Във войната на културите в Ерусалим побеждават светските жители

Асошиейтед прес

Надпис на пазар в Ерусалим: „Само за мъже, входът за жени е строго забранен“. Снимка: biyokulule.com

Тълпи от гневни ултраортодоксални евреи с дълги бради,
облечени в черно и бяло и с големи черни шапки протестираха
по-рано този месец по улиците на Ерусалим против отварянето на
ново кино в града на Шабат.
Проявата беше замислена като демонстрация на сила в
дългогодишен спор за ролята на строгите юдейски закони в
културния живот на Ерусалим, но в много отношения тя бе и
признак на отчаяние след поредица победи на светската общност в
града през последните години.
„Никой не казва, че се предаваме“, заяви Шмуел Попенхайм,
неофициален говорител на ултраортодоксалната общност, но призна:
„Знаем, че това е изгубена кауза. Знаем, че не можем да водим
война“ за всяко ново заведение, което работи на Шабат.
Въпреки имиджа на Ерусалим като град, който замира на Шабат
(от залез слънце в петък до залез слънце в събота), над 200
кафенета, ресторанти, барове, кина, музеи, културни институции и
други развлекателни места остават отворени в нерелигиозните
еврейски райони на града.
Това е голяма промяна през последните 30 години от времето,
когато само шепа заведения оставаха отворени и закон забраняваше
на кината да работят на Шабат. Кино „Йес Планет“, което
предизвика протестите неотдавна, е вторият за последните две
години голям обект с работно време и на Шабат – след някогашната
жп гара, която заработи като търговски център през 2013 г.
Тези инициативи допринесоха за най-забележителната промяна в
отношенията между светската и религиозната общност от началото
на 90-те, каза Шахар Илан от групата „Хидуш“ (обновление), която
се бори за религиозно равенство.
Десетилетия наред ултраортодоксалните общности са налагали
волята си, понякога насила, за да държат работилници, магазини и
правителствени институции в еврейските квартали на Ерусалим
затворени на Шабат.
Докато повечето еврейски граждани на Израел днес са със
светски разбирания, отците основатели на Израел са отредили на
юдаизма официално място в държавните дела и ортодоксалните
равини стриктно управляват религиозните събития като сватби,
разводи и погребения за еврейското население.
Ултраортодоксалните са вечните балансьори на властта в
израелската коалиционна политика, макар да представляват само
около 10 процента от населението на страната.
Влиянието им е особено видно в Ерусалим, където техният брой
пропорционално е много по-голям от средното за страната.
Ерусалим е разделен почти по равно на три трети между светски
модерни ортодоксални жители, мюсюлмани палестинци и
ултраортодоксални евреи, които живеят в изолирани анклави.
Ерусалимските ултраортодоксални общности традиционно са
разполагали и със значителна власт в общинското управление. Те
са подпомагани от закони и неписани споразумения, осигуряващи им
известни протекции, като например бариери, които пречат на
колите да преминават през религиозните райони на Шабат, каза
Менахем Фридман, преподавател по юдаизъм в университета Бар
Илан.
Опитите да се промени деликатното равновесие в Ерусалим
предизвикаха бурна реакция от страна на ултраортодоксалните,
които блокираха пътища, влязоха в сблъсъци с полицията и
изведоха десетки хиляди активисти на улицата по нареждане на
равините им.
Според Фридман обаче, обратно на популярното схващане,
традиционната власт на ултраортодоксалните отслабва в райони,
където те не не са демографско мнозинство в резултат от
променящия се географски и икономически натиск.
Ултраортодоксалните общности в Ерусалим често са бедни и
зависят от правителствени подаяния, тъй като мъжете по традиция
учат в религиозни семинарии, вместо да работят. С поскъпването
на живота в Ерусалим по-младите членове на общностите все
по-често се изнасят, а обществената подкрепа за съществената
финансова помощ за тяхната издръжка отслабва, обясни Фридман.
Ето защо протестите срещу кинокомплекса „Йес Планет“ този
месец бяха по-скоро символична опозиция, отколкото реална
координирана съпротива, отбелязва Фридман. Киното се намира в
Абу Тор, смесен еврейско-арабски квартал, далеч от
ултраортодоксалните райони.
В първата вечер на протестите, на 14 август, няколко хиляди
ултраортодоксални евреи се разбунтуваха в Западен Ерусалим,
трошейки витрини, и полицията извърши арести. Следващата вечер
обаче едва няколкостотин демонстранти си направиха труда да
дойдат.
Това беше ярък контраст с ежеседмичните размирици, които
разтърсиха града през 2009 г., когато градският съвет разреши
паркинг близо до стария град в Ерусалим да работи и на Шабат, за
да обслужва туристите.
Бившата жп гара, превърната в мол, известен като „Първа
гара“, продължава да работи на Шабат без каквито и да било
протести вече повече от две години.
Битката обаче далеч не е приключила. Седмица след
откриването на „Йес Планет“ общината нареди на осем минимаркета,
които сега работят през уикендите, да затворят.
Общинският съветник Офер Берковиц, виден светски активист,
обвини кмета Нир Баркат, че е предприел стъпката като
компенсация за новото кино – обвинение, което кметът отрича.
При друг неотдавнашен случай политически натиск попречи на
популярна верига кафенета да отвори нов клон в Парка на
независимостта в Ерусалим, който е държавна собственост.
Тъй като един ресторант не може да получи лиценз за кашер,
ако работи на Шабат, официалният лицензиращ орган на Израел
заплаши да отнеме националния сертификат на „Ландвер Кафе“, ако
новият клон работи на Шабат, каза Берковиц. Същият собственик
откри кафене под друго име, което е отворено на Шабат.
Общината също така отказа да даде разрешение на друг
кинокомплекс, „Синема сити“, да работи на Шабат, защото е
построен на терен, собственост на градските власти, взет под
наем. Берковиц и други членове на общинския съвет обжалваха пред
Върховния съд, но изгубиха делото.
Кметът Нир Баркат заяви в имейл, че „няма промяна в закона
или статуквото, приети през годините в Ерусалим, по силата на
която кината, развлекателните заведения и ресторантите да
работят на Шабат, и няма търговия и обществен транспорт“.
Равин Ури Регев от „Хидуш“ заяви, че градската управа има
непоследователна политика що се отнася до регулирането на
дейностите на Шабат. „Статукво няма, тези политики постоянно се
менят и не са „закон божи“, каза той.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.