Опасна ли е огромната сила на централните банки

Пазарите са опасно зависими от централните банки

Добре дошли от ваканция. След като през август преживяха
най-лошия си месец от над три години, на 1 септември
американските акции отново поевтиняха рязко, заедно с книжата в
Европа и Япония. Този внезапен изблик на сътресения до голяма
степен се дължи на съмненията около продължаването на два големи
икономически експеримента. А също така е отражение на
последиците от една огромна психологическа промяна във връзка с
ролята, която правителствата трябва да играят на пазарите.

Първият експеримент е опитът на Китай да пренасочи
икономиката си от модел, движен от инвестициите и износа, към
основан на потреблението. Китайците освен това се борят с
последиците от бум, подхранен от дългове, и с въздействието от
нестабилността на своите имотни, фондови и валутни пазари. Много
инвеститори се опасяват, че те няма да могат да се справят
успешно с преходния си период и влиянието върху други икономики
(рязък спад на износа на Южна Корея, разочароващ икономически
растеж в Австралия за второто тримесечие) излиза наяве.

Количественото облекчаване (QE) в развития свят е другият
голям експеримент. Да се държат ниски лихвите по облигациите
може и да е попречило на финансовата криза да се превърне в нова
Депресия. Лихвените проценти обаче са най-ниски вече шест
години и, в САЩ и Великобритания, централните банки привидно
имат желание да затегнат паричната политика. Инвеститорите
изглеждат нервни за това, че властите подценяват вредите, които
може да нанесе прибързаното затягане, особено предвид катаклизма
в Китай. Винаги когато пазарите имат причина да мислят, че
Управлението за федерален резерв (УФР) може да отложи вдигане на
лихвите, котировките скачат.

През 80-те години на миналия век Маргарет Тачър твърдеше, че
е невъзможно да се противопоставим на пазара – че опитите на
властите да се намесят механизма за определяне на цените в
крайна сметка биха се провалили. От 2008 година „Не можете да
вярвате на пазарите“ стана доминираща философия. Централните
банки се безпокоят, че ако предприемат действия, лихвите по
облигациите ще нараснат твърде бързо, намалявайки стимула за
компаниите и потребителите да взимат кредити и по този начин
навреждайки на икономиката. Нещо повече, доколкото по-ниските
лихви по дълговите книжа тласнаха нагоре акциите, това бе добро
за потребителското доверие; ако количественото облекчаване
тласне надолу валутата, това е добре за износителите.

Веднъж оказана обаче, подкрепата за пазара трудно се
оттегля. Когато през 2013 година УФР намекна за забавяне на
изкупуването на активи, лихвите по облигациите рязко се повишиха
– епизод, известен като „taper tantrum“. Дори сега с драстичен
спад на безработицата и нарастване както на американската, така
и на британската икономика с годишен темп от 2-3 %, нито УФР,
нито Bank of England разпродадоха активи, които са придобили с
програмите си за количествено облекчаване.

Предвид все още високите като цяло дългови равнища в
развитите икономики едно голямо увеличение на лихвите би било
неприятен удар за длъжниците. Затова централните банки
подчертаха, че всякакво затягане на паричната политика ще бъде
бавно и постепенно и че „нормалното“ ниво на ставките
преспокойно може да бъде под преобладаващите преди 2007 година.

Централните банки очевидно са обезпокоени за способността на
развития свят да постигне предкризисните темпове на
икономически растеж. Това би било лоша новина за акциите, тъй
като би ограничило печалбите. До неотдавна обаче американските
корпоративни печалби бяха изключително силни, отчасти
благодарение на чуждестранните продажби на компаниите и отчасти
тъй като маржовете бяха увеличени от потиснатите заплати.
Тласъкът и от двата фактора изглежда е отслабнал. Печалбите на
акция на компаниите в индекса S&P 500 бяха едва с 1,7 %
по-високи през второто тримесечие в сравнение с година по-рано;
прогнозите за третото тримесечие сочат спад от 3,8 %. Трайната
стагнация изглежда застига фондовия пазар.

Междувременно инвеститорите не са единствените хора,
забелязали огромната сила на централните банки. Макар и
централните банкери да се виждат като безкористни технократи,
някои политици ги гледат с подозрение. В Гърция Европейската
централна банка е част от ненавижданата „тройка“, която налага
мерките за икономии. В САЩ някои републиканци мислят, че
количественото облекчение девалвира валутата и в крайна сметка
ще доведе до инфлация.

Във Великобритания Ричард Мърфи, икономически съветник на Джереми Корбин, вероятния следващ лидер на лейбъристите, е на мнение, че количественото облекчаване е
подаяние за банките и би следвало да се пренасочи към
финансиране на инфраструктура. Според него централните банки
трябва да бъдат върнати обратно под демократичен контрол.
Централните банки свършиха по-голямата част от работата при
превеждането на световната икономика през финансовата криза.
Навсякъде пазарите зависят от тях повече от всякога. Ако покажат
слабост, те ще се изправят пред огромна враждебна реакция.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.