а не се знае как ще е тази година, след като има силен отлив на туристи по Черноморието – и български, и чужди. А курортите по морето са едно от местата където се изпива най-много бира през годината. В хотелите по системата „ол инклузив” наливната бира от български производители е неотменна част от обслужването. Иначе бирата в бутилки и кенове по курортите е в значителен процент вносна.

През 2012 у нас са продадени 540 млн. литра бира.
През 2013 г. – 546 млн. литра.
През 2014 г. – 523 млн. литра бира.

За сравнение в Германия продажбите са близо 9,5 млрд. литра годишно, при 80 млн. население. У нас човек пие по около 72 л годишно, там – по над 100 л на човек.

Според производителите и маркетинговите експерти влияние за продажбите има времето. Лятото през 2014 г. беше хладно и дъждовно, затова се обяснява този спад. Но не е само това. Рекордното количество изпита бира е през 1990 г. – 700 млн. литра – с продукцията и дистрибуцията от пивоварни от соца, още държавни. Без шумна реклама по телевизия, билбордове и др. медии.

Естествено, след като България постепенно изгуби около 20% от населението си, да има спад. Рекордния спад е свързан и с кризата – през 1997 г. са изпити 303 млн. литра за годината. Оттогава продажбите бавно вървят нагоре, и чак през 2007-2008 за кратко надминават 500 млн. литра. След това спадат отново надолу, и за пръв път през 2012 достигат това равнище отново. И сега пак надолу.
Горещото лято тази година предполага повече продажби, но и туристите са по-малко.

А как влияят други фактори?
Например през 2013 г. вносът на чужда бира е 42,8 млн. литра, а износът – само 7,8 млн., сочи статистиката на НСИ за 2013. За 2014 г. вносът нараства до 46,6 млн. литра.

Последните години продажбите на бира са основно в пластмасови бутилки – 59-60% от всички продажби. Обяснимо е – най-евтино. Продажбите на бира в заведения са 20% от всички продажби. Само 5% от продадената бира е наливна, а делът на бира в бутилки е 23-25%. Останалото са кенове, при които има леко повишение в последната година, заради засиления внос в супермаркетите на евтини кенове, чийто срок на годност наближава края си.

Българската бира се прави с вносен малц и хмел

При така подредилия се беден пазар на хора, търсещи по-евтино, малцина забелязват факта, че бирата, произведена у нас, не е много българска. Над 50% от използваната суровина за бирата е вносен малц (бел. авт. – покълнал ечемик).

Хмел на гранули – другата най-важна суровина за бирата. Снимки: авторката

Хмелът също е вносен, в още по-голям процент – за него Съюзът на пивоварите не дава данни. Инсталациите за производство са модерни и технологично еднакви, в някои пивоварни съвпадат и като производство. Затова много бири у нас си приличат на вкус, независимо от марката – еднакви инсталации, еднакъв малц, еднакъв хмел на гранули. Рецептата и технологиите се различават, но при някои бири незначително.

Естествено, чуждите марки, които се правят у нас, си имат рецепти за суровината, за технологии на варене и др., и вкусът е типичен. Като опиташ „Хайнекен” или „Стела Артоа” те се различават отчетливо от българските бири на вкус. Но като опиташ няколко различни марки български бири, без да знаеш какво опитваш, може да се объркаш – приличат си. Не е така с всички, например „Бургаско” има типичен вкус също, „Болярка” се различава, „Шуменско специално” и др.

В Европа, в бирените страни с традиции, основно се пие наливна бира. Навсякъде има малки пивоварни, които зареждат едно или няколко заведения и произвеждат жива или непастьоризирана бира, с характерен вкус, който отчетливо се различава от останалите.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.