„Спасибо, товарищ генерал“ или как в София посрещаха една от най-мрачните фигури на КГБ

Обръщението е "другари", официалният език е руски, а годината... 2007

Генералът от КГБ Бoбков на представянето на книгата си в агенция „София прес“. Снимка: e-vestnik

Заместник-председателят на КГБ ген. Филип Денисович Бобков, който издава трета своя книга у нас, беше посрещнат преди дни като скъп гост и се държеше като национален герой.

Филип Бобков оцелява при 11 различни шефове на КГБ, първият от които е печално известният Лаврентий Берия. Бобков може да се похвали и с основаването на Пети главен отдел на КГБ, занимаващ се с преследване на дисиденти, религиозни хора и евреи. Той лично е бил отговорен за преследването на фигури като Владимир Буковски, Натан Шчарански и Андрей Сахаров.

Ген. Бобков остава в историята като един от основателите на мрежата от информатори на КГБ, а някои от методите му са били да подлага политическите затворници на психотропни вещества или пък да ги изпраща в психиатрични клиники. Само споменаването на името му кара да изтръпват писатели, художници и културни дейци в някогашния СССР.

Николай Петев (вдясно), председател на Съюза на българските писатели, който се обърна към Бoбков със „Спасибо, товарищ генерал“ на представянето на книгата на генерала в агенция „София прес“. До него в средата е Красин Кръстев, шеф на издателство „Христо Ботев“, който нарече генерала „историческа личност с голямо международно значение“. Зад тях се вижда Бобков. Снимка: e-vestnik

Тази биография по никакъв начин не му попречи през 2007 г. (а не 1987 г., например) да бъде посрещнат в София с овации и засипан с най-сервилни определения. На пресконференция в агенция „София прес“ изпълнителният директор на издателство „Христо Ботев“ Красин Кръстев нарече времето на Бобков „велико“, а книгата му „изпълнена с доказателства за правилността на една посока“. Кръстев определи комунизма като „една прекрасна идея“ и се обърна на няколко пъти към присъстващите в залата с „другари“.

Председателят на Съюза на българските писатели Николай Петев бе още по-хвалебствен в думите си, може би и защото е не само редактор на книгата на Бобков „Последните 20 години“, но и носител заедно с Воислав Шешел на руската награда „Имперска култура“ за 2007 г. С носталгия Петев отбеляза, че по времето на Бобков, когато той „изминал пътя от младши оперативен сътрудник до първи заместник-председател на КГБ на СССР“, израстването на кадрите било свързано с присъствието на сериозни качества и нямало нищо общо с днешното „корупционно кадруване“.

Могъщият шеф на Пето управление на КГБ Филип Бобков. Снимка: kompromat.ru

Явно Бобков наистина притежава качества щом в продължение на близо 20 години е оглавявал всесилния репресивен апарат на КГБ. Друг е въпросът какви са тези качества. Така например един от специалните таланти на ген. Бобков е било разпалването на етнически и религиозни конфликти, както и инсценирането на терористични актове като претекст за твърда намеса на КГБ – в името на „запазването на реда“.

Петев нарича Бобков „отговорна личност“ и съжалява, че ние днес не създаваме такива. Въпреки че по-новата кариера на генерала доста напомня някои български сюжети. След промените, Бобков застава зад новия олигарх Гусински и участва в банката „Мост Банк“, както и в управлението на различни медии. Според съветолога Виктор Ясман, Бобков е „реалният директор на „Мост Банк“ и има близки връзки с Юрий Лужков и бившия премиер Виктор Черномирдин.

Опашка от фенове се е наредила пред генерал Бoбков да получи автограф. Снимка: e-vestnik

Според Ясман, Бобков и няколко други негови колеги от КГБ изграждат „Московската наркогрупа“, престъпна групировка, която до голяма степен контролира прането на пари и разпространението на наркотици в бившия Съветски съюз. Ясман пише, че Бобков и приближението му са свързани с други стари кадри на организацията в райони произвеждащи дрога като Лаос, Бирма, Камбоджа, Корея и Виетнам.

В София прочуствената реч на Николай Петев завърши със „спасибо, товарищ генерал“ и бурни аплодисменти. Но това е по-нормалната част от представлението. Ако дотогава поне се говореше на български, останалата част от представянето на новата книга на ген. Бобков премина изцяло на руски, както от негова страна, така и от неколцината журналисти – от издателство „Христо Ботев“ и от социалистическите официози „Дума“ и телевизия ББТ. Преводач липсваше.

Филип Бобков като офицер от военното контраразузнаване „Смерш“ през Втората световна война. Снимка: kompromat.ru

Ако на въпросното представяне са присъствали хора от по-младите поколения, то те със сигурност не са разбрали почти нищо. Все пак в България, въпреки че се канят величия от КГБ, поне вече не се изучава руски наравно с българския. На фона на всичко останало обаче, това е малък прогрес.

Присъствието на хора като Бобков в българската столица до голяма степен обяснява думите на премиера Станишев, че „няма нормални хора, които да се интересуват от това, кой е бил агент“. А ако случайно си на върха на агентурния апарат – то тогава си герой и по думите на Красин Кръстев – „историческа личност с голямо международно значение“. Жалко, че президентът Първанов е бил прост агент, а не „личност с историческо значение“. Тогава може би България нямаше да бъде толкова бедна страна. Но за момента е, а освен това изглежда гротескно зависима от мрачното си минало, особено на фона на останалата част от Европейския съюз.

В България, в която в рамките на един месец гостуваха ген. Филип Бобков и вдовицата на Ким Филби, за годишнината от смъртта на Георги Марков официално не се спомена нищо. Трудно е да се повярва, че такава страна може да сътрудничи реално с европейските институции и да върви напред.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.