Нелегалното вкарване на бежанци в Европа – разрастваща се индустрия

В разгара на най-голямата миграционна вълна към Европа от десетилетия, бързо разрастващите се каналджийски мрежи вкарват тайно сирийци и хора от други националности на континента, заявяват представители на правоохранителни органи. Изобретателността им почти не познава граници.

Откритите 71 тела в камион на автстрийска магистрала миналата седмица са само зловещ епизод от бързо разрастващата се вълна на каналджийство, в чиято хватка Европа попада, смятат представители на службите, издирващи каналджиите. Автомобили, които някога може да са служили за контрабанда на цигари, се използват за доста по-деликатен товар – хора. В социалните мрежи и в личен разговор мигрантите могат да избират измежду набор от
услуги, вариращи от място в опасна гумена лодка за плаване до Гърция, до чартърен самолет с пряк полет до мечтаната от бежанците Швеция.

Дългото и мъчително пътуване през Западните Балкани придоби
известност през последните месеци, след като бягащите от война
сирийци и иракчани години наред предпочитаха морския маршрут от
Либия. Сега хиляди мигранти поемат ежедневно на дълго пътуване
от бежанските лагери в съседните на Сирия страни към
западноевропейските държави, предложили им сигурно убежище. Те
правят това заедно с каналджии, които често рекламират услугите
си открито във Фейсбук и други сайтове на социални медии.
„Все по-голям брой от познатите ни в миналото мрежи, които
търгуваха с трафик на незаконни наркотични вещества, сега се
преориентират към каналджийството“, каза Роберт Чрепинко,
началник на отдела за борба с организираната престъпност в
Европол. „Криминалните дейности се разрастват със същата скорост
като броя на нелегалните мигранти“.

Престъпният бум е толкова бърз, че новият отдел на Европол
за наблюдение на онлайн пространството, който на 1 юли започна
да следи свързаната с тероризъм активност в социалните медии,
неотдавна разшири дейността си и върху каналджийството, посочи
Чрепинко.

Националните правоохранителни органи срещат трудности да
отговорят на темповете на мигрантския наплив, тъй като старите
престъпни мрежи се насочват към нови сфери на бизнес.
„Това е глобален престъпен бизнес и затова е доста
печеливш“, каза Патрик Енгстрьом, ръководител на службата за
гранична охрана на шведската полиция. Той следи каналджийството
и трафика на хора от години и е наблюдавал как тази дейност се е
възражда в Европа от началото на 2014 г.

Швеция, заедно с Германия, се превърна във водеща дестинация
за търсещите убежище, след като правителството в Стокхолм
обяви, че сирийските бежанци ще получават постоянно жителство и
правото да се настаняват с цялото си семейство в тази спокойна
страна.

Енгстрьом посочи, че Европол е разкрила различни схеми за
стигане до Швеция. Те варират от елементарни начини на превоз
като например с кемпер до сложни като пътуване с чартърен
самолет от Турция, привилегия, излизаща по около 10 хиляди
долара на всеки сирийски пътник. Щом кацнат, получават бежански
статут, каза Енгстрьом.

Широкият набор от способи отразява многообразието в
социалния произход на кандидатите за убежище. Сирийският
конфликт, навлязъл в петата си година, е преобърнал с главата
надолу живота на много семейства от средната класа с големи
спестявания. Възможно е много от тях с години да са стояли
някъде близо до Сирия с надеждата да се върнат у дома, но са се
предали и са се насочили към Европа.

Кандидатите за убежище имат сериозни мотиви да стигнат да
богати страни като Германия и Швеция, без да ги засичат по пътя.
Ако това стане в някоя друга страна в Европейския съюз, те може
да бъдат принудени да кандидатстват за убежище при далеч
по-неприветливи условия. Унгария постави ограда с бодлива тел по
границата със Сърбия, а унгарските власти тази седмица
попречиха на по-нататъшното им пътуване към Австрия.

Междувременно Германия очаква да приеме до 800 хиляди търсещи
убежище през 2015 г. Критици посочват, че този смесен тип
прилагане на закони подхранва още повече търсенето на каналджии.
„Тъй като придвижването из Европа става все по-трудно,
цената за мигрантите и нуждата от каналджиите ще растат“, каза
във вторник Тюзди Рейтано, ръководителка на Глобалната
инициатива за борба с транснационалната организирана
престъпност.

Има услуги във всякакви ценови категории, вариращи от
стотици долари за неудобно пътуване през Средиземно море на
долната палуба на някой кораб до хиляди долари за по-дълги и
по-сложни пътувания, казват представители на правоохранителни
органи. В ерата на смартфоните много от каналджийските услуги са
достъпни на арабски във Фейсбук и други социални медии.

Мигрантите общуват помежду си по време на пътуването чрез
приложения за изпращане на съобщения като УотсАп, за да се
предупреждават взаимно къде полицейското присъствие е
най-засилено. „Сирийците организират пътуванията си много по-умело,
отколкото която и да било друга група в историята на миграцията,
за която ми е известно“, заяви Рейтано.

Пътува се с кораб, пеша, с влак и автобус – и в поне един от
етапите от над 1500-те километра между изходните точки в Турция
и сигурността на Германия има участие на каналджии, казаха
представители на правоохранителни органи. Шведските власти
смятат, че 99 процента от бежанците, стигащи до тяхната
територия, са използвали такива хора, за да улеснят поне
частично своето пътуване. По оценки на европейски служители това
е бизнес за милиарди долари.

„В Турция каналджиите се справят доста по-умело с медиите и
задоволяват нуждите на конкретна аудитория“, каза Изабела Купър,
говорителка на Европейската агенция за контрол на външните
граници /ФРОНТЕКС/. „В социалните медии просто можеш да видиш
какво се предлага, има конкретна дата и се предлага конкретен
тип транспорт“.

Само допреди броени месеци по-голямата част от пътуванията
ставаха през Средиземно море от Африка. Сега потокът се измести
към Западните Балкани, по маршрути, използвани отдавна от
трафиканти на хора, но никога в сегашните размери.

Пътуванията по море влязоха в новините с прекалено честите
преобръщания на плавателни съдове. Но балканските маршрути също
могат да крият голяма опасност. Може да има доста повече жертви,
отколкото онези 71 мигранти, които загинаха в камиона в
Австрия, заявиха представители на европейските власти. Повечето
от кандидатите за убежище, отправящи се към Европа през
Западните Балкани, плащат предварително на каналджиите на всеки
етап от пътуването, което не дава особено голям стимул на
техните придружители да правят така, че те да стигат до
местоназначението си невредими.

„Може да прозвучи обезсърчително, но случаят в Австрия е
просто един случай, който сме разкрили“, каза Енгстрьом от
шведската полиция. „В момента това се случва всеки ден, може би
всеки час, не само хора да бъдат транспортирани в наистина тежки
условия, а и да се задушават, но ние да не сме ги открили“.

В дните, откакто австрийските власти започнаха да подлагат
на щателни проверки автомобилния трафик от Унгария, те попаднаха
на няколко случая на натъпкани мигранти в опасни условия, заяви
тази седмица австрийският министър на вътрешните работи Йохана
Микъл-Лайтнер.

Мъж, заподозрян, че е замесен в гибелта на 71-те души в
Австрия, е бил издирван месец по-рано от германските власти във
връзка със случай, свързан с каналджийство, каза Петер
Визенбергер, прокурор в южния германски окръг Дегендорф. Той
заяви, че германската полиция е спряла автомобил „Ситроен“ на 25
юли и е открила в него 38 афганистански мигранти. Шофьорът и
пътник избягали. Временните номера на автомобила били
регистрирани на името на Методи Георгиев, 29-годишен български
гражданин, се казва в съобщения на местни медии.

Още по темата: Трагедията с бежанците е едва началото

Мурат Йеткин, в. Хюриет

Снимките с безжизненото тяло на малко момче, довлечено до
турския егейски бряг сутринта на 2 септември, развълнуваха
сърцата на милиони в страната.

Момчето бе сред дванайсетимата бежанци, чиито тела бяха
изхвърлени от водите на брега на курорта Бодрум. Властите
смятат, че това е била група сирийски бежанци, опитали да
стигнат до съседния гръцки остров Кос на път за по-богатите
европейски страни като Германия.

Момчето и семейството му не успяха да стигнат до Гърция.
Дори да го бяха направили, тяхното мъчително пътуване, за да се
спасят от четиригодишната гражданска война в Сирия, далеч нямаше
да е приключило. Тъй като са наясно с факта, че бежанците нямат
никакво намерение да стоят в Гърция, гръцките власти правят
много малко, за да ги спрат по време на пътуването им на запад и
на север.

Бежанците се сблъскват с големи проблеми на сръбската,
унгарската и австрийската граници. След кратък период на
отричане германските власти наскоро признаха размера на кризата
и поеха отговорност. Все още някои хора в Германия обаче далеч
не осъзнават истинските размери на проблема. Например
германският министър на вътрешните работи Томас де Мезиер
предложи ЕС да изгражда бежански лагери в Турция.

Турция е страна, която вече е приела близо 2 милиона
бежанци от съседна Сирия, докато от седмици богатите европейски
страни умуват дали да приемат десетки хиляди. Канцлерът Ангела
Меркел опита да коригира този подход, като отправи похвала към
Турция за това, което е направила за сирийските бежанци досега и
помоли за повече сътрудничество; в крайна сметка обаче тя
говори за страна-кандидатка за членство в ЕС, която тя (Меркел)
не иска да стане пълноправна членка.

Администраторката на Програмата на ООН за развитие Хелън
Кларк бе заявила, че сирийските бежански лагери в Турция са
най-добрите лагери за бежанци в света.

Проблемът обаче е свързан не само с Турция и Сирия. Според
американски доклад, разпространен наскоро, Турция е главен
маршрут за бежанския поток към Европа – не само от Сирия, но
също така от Ирак, Иран, Пакистан, Бангладеш, Йемен и Сомалия.
Има дори развит черен пазар за фалшиви сирийски паспорти за
бежанци от други страни, тъй като в момента вратите на Европа са
отворени повече за сирийците.

Потокът от имигранти залива не само Турция. Италия и
Испания също са главни пресечни пунктове за европейския
континент от Африка. Хора от Либия, Мали, Нигерия, Чад и други
страни бягат от граждански войни, тероризъм на радикални
групировки, нетолерантност, безработица, глад с надеждата да
започнат нов живот на места, на които смятат, че има работа,
правосъдие и толерантност. Това, което виждат, е Европа, слагаща
край на отчаянието им и намираща се само на няколко мили през
Средиземно море. Новините за потънали кораби, върнати бежанци и
разочарованието, с което може да се сблъскат в Европа, не ги
спират. Всичко е по-добро от това, което са оставили зад себе
си.

Това е едва началото. Мерките като изграждане на лагери
извън зоната на ЕС няма да доведат до намиране на решение на
проблема – особено въпроса, свързан с гражданските войни и
тероризма, и всички свързани с това икономически проблеми, които
тресат страни като Сирия, Ирак, Либия, Йемен и др.
Ако Европа не иска да се сблъска с последиците от кризата,
когато ще бъде твърде късно, тя трябва да допринесе за
намирането на решение на политическите проблеми своевременно.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.