Пикасо: цената на всичко

Картината „Алжирските жени“ от Пабло Пикасо

„Алжирските жени“ стана най-скъпо продадена картина на търг

Подобни рекорди действат като барометър за температурата, а
следователно и за здравословното състояние на света на
изкуството. Те насърчават продавачите да се откажат от някои от
притежаваните от тях творби, като в същото време мотивират
купувачи да вдигнат мизата.

През май „Алжирските жени“ стана най-скъпата картина,
продадена на търг. Цената наистина е като удар с чук – 161
милиона долара (или 179 милиона със съпътстващите разходи),
която уважаваната къща от Ню Йорк Christie’s отсъди на версията
„О“, създадена през 1955 година от Пикасо. Това стана след 11
дълги минути на наддаване, след като средното време на търговете
е от порядъка на 50 секунди! Световният президент на Christie’s
Юси Пилканен водеше този търг, открит при първоначална цена от
(…) 100 милиона със стъпка на наддаване от 5 милиона.

Няма достатъчно суперлативи, за да бъде определена тази продажба,
която събра петима наддаващи, от които четирима все още
присъстваха при сумата от 120 милиона долара. Най-бързият мъж,
най-високата сграда… обществото е лудо по рекордите, които му
служат за отправна точка или му помагат да направи оценка на
постигнатото или пък на това, което предстои да се свърши.
Рекордите между другото вдъхновяват и мотивират хората, които се
опитват да ги счупят. Та не е ли именно рекордът отправната
точка по пътя към поставянето на нов рекорд?

„Nafea Faa Ipoipo“ („Кога ще е сватбата?“) на Гоген, най-скъпата
картина в света

Един рекорд трябва да бъде разглеждан и в контекста си. В
този смисъл „Алжирските жени“, версия „O“, на Пикасо е едва
четвъртата най-скъпа картина в света след „Nafea Faa Ipoipo“ на
Гоген и „Картоиграчите“ на Сезан, купени съответно за 300
милиона долара през февруари 2015 година и за 250 милиона долара
през април 2011 година от музеите на Катар. Третата най-скъпа
картина (изпреварваща „Алжирските жени“) е „Лилаво, Зелено,
Червено“ на Ротко, за която руският олигарх Дмитрий Риболовлев
плати 140 милиона евро през август 2014 година. Истината е, че
тези три предишни трансакции станаха по силата на добрата воля,
докато „Алжирските жени“ бяха продадени на публичен търг. Както
е уместно да се сравняват сравними неща, предишният рекорд бе на
„Три етюда на Лушън Фройд“ на Франсис Бейкън, оценени на 85
милиона и продадени на търг през ноември 2013 година от
Christies за 142 милиона долара.

Кралско дело и привилегия

Когато става дума за Пикасо, то неговите творби, получили
най-високи цени на търгове, са „Мечтата“, продадена за 155
милиона долара през март 2013 година и „Момче с лула“ – за 104
милиона долара през май 2004 година, преди „Алжирските жени““,
версия „O“, чиято цяла серия (15 картини) е била купена през
1956 година от американските колекционери Виктор и Сали Ганц за
Е 212 500 долара. Те са запазили „O“ до 1997 година, когато я
продали на търг, организиран от Christie’s, на саудитски
колекционер за 32 милиона долара. Той, на свой ред, е извлякъл
печалба от 459% за 17 години, препродавайки я през май миналата
година!

И макар тези суми да са очевидно зашеметяващи, те трябва
въпреки всичко да бъдат разглеждани в историческия си контекст.
Създаването на пестижни колекции през всички времена е било дело
и привилегия на крале, на велики прелати и заможни
индустриалци. Та нима „Мадоната с цветето“ на Леонардо Давинчи
не е била купена през 1914 година за напълно нормалната цена от
1,5 милиона долара от руския цар Николай Втори? Тази цифра,
коригирана според индекса на инфлация, днес е 35,5 милиона
долара.

Три самолета Boeing 737 за „Алжирските жени“

Тези главозамайващи рекорди изглеждат сюррюеалистични: могат
да се купят три самолета Boeing 737 за цената на „Алжирските
жени“… Най-сетне в цял свят едните и другите, които могат да
се изправят едни срещу други на такива търгове, се броят на
пръстите на едната или на двете ръце. В този смисъл подобни
рекорди биха могли да представляват интерес само за неколцина
щастливи избранници и да нямат никакво въздействие върху пазара
на предмети на изкуството като цяло. Истината е че тези рекорди
действат като барометър и следователно отразяват здравето на
света на изкуството, тъй като насърчават продавачите да продадат
някои от притежаваните от тях творби, мотивирайки в същото
време купувачите да вдигнат залозите.

Между другото повечето от тези шедьоври на живописта са
включени в публични експозиции и често са дарени на музеи, така
че от тях да се облагодетелства широката публика. Една творба не
става задължително красива, след като достигне рекордна цена.
Но пък със сигурност винаги са необходими рекордни суми, за да
се плати цената на една върховно произведение на изкуството.
Цялата работа е в това да не се бърка цена и естетика, или както
е казал Оскар Уайлд „цената на всичко и стойността на нищо“.

БТА

*Мишел Санти е макроикономист, специалист по финансовите пазари
и централните банки. Той е основател и генерален директор на Art
Trading & Finance. Той е и автор на „Възходи и падения на либерализма“,
(„Splendeurs et miseres du liberalisme“), „Капитализъм без
съзнание“ („Capitalism without conscience“), „Европа, хроники на
едно икономическо и политическо фиаско“ (L’Europe, chroniques
d’un fiasco economique et politique“) и на „Мизерия и
охолство“(„Misere et opulence“) с предговор на Ромарик Годен.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.