Един ден на Бойко Методиевич 2.

Ако търсите книгата „Един ден на Бойко Методиевич“, рисунки или откъс от нея, вижте тук.
Текстът по-долу е стар начален вариант, от който после идеята е развита в роман.

Карикатура: Чавдар Николов

(продължение – виж тук първа част)

Виа Апия

Прибра се в къщи, но не в резиденцията, а в родната си къща. Хапна на две-на три, разходи се из двора, погали кучетата и огледа да не липсва нещо. Взе си спортния екип, защото щеше да удари едно мачле привечер. Кръстосвачите бяха в бойна готовност, той скочи на шофьорското място и каза „ще покарам малко“. Трябваше да стигне по-бързо от влака-стрела за откриването на нова пътна отсечка, защото братлета чакаха на стадиона.
По пътя се натъкна на нещастни водачи на МПС. Брей, какви некадърници има, идват коли със спецрежим, а те си мадуркат нещо, вместо незабавно да влязат в канавката отдясно. Една жена направо заора в ливадата и кой знае с какво щяха да я вадят. „От ума си теглят“, каза на гардовете. Единият доби смелост и го помоли за помощ — жената закъсала със здравето, имали и 2 деца.
Методиевич набра Московеца: Абе, Пеше, как си? „Уволнявам директори на болници, които не искат да си плащат“ бе отговора. Вожда му каза веднага да уреди на едно от момчетата Здравната каса да плати лечението на жена му. „Няма проблем — отвърна министъра. Нали помниш оня твоя приятел прокурорчето, не го ли уредих? Нямаше никакво основание Касата да поеме лечението му, ама аз го уредих!”
„Добре, мерси!” — каза Бойко и прекъсна връзката.

Някак си много ведра стана атмосферата в Кръстосвача. Надежда се изписа по всички лица на охранителите. Всички молеха за услуги, но не прекаляваха. Гледаха да не е повече от веднъж дневно, за да не разсърдят „златната рибка“.
Пристигнаха на уреченото място. От благодарност преторианецът каза: „Браво, шефе! Само 2 коли дерайлираха, ние не можем да се справим толкова добре“. Прав си — помисли си Бойко, но каза: „кво толкова? Две-три повече или по-малко хлебарки — няма значение“.

Още щом напусна борда, тълпа журналисти го наобиколи веднага с въпроси „г-н Методиевич това, г-н Методиевич онва“. Направо го задушаваха. Той внезапно се спря и им се скара, но по бащински, без злоба. По-големите фенки се засмяха съучастнически.

Карикатура: Чавдар Николов

По стар турски обичай се хвърли вода „за да върви по вода на новия път“, отрязаха се ленти. Неговото парче потъна в бездънния му джоб, защото трябваше да бъде съхранено за колекцията.
При „свещенодействието“ той произведе няколко крилати фрази за 2-ри том на изданието с негови мъдрости. Изваждаха само най-важните неща и по брой томове няма да може да застигне Тато, но пък неговите четива са по-интересни. Хората и без друго не обичат да четат.

Не изпита голяма радост от откриването, но пък беше добър повод да изтъкне заслугите си за непрестанния възход на мирното гражданство. А те, как само се радваха, милите. Ръкопляскаха, целуваха се, всеки се стремеше да го докосне, ей така за късмет.

Тигрите

По обратния път беше мълчалив и нямаше желание да командва машината. Обади му се кметицата. Започна да го занимава с несекващите си проблеми. Той й обясни какво да прави, също даде инструкции кому да се обади, като непременно каже, че лично Той е разпоредил да се помогне. Малко го изнервяше тая кметица, ама това беше витрината на Територията и беше необходимо да й се обръща внимание. Освен това оттук се хранеха котараците. Иначе жената се бореше с всички болести, трудности, проблеми без да създава излишен шум. Там той беше заровил един проблем с една трамвайна линия като кмет. Сега ОЛАФ знае за случая и ще трябва ловко да се изплъзне от пипалата им, но не искаше да стоварва проблема върху крехките плещи на кметицата. Това малко червейче го глозгаше и напоследък му създаваше дискомфорт.
Освен това, имаше много голяма опасност и на Него (за пръв път) да му се случи голямото спиране на фондове, поради грандиозната корупция. Той, естествено, нямаше нищо общо с нея и много (ама страшно много) мразеше да свързват името Му с подобни теми. Много се бе изнервил от тази перспектива и необходимостта от срещи с момчетата беше нараснала.

Карикатура: Чавдар Николов

Стори му се, че пристигна на стадиона за миг, но това беше, защото по времето на цялото пътуване беше погълнат от тежки мисли. Момчетата го посрещнаха бурно и топло. Това му върна самочувствието и донякъде го оживи. Унинието му личеше отдалеч, това не остана незабелязано от приятелчетата и те оцениха ситуацията като за „бърз гол“.
Съотборник му подаде с възглас „давай, Бойко, вкарай им го“, противниковите играчи хитро се бяха изтеглили от своята половина, бяха оставили само нещастния вратар, който се чудеше накъде ще бъде отправен ударът, за да се хвърли на обратната страна. След 3-тия гол на празна врата, самочувствието на Вожда съвсем се подобри. Той започна дори да нахъсва съотборниците, както правеше, когато у него имаше живец. Мачът завърши 9:1, като Вожда имаше 2 хеттрика.

Почетният голмайстор за противника се приближи и му разказа как искат несправедливо да го уволнят от приходната администрация. Митничарят съвсем съвестно си вършил работата и си бил купил само мезонет в затворено селище и сега събирал за нова кола, защото достъпът до там не бил много уреден. Сега, ако го оставят на улиците, няма да може да ползва това жилище. Дори да е имало градски транспорт до там, той нямало да падне толкова ниско, че да го използва.
Методиевич рече: няма нищо по-лесно от това. Кажи си ЕГН-то, аз ще го изпратя като SMS на баш шефа, той ще има грижата. Баш шефът обаче е прекалено интелигент, за да направи разлика между ЕГН и GSM номер, но нейсе. След известни перипетии митничарят накрая запази работата си. Не бива гражданите повече да се притесняват за този клетник, сега ще има възможност да осигури и децата с мезонет и автомобил.

Театърът на Помпей

След раздялата с „момчетата“, Бойко Методиевич се отправи към най-важната си среща за деня. Ресторантът на котараците беше нещо като Театъра на Помпей, там се ковеше съдбата на Територията. Като същински Цезар, Методиевич прекрачи прага му. Цялата атмосфера тръпнеше в очакване на Вожда. Така беше подредено всичко, че щом Вожда влезе, животът магически започваше.

Посрещането също беше цезарово. Сашо се втурна да готви любимите гозби на Методиевич, който сподели за вълчия си глад. Запалиха пури и си сипаха по едно питие. Вожда не пиеше много, но така за адет, го правеше всяка важна вечер.

Карикатура: Чавдар Николов

Започнаха да обмислят бъдещето на Територията, търсеха отговора на вечния въпрос, зададен от Чернишевски преди повече от 150 год. — „что делать?“.

Невероятното образование на участниците, ведно с високата им интелигентност „сложи на масата“ стотици гениални идеи. Подобна среща щеше да събуди благородна завист у случайния наблюдател, че нийде по света не са сетили за такива хитроумни решения на държавните проблеми, а тук в Театъра те се намираха с такава лекота. Титаните на човешката мисъл се обединиха около няколко „добри“ идеи, които, от една страна щяха да им позволят да запазят позициите си, а от друга — да продължат да лапат с охота.

След това продължиха с любимото занимание на Вожда — яденето. Гурме кухнята на Сашо беше достатъчно изтънчена за вкуса на Вожда. По време на тържествената вечеря аверчетата задяваха Вожда за младата служителка на НСО, която сутрин прави кафе, вероятно изпратена там от някой подмазвач. Бойко им призна, че „не би я върнал“, но се въздържа, защото в същата къща има и друга жена, на която трябва да е верен. За чужди къщи и момичетата на Сашо правел изключение, намигна им Бойко.

Така в шеги и закачки, в импровизирания Театър на Помпей се чертаеше бъдещето на жителите на Територията. Чертожниците бяха милиционери, агенти на тоталитарни тайни служби, грозни мутри и обикновени мошеници. В нормалните държави ръководителите имат умни съветници, но на територията те са посредствени комедийни актьори тип Яне.

Не бива да се очаква някакво кой знае какво бъдеще за държавата на Бойко, Цецко, Цецка, Росен и приятелите им, защото е начертано от хора с техния интелект. Можем ли да се сърдим на Цецка, че не може да изпее Хабанерата от Кармен, както Калас например? Не, не можем, тя толкова може.
По същия начин не бива да се сърдим и за бъдещето, което ни отреждат тези хора. Толкова са им възможностите. Ограничеността и тесногръдието им са с Вселенски мащаби. Интелигентността им стига само до пътно строителство, т.е. до нивото на Харапската цивилизация някъде около 3000 години преди Христа. Да, от пътищата и строителството се краде много, широкоразпространената версия за неразривната връзка между строителството и обогатяването на котараци, вождове, императори и др. е вярна, но непълна. Те друго не могат да измислят. Все едно абориген да пилотира самолет.

Колективен изход при толкова кротък народ — няма, поединичното спасяване (като емиграцията) остава най-добрата алтернатива.

Последните няколко часа от деня на Вожда ще останат несподелени с широките народни маси. И така Той се прибра вкъщи късно. Тихо легна до нея и заспа. Така завърши денят Му от нищо непомрачен, кажи го, щастлив.

Такива бяха всичките Му 2745 дни на служба, а зарад високосните години — още няколко дни се притуряха, което си е чисто удължаване агонията на поданиците на Територията.

––––
* Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Текстът е пародия на романа на Ал. Солженицин „Един ден на Иван Денисович“.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.