Полската политика – между фарса и трилъра

Полският министър-председател Ярослав Качински на пресконференция на партия „Право и справедливост“. Въпреки непредсказуемата външна политика и нерешените вътрешни проблеми, партията е на път да спечели парламентарните избори на 21 октомври. Снимка: Ройтерс

Цирк, фарс, трагедия или трилър с все по-зловещ сценарий – в зависимост от гледната точка, полската политика може да ви заприлича на всяко едно от тези неща. След една година разединено коалиционно управление с двама непопулярни малки партньори, управляващата партия „Право и справедливост“ се готви за нови избори на 21 октомври. И въпреки спорното си минало, изглежда ще ги спечели.

Лесно е партията да се обрисува като шепа некомпетентни провинциалисти, обсебени от историческите несправедливости и неосведомени за съвременния свят. Бурният икономически растеж прикри прогнилите публични финанси, ужасната бюрокрация, лошите пътища и зле организираните училища в Полша. Но „Право и справедливост“ направи твърде малко, за да поправи тези неща.

Лидерът й, министър-председателят Ярослав Качински, и неговият брат близнак, президентът Лех Качински, водиха непокорна и непредсказуема външна политика, която докара до отчаяние дори и приятелски настроени европейски държави.
Най-голямо притеснение буди размиването на границите между политиката и държавните институции. Странно е, че назначеният по партийна линия Антони Мачеревич ръководи военното контраразузнаване, а още по-странно е, че се кандидатира за депутат.

„Мачеревич може сутрин да чете в кабинета си записите на нашите разговори, а следобед в предизборния щаб на „Право и справедливост“ да разказва какво сме намислили“, оплака се опозиционен лидер, като написа думите си на ръка, за да се опази от подслушвателните устройства, които според него са монтирани в дома му.

Хората се дразнят и от престараването на министъра на правосъдието Збигнев Жобро. Склонността му да информира за разследвания и арести на пресконференции и ентусиазмът му да насъсква подчинените му прокурори срещу политическите си опоненти, подсказват, че не изпитва особено уважение нито към разделението на властите, нито към правото и законността.

Министърът на правосъдието на Полша Збигнев Жобро дразни все повече поляци с престараването си и липсата на уважение към правото и законността. Снимка от телевизионния екран

Привържениците на управляващата партия упорито оспорват всичко това. “Истеричните медии създават климат на страх, а не правителството”, твърди партийният стратег Адам Белан. „Право и справедливост“ спечели изборите през 2005 година с обещанието да изкорени т.нар. „уклад“ (на полски – споразумение) – мрежа от бивши агенти, корумпирани бизнесмени и вътрешни хора в политиката, които след 1989 година доминираха в страната. Упоритостта на Жобро променя климата, протестиращите са мотивирани от лични интереси и показват, че антикорупционната офанзива дава резултати. Белан твърди, че като получи по-силен мандат на изборите, партията ще може да довърши започнатото.

Той има известно право. Корупцията в Полша беше проникнала навсякъде. В предишните години разузнавателните служби често се изплъзваха от политически контрол, а техните ветерани притежават тревожещото умение да откриват доходоносни ниши в бизнеса. Ярослав Качински обаче тепърва трябва да доказва, че „укладът“ е толкова зловеща заплаха, колкото твърди. Разследването на Мачеревич във вече разпуснатото военно разузнаване (WSI – Военна информационна служба) доведе само до един неубедителен предварителен доклад. Сега обещават актуализиран вариант.

Лекарството, предписано от „Право и справедливост“, може да се окаже по-лошо от болестта. Полша се нуждае от силни, политически неутрални институции и от по-отворена и нерегулирана икономика. Прочистването на заподозрени служители само за да бъдат заменени с партийни „парашутисти“, няма да постигне това. Нито пък политическата злоупотреба със службите за разузнаване ще ги направи по-чисти. „Ловът на вещици“ може да доведе до парализа на управлението, защото никой няма да иска да взима решения от страх, че ако нещо се обърка, ще бъде обвинен в корупция.

Твърденията, че полската демокрация е застрашена, са преувеличени. Но „Право и справедливост“ не успокоява духовете с теснопартийния си подход към обществените медии. Правителството изглежда е използвало бюрократичен натиск, за да принуди частен телевизионен канал да уволни популярния водещ Томаш Лис, който остро критикуваше управляващите. Лис възнамерява да премести своето предаване в Интернет.

Оптимистите се надяват, че ако „Право и справедливост“ спечели, ще се успокои и ще се съсредоточи върху рутинните задължения на правителството. Но смесицата от исторически ревизионизъм, презрение към конституцията и приравняване на опозицията с държавна измяна неприятно напомня за Кремъл при Владимир Путин. Ярослав Качински намира сравненията с руския президент за абсурдни и обидни. Но би могъл да се постарае малко повече, за да ги избегне.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.