Русия може да се отскубне от плена на Путин

Путин в парка „Патриот“. Снимка: от тв екрана

Отношенията с Русия никога не са били лесни. Географски тя е огромна. Политическата й култура е белязана с потайност и твърдост. В епохата на съветския комунизъм спрямо нея се прилагаше политиката на „сдържане“. А след това Западът, обзет от бляна си, че в постсъветска Русия ще избуи свободна пазарна демокрация, с миролюбива средна класа, разчитаща на правото на собственост и на върховенство на закона, предприе усилия за изграждане на „стратегическо партньорство“ с Москва.

Тези усилия днес са погребани на дъното на Черно море, потопени от руската анексия на Крим през март 2014 г., от нейната военна интервенция в Източна Украйна, както и от неудачно замислената и проведена западна политика в постсъветското пространство. Сега на мода се връща една предишна теория, според която съществува непреодолима пропаст между руските и западните ценности.

Според нея тази пропаст, макар че тя се разширява при управлението на Путин, в най-дълбокия смисъл на думата следва да се разбира като отражение на коренно различния исторически опит на днешна Русия и на Запада. От руска страна то намира израз в изключително критичен, антизападен консерватизъм по социалните въпроси и засилва склонността към използване на военна сила срещу съседите, както се видя в случаите с Грузия и Украйна. То се проявява и във войнственост спрямо страните от НАТО. Резултатът е, че Западът сега трябва да бъде нащрек.

Тази теория си има силни и слаби страни. Тя правилно подчертава значението на вътрешните фактори за това как Русия формулира и води своята външна политика. Но от друга страна, тя поражда риск от концептуална грешка, отъждествявайки властния диктатор с обществото като цяло, като че ли стремежите на на Путин и на 140-милионния руски народ съвпадат.
Презумпцията, че Путин се ползва с огромна популярност сред руснаците, които одобряват нарастващия милитаризъм на неговата външна политика, заслужава по-сериозен анализ от този, който срещаме в западните политически, научни и медийни кръгове. Първо, при една система на управление, която ограничава политическото състезание и контролира свободата на словото, каквато е систематичната практика в Русия, популярността е нещо различно от западното й разбиране.

Второ, руснаците по по-различен начин от всички останали оценяват как техните лидери допринасят за подобряването или влошаването на качеството на техния живот. Главно значение за тях имат резултатите от икономическата и социалната политика на правителството, а не неговите външнополитически авантюри, които може би впечатляват, но като правило с течение на времето губят своята привлекателност.

Основните проблеми пред руската икономика са съкращаването на числеността на трудоспособното население, крайно ниската ефективност на икономиката, прекомерната зависимост от природни ресурси, твърде слабите инвестиции и иновации, бягството на капитали, повсеместната корупция и жалката пародия на върховенство на закона. Мерки, които биха минимизирали влиянието на тези тежки проблеми върху жизнения стандарт на руснаците, са немислими, защото те биха изисквали по-малко конфронтация със Запада и по-слабо ограничителен вътрешнополитически климат.

След внимателно отработеното преизбиране на Путин през 2012 г. президентът и все по-стесняващият се кръг от приближените му затягат хватката си върху властта, засилвайки борбата срещу инакомислието в страната и следвайки антизападна външна политика. Изгледите за икономически реформи съответно стават все по-мъгляви и последствията от това са понижаването на жизнения стандарт и на стабилността на путинизма в дългосрочен план.

Анексирането на Крим бе посрещнато с одобрение от милиони руснаци – даже по-голямо, отколкото войната срещу Грузия през август 2008 г. През март 2014 г. около 58 на сто от запитаните в проучване на „Левада-център“ (най-авторитетната социологическа агенция в Русия) одобриха анексирането на части от съседни страни, в които живеят руски етнически малцинства. Към март т.г. обаче това одобрение спадна до 34 на сто. В същото време 64 на сто от руснаците – срещу 54 на сто през 2009 г. – се изказаха срещу използването на каквито и да са средства, включително и сила, за удържане на бивши съветски републики под контрола на Москва.

Подобни социологически анкети показват, че руското общество не стои сляпо зад Кремъл по всички въпроси. Голяма част от него изглежда готова да приеме западната гледна точка, че международните отношения са колкото политическа и военна арена, толкова и област за развитие на обществени, културни и търговски отношения. Западът трябва да насърчава такива нагласи, поддържайки отворени каналите за връзка с руското общество.

Трябва да бъдем реалисти. Путин и неговият антураж не са задължени да се отчитат пред свободно избран парламент, нито пък да се съобразяват с общественото мнение, както е при едно западно правителство. Засега те вървят по линията на вътрешна и външна конфронтация, от която ще бъде много сложно да отстъпят. Фокусирайки се върху лъскането на глобалния имидж на Русия, потискайки критиките вътре в страната и извличайки лична изгода от държавните постове, на които се намират, те продължават, поне засега, да ни заливат с добре познатата и отегчителна пропаганда за враждебния загниващ Запад и неговите лакеи от „петата колона“.

Западните правителства трябва да не отстъпват от своята последователна политика, съчетавайки твърдост и единство на целта спрямо Москва, както и дългосрочни усилия Украйна да бъде превърната в една успешна страна. Те трябва да не допуснат да се хванат на уловките на Путин, представяйки днешните беди на Русия като свидетелство за наличието на някаква битка на живот и смърт между два конкурентни цивилизационни модела.

Москва и Западът враждуват не защото представляват две несъвместими ценностни системи и народи от различен тип, а главно защото на власт в Кремъл е една злокачествена машина. Западът трябва да бъде търпелив и да държи политическите си антени нащрек за деня – колкото и далечен да изглежда той, докато Путин е на власт, когато в резултат на вътрешнополитическа еволюция в Русия възникнат условия за намаляване на международното напрежение.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.