Отвъд истерията с бежанците

Сирийски бежанци у нас
Сирийски бежанци в бежанския център в Любимец. Снимка: Снимка: Impact Press Group

Лидери на обществено мнение или обикновени граждани –
всички имат отношение към кризата с бежанците, наричам ги
бежанци, защото лично смятам, че са такива и са тръгнали от
държавите си към Европа не поради икономически мотиви, повечето
от тях, а защото се страхуват за живота си и този на своите
близки.

Повечето от изразените мнения са спонтанни и не толкова
основани на цифрите. Затова представям някои числа като основа
за дискусия.

ПЪРВО. Най-често срещаните имена на тези, които са започнали
нов бизнес в Италия в периода януари-август 2015 година, са Ху,
Чен, Синх, Роси и Ванг. Ху са два пъти и половина повече от
Роси, което е толкова често срещано име в Италия, колкото
Попеску в Румъния, а Чен и Синх – два пъти повече. Ванг са също
толкова многобройни. В космополитния град Милано сред най-често
срещаните лични имена, първото италианско име – Коломбо, се
появява чак на 20 място. Питам, това добре ли е или зле? Нови
компании означават нови работни места и данъци за държавата. Но
какво ще бъде влиянието след време от продуктите, продавани от
господата Ху, Чен, Синх или Ванг върху италианската икономика,
върху известния добър вкус на тази нация, и дори и върху
обществото като цяло?

ВТОРО. В края на месец юли 67 процента от тези, пристигнали
в Европа, са дошли от Сирия, Афганистан и Еритрея, държави с
войни, потисничество и религиозен екстремизъм, според „Гардиън“.
А останалите до 70 процента идват от Ирак, Сомалия, Дарфур и
Нигерия, тоест места с не особено добро име. Официално, тези
които са дошли досега, са между 0,027 процента и 0,08 процента
от цялото население на Европа. А само Ливан е дал убежище на 1,2
милиона сирийски бежанци със собствено население от 4,5 милиона
души. А ако пресметнем броя на търсещите убежище на един
милион граждани на една нация, то Швеция би била най-силно
засегната с 8365 на един милион, следвана от 4337 лица, получили
убежище в Унгария, и 3282 в Австрия. В Германия са 2513, във
Великобритания 494, в Полша 208 и в Румъния 78.

ТРЕТО. Проблемът е в реакцията на европейските лидери:
словашкият вътрешен министър, който наскоро заяви съгласие да
приеме 200 бежанци, немюсюлмани, за предпочитане, защото „нямаме
джамии“. В Полша агенцията за бежанци уточни за „Файненшъл
Таймс“, че религиозната ориентация на мигрантите има влияние
върху придобиването на статут на бежанец. В защита на
християнството се изказаха и българският премиер Бойко Борисов,
естонският министър Маргус Тсахкна и чешкият президент Милош
Земан.

ЧЕТВЪРТО. Молбите за убежище отбелязват своя максимум през
1992 година – 672 000 в ЕС с 15 държави и 424 000 през 2010
година; през 2006 г. са били под 200 000; през 2013 и 2014
година броят на молбите се доближава до този от 1992 година, без
обаче да го надхвърля. В първите три месеца на тази година са
регистрирани 185 000 молби за убежище, със значително нарастване
от косовари.

Да направим рекапитулация: отвъд това, което наричам
спонтанна истерия, хората по света се придвижват постоянно – да
го наречем глобализация като примера с господата Ху, Чен и Синх
или стремеж към живот без война или религиозни конфликти като
примера с хората от Сирия, Ирак и Сомалия. Числата не са много
по-големи сега в сравнение с минали години, а политиката на
заграждения е лоша – показва го оградата между Съединените щати
и Мексико.

Европейските лидери имат проблеми с подхода: досега си
знаеха две неща – или даваха някакви пари, или чакаха
положението да се успокои, неправейки каквото и да било. Сега
трябва да вземат някакво решение, подтиквани по-скоро от
предизвиканата истерия, отколкото от същинската действителност.
Вероятно отново ще дадат някакви средства и ще чакат ситуацията
да се успокои.

Не отхвърлям вероятността в потоците бежанци да се крият и
терористи или престъпници или кой знае какви екстремисти; но
тайната е в превенцията, в прилагането на закона, в дискретния,
но ефективен контрол и в политиката за социална интеграция и
равностойни икономики. Резултатите от политиката на гетото се
видяха във Франция през 2005, 2007 и 2009 г., в Брюксел през
2006, в Швеция през 2010, във Великобритания през 2011 и отново
в Стокхолм през 2013.

В крайна сметка отношението към явлението емиграция или
бежанци е лично. Би било тъжно, ако се оставим да бъдем водени
от расизъм, неотстъпчивост или манипулациите на начетени идиоти.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.