Кюрдската сага

в. Хюриет дейли нюз

Кюрдски войници арестуват терорист в Киркук. Снимка: ЕПА/БТА

Историята на човечеството отдавна предлага текстове, които
оправдават силните и победителите, и криминализират слабите и
победените. След като писането на историята бе предоставено на
по-критични лица, историците не могат да избегнат преобръщането
на цялата история, за да оправдаят слабите и победените.
Всъщност всички видове въоръжени борби – войни, бунтове,
въстания, винаги са имали своите тъмни страни.

Кюрдската въоръжена борба под ръководството на Кюрдската
работническа партия (ПКК) от дълго време е поставяна извън
закона по много начини, а корените на бунта дълго време са
игнорирани от турската държава (турските правителства) и
водещите медии. Освен това враждебността към кюрдските
политически дейци допринесе за очернянето на ПКК. Поради тази
причина стана „политически некоректно“ да се търсят отговори за
кюрдската въоръжена борба, както при много други примери на
подкрепа за бунтовнически движения в различни страни. В резултат
на това стана така, че няма как да се обсъжда кюрдската
политика без да се дефинира или като „терор“, или да се признае
като „оправдан бунт“, за който резултатът винаги оправдава
средствата.

След като турското правителство наскоро предприе
широкомащабна военна операция срещу ПКК, може да изглежда
нечестно да сме критични към кюрдската политика. Спешно трябва
да започнем най-честен дебат сега повече от когато и да било,
тъй като въоръженият конфликт този път започна, след като
турското правителство и кюрдското политическо представителство
се съгласиха да започнат процес за мир и кюрдската партия –
Демократичната партия на народите (ДПН), постигна „изборна
победа“ (партията премина през 10-процентния праг за влизане в
турския парламент – бел. ред.). И ние трябва да разберем, какво
неправилно бе направено в процеса за мир и защо те промениха
„стратегията“.

Когато съм задавала този въпрос преди не можех да стигна
до никакви убедителни отговори, освен взаимни обвинения. В
крайна сметка изглежда, че или конфликтът е излязъл от контрола
на действащите играчи, или това е нова стратегия на „сдържана
конфронтация“, както е дефинирана от действащите сили – в
частност правителството и кюрдската политическа структура. Преди
всичко това, което наричат стратегия, е проклятие, тъй като
„сдържана конфронтация“ може да означава само по-малко смърт от
двете страни или „регулирани убийства“.

Някои журналисти, които отразяват правителствената
политика, започнаха да намекват за тази т. нар. стратегия.
Според един журналист „правителството ще започне процеса, след
като операциите отслабят ПКК“ (Ердинч Язъджъ, „Хюриет“), докато
друг ни информира, че лидерът на ПКК Абдуллах Йоджалан „ще се
намеси в един момент, но засега не“ (Абдюлкадир Селви, „Йени
шафак“). А друг след разговор с високопоставени политици огласи
„добрата новина“, че „процесът ще продължи“ и този път кюрдската
партия няма да има никаква роля, тъй като Йоджалан ще ръководи
процеса (Верда Йозер, „Хюриет“).

Знаем, че Йоджалан е обезпокоен от ДПН, че я обвинява в
провал в политиката и не споделя противопоставянето на ДПН на
въвеждането на президентска система. Трудно е да се разбере защо
Йоджалан намира ДПН за неуспешна след „победата“ на изборите,
но явно той е недоволен от противопоставянето на ДПН на
президентската система. От самото начало кюрдското политическо
представителство бе скептично настроено относно „споразумение за
въвеждането на президентска система“ и поради тази причина ДПН
бе необходимо да изтъква противопоставянето си.

Сега може би Йоджалан все още обмисля споразумение с
президента Реджеп Тайип Ердоган, и обратното. Тогава може изобщо
да не бъде изненадващо да видим, че цялото правителство,
въоръженото крило и Йоджалан имат за цел да изключат ДПН от
постигането на споразумение по кюрдския въпрос. Нищо не е ясно
все още и е трудно да се допусне, че лидерът на ПКК може да иска
да изключи или да отслаби ДПН, тъй като партията е негов
собствен проект.

Дали е заради това, че ПКК може да има разногласия с ДПН,
както някои твърдят, тъй като въоръженото крило не иска мирна
политика, при която то е отстранено (от преговорите), т.е.
Йоджалан няма какво да прави в случая? Дали е възможно Йоджалан
да няма какво да направи при такова голямо разделение в
кюрдската политика? Дали това не е стратегия на Йоджалан да
обмисля да се върне към преговорите с отслабено ПКК, което няма
да бъде спънка на пътя за мирно споразумение? Той преди е
отправял призиви към ПКК да се борят, ако смятат, че имат
достатъчно сила, когато ПКК изглежда беше решила да действа
по-твърдо.

За обикновени хора като нас е трудно да намерим отговори
на тези въпроси, но това, което те дължат на обикновения народ,
е мир, а не „проклятие“, което е дефинирано като стратегия.
Двете страни ни дължат демократична политика, както обещаха в
началото, не мръсни политически игри, които се играят за сметка
на мъртвите турски и кюрдски младежи.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.