Испанските реформи са пример за еврозоната

Правителството на Рахой увеличи растежа, но се очертават предизвикателства

Испанският премиер Мариано Рахой би трябвало да се чувства вдъхновен от шансовете да възвърне позициите си на общите избори по-късно тази година. Когато неговата десноцентристка Народна партия спечели изборите през 2011 година, Испания до голяма степен беше възприемана за членка на еврозоната, чиито затруднения най-вероятно ще съсипят единната валута. Днес тя е една от най-бързо растящите икономики в блока с прогнози за увеличение на брутния вътрешен продукт с 3% за тази година.

Докато гръцката драма се задълбочаваше, правителството на Рахой наблюдаваше събитията с известно спокойствие, каквото преди време би било немислимо.

Въпреки това перспективите на Рахой за изборите не са толкова ясни, колкото той би искал. В допитванията партията му има съвсем малка преднина пред социалистическата опозиция, а рейтингът на самия министър-председател e потискащ.

Ако трябва да се бори да си върне властта, това отчасти ще е поради прекомерната раздробеност на испанския политически пейзаж, в който се появиха две нови партии – „Подемос“ („Ние можем“) и „Сиудаданос“ („Граждани“), съперничещи си за подкрепа в крайнолявото пространство и центъра. Затрудненията му обаче отразяват и факта, че много испанци не са сигурни доколко трайно ще е в действителност икономическото подобрение.

Рахой заслужава доверие за реформите, които допринесоха да се даде тласък на съживяването. През 2012 г. той разклати испанския трудов пазар, като направи по-евтино за компаниите освобождаването на работници на постоянен трудов договор.

Правителството му рекапитализира и реформира банковата система в страната, когато тя беше пред колапс. Рахой извърши реформи, които бяха достатъчни, за да повиши конкурентоспособността на Испания, намалявайки корпоративния данък от 30% тази година на 25% за 2016 година.

Правителството обаче не може да си припише всички заслуги за положителния обрат. За начало испанското възстановяване беше подпомогнато в огромна степен от външни фактори извън контрола на Рахой. Слабото евро спомогна за увеличаване на испанския износ. Понижаването на цените на петрола беше особено благоприятно за страната, която внася цялата необходима й електроенергия от чужбина. Въвеждането на количествени облекчения от Европейската централна банка (ЕЦБ) дадоха допълнителен тласък. Ако тенденцията на Испания за силен растеж се запази, тя трябва да се надява търсенето в еврозоната да не намалее.

Поддръжниците на Рахой трябва да признаят също, че макар водещите показатели за растежа да са високи, мнозина испанци не могат да почувстват особеноефекта от икономическото възстановяване. Броят на безработните намалява, но равнището на безработицата – 22% – оставанай-високото в ЕС след това в Гърция. Много безработни са извън трудовия пазар повече от две години. Данните за безработицата, особено сред младите испанци, са твърде високи за една развита европейска икономика и остават петно зарепутацията на правителството.

В близките месеци Испания ще се сблъска с нови предизвикателства, които застрашават политическата стабилност и за пореден път ще изложат икономическото възстановяване на риск.

Общите избори може да не излъчат категоричен резултат поради възхода на по-малки партии като „Подемос“ и „Сиудаданос“.

Изборите за парламент в Каталуния следващия месец се очертават на практика като референдум за независимост, който може да предизвика конституционна бъркотия, ако сепаратистките партии получат мнозинство.

Тези рискове на хоризонта обаче не бива да се отразяват на положителната оценка на постигнатото от Испания в последните четири години. Смелите икономически реформи на правителството на Рахой, подпомогнати от действията на ЕЦБ, позволиха на Испания до опровергае ширещата се преди време прогноза, че страната може да остане най-изостаналата членка на ЕС от икономическо гледна точка. Постигнатият от нея обрат е урок – при това не само за Гърция, че оставането в еврозоната не обрича една страна на икономически провал.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.