Учени превръщат Бразилия в земеделска свръхсила

Не случайно бившият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл нарече Бразилия „земеделска свръхсила“, която един ден ще отнеме от американците световното лидерство в износа на хранителни продукти. Ключът към този успех се крие в гъстата мрежа правителствени лаборатории.

Усилена работа в парник на „Ембрапа“. Снимка : в. „Ню Йорк Таймс“.

Цялата научна работа се координира от „Ембрапа“ – бразилска агенция за изследване на земеделието и животновъдството. Многобройните лаборатории и експериментални полета днес са задължителна спирка при посещението в Бразилия на всеки чуждестранен политик.

Макар да няма световна известност, „Ембрапа“ успя за 30 години да се превърне в международен лидер в изследването на земеделието в тропическите райони, а днес все по-агресивно се насочва към области като биотехнологиите и биоенергията.

„„Ембрапа“ е модел не само за така наречените развиващи се страни, а за всички държави“, казва Марк Каклър, мениджър и изпълнителен директор на Отдела за земеделско и селско развитие към Световната банка. „Ключова причина, поради която Бразилия се справя толкова добре със земеделието е, че страната инвестира сериозно и интелигентно в научни изследвания в областта. А „Ембрапа“ стои начело на тази политика.“

„Ембрапа“ дължи до голяма степен репутацията си на извършената от нея пионерска работа в обширните савани на Бразилия, които се простират на повече от 1600 км. в сърцето на страната. Тази област е пренебрегвана от векове като напълно неизползваема, а днес е превърната в най-плодородната зона на Бразилия. Това е възможно благодарение на откритието на „Ембрапа“, че местната почва става плодородна, ако се обогати със смес от фосфор и варовик.

Миналата година „Световната награда за хранителни продукти“ беше дадена на двама бразилци от „Ембрапа“, а превръщането на саваната в земеделски център беше наречено „едно от най-великите земеделски постижения на 20 век“.

„Ембрапа“ освен това успя да разработи повече от 40 тропически варианта на соята, за която досега се смяташе, че може да вирее единствено в зоните с умерен климат.

„Когато през 60-те и 70-те бях в Индия, Пакистан и страните от Близкия изток, никой не предполагаше, че подобни почви някога ще станат плодородни. Но „Ембрапа“ успя да подреди парченцата от пъзела“, казва Норман Борлауг, американски агроном, който спечели Нобеловата награда за мир за работата си, дала му прозвището „бащата на зелената революция“.

В резултат на всичко това днес Бразилия е световен лидер в износа на соя и говеждо месо, а също започва да настига и лидерите в експорта на памук. Три четвърти от този памук се произвежда в саваните. Окуражени от този успех, учените от „Ембрапа“ обръщат вниманието си към производството на пшеница. В момента Бразилия внася повечето от житото си от близките страни с умерен климат.

„Смятаме, че потенциалът е огромен“, казва Роберто Тешейра Алвеш, директор на Центъра за изследване на саваните към „Ембрапа“. „Вече получихме две успешни реколти пшеница и смятаме, че има голяма възможност да приспособим и ечемика към региона.“

Лабораторията на „Ембрапа“ в Манаус, в сърцето на Амазония, пък изследва начини, по които да направи използването на въглерода по-ефективно. Учените проучват така наречените „амазонски черни почви“ – малки плодородни острови, създадени от древните индиански племена, в които има изключително висока концентрация на фосфор.

„Не знаем как са успели да постигнат това, но се опитваме да разберем и възпроизведем този феномен, за да можем да го използваме широко и днес“, казва Венцеслау Тешейра, учен, който е начело на проекта. „В тези зони се наблюдават изключително стабилни нива на въглерод, което им помага да запазят хранителните си вещества – нещо рядко срещано при тропическите почви.“

„Ембрапа“ има и отдел по агроенергии, който се концентрира върху различните начини за производство на дизелово гориво. Учените са открили повече от 30 растения, които могат да бъдат използвани в подобни програми. Особено интересно им е палмовото масло.

„Съставът на палмовото масло е един от най-добрите за производството на биогорива“, казва Мария ду Росарио Лобато Родригес, директор на лабораторията в Манаус, където се провежда изследването. „То има висок капацитет за сгъстяване на въглерода, за производството му не са необходими химически продукти, а освен това нито една част от растението не остава неизползвана.“

В лабораториите в Манаус учени изследват растителните тъкани. Снимка : в. „Ню Йорк Таймс“.

При вида на успехите на „Ембрапа“ нищо в земеделието вече не изглежда невъзможно – от отглеждането на тропическа свиня, чието месо да има по-малко мазнини и холестерол от европейската, а от нея да се прави повече шунка, до добива на биополимери от паяци. В лабораториите на „Ембрапа“ дори могат да се видят естествени цветни килими, които са направени от различни памучни влакна. Учените са успели да отгледат сортове памук с естествен зелен или жълтокафяв цвят, което със сигурност може да намали разходите за оцветяване при производството на текстил.

Адекватното финансиране е проблем за всяка изследователска институция в Бразилия. Преди две години обаче, бразилският конгрес прие закон, който позволява на „Ембрапа“ да печели от научноизследователската си работа, както и да създава джойнт венчъри.

„За нас е нещо ново да сме предприемачи, но трябва да успеем да превърнем знанието си в пари“, казва Силвио Крестана, генерален директор на „Ембрапа“ и специалист по почвите. Той смята също, че компанията трябва да се опита да привлече чужд капитал.

Първоначално всички подобни опити на „Ембрапа“ бяха свързани с бразилски компании. Но наскоро беше оповестено и споразумение с немския химически концерн BASF, според което ще се разработва генетично модифицирана, устойчива на хербициди соя. Очаква се тя да бъде на пазара до 2012 г.

С подкрепата на институции като Световната банка „Ембрапа“ се опитва да си направи име и в чужбина. Въпреки че отдавна участва в програми за обмен на учени от Латинска Америка, Африка и Азия, които работят в лабораториите й, компанията едва наскоро откри първия си офис в чужбина – в Гана, където се провежда и Форумът за земеделски изследвания в Африка.

„Това е добър и важен ход, защото има много места в Африка, например Замбия, където климатичните и почвени условия са много близки до тези в бразилските савани“, казва Норман Борлауг. „Мисля, че неща като соята, царевицата, отглеждането на говеда и подобрените сортове трева за паша, могат да бъдат изнесени успешно от Бразилия.“

„Ембрапа“ има голямо желание да рекламира достиженията си в подобряването на сортове и продукти, които често се пренебрегват от изследователските центрове на индустриализираните страни в Северното полукълбо.

„Бразилия има сравнителното предимство на собствения опит, който може да бъде много полезен навсякъде, където климатът е тропически“, казва Марк Каклър. „Вземете този пример – колко американски университети ще вложат усилия в развитието на саваните? Просто това не е приоритет за тях. Но животът на други десетки милиони хора по света зависи от саваната. Затова ние от Световната банка сме много доволни, че Бразилия има желание да развива и разпространява тази технология.“

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.