Казаните за ракия вървят като топъл хляб, ама…

Варенето на алкохол не е работа за всеки

Медни казани от 30 до 500 литра се предлагат в интернет. Цените са между 5 и 10 лева на литър. Снимка: фирмен сайт на производител

В „Метро” пуснаха три вида казани за ракия и народът ги разграби. Всъщност точното търговско наименование е „уред за дестилация”. Не се има предвид конкретно ракия, но народът така ги възприема.
Сега ще започнат едни експерименти за варене, не се знае дали няма да има отровени…

Трите вида съдове за дестилация, с които „Метро” нацели българина в сърцето, са 17-литров (418 лв.), 50-литров (1200 лв.) и 90 литров (1400 лв.). Това са доста високи цени. Съдовете са от неръждаема стомана, на по-големите само куполът отгоре е меден. Но въпреки това в „Метро” в София са останали само 50-литрови казани, останалите са свършили.

Това е чудно, след като в цяла България се продават казани под път и над път. Бърза справка в интернет показва, че има професионални производители, фирми или майстори, които продават различни видове казани от 30 до 500 литра.

17-литров стомамен „уред за дестилация“ в каталога на метро. На такава цена 400 лв. се продават 40-60-литрови медни казани.

Цената варира между 5 и 10 лв. на литър, ако казанът е изцяло меден. Тоест – освен самия казан, отвеждащата тръба и серпантината за охлаждане също са медни. Само охлаждащият съд, който се пълни с вода, е стоманен.
Предлага се богат асортимент от стоманени съдове за дестилация, на цена много по-ниска. 50-60-литрови струват около 200 лева. 80-100 литрови 230-260 лв.

Цените са ниски, защото има голяма конкуренция, има и самоделно производство. Стари перални, преработени на съдове за варене на ракия и т. н. Дилетантщината в производстото на алкохол е обзела цяла България.
Затова не е чудно, че твърде скъпите казани в „Метро” свършват.

Само 50-литров „уред за дестилация“ от стомана, с меден купол, е останал в Метро за 1200 лв. с ДДС – прекалено скъп. 17-литровите и 90-литровите са изчерпани веднага, въпреки високата си цена. Снимка: e-vestnik

Онези, които налитата да си варят сами ракия, трябва да знаят, че вкусът зависи не само от суравината, но и от материала и формата на казана. Медният казан дава „по-сладък” вукс на ракията. Но има медни казани с различна форма. В Шотландия е цяла наука правенето на казани за дестилация. Всяка спиртоварна там използва казани със специфична форма, различна от тази на другите спиртоварни. На някои места дастилационните им казани си приличат, все пак има малки, но съществени разлики.

Шотландците твърдят, че специфичната форма на казаните им дава принос за специфичния вкус на тяхното уиски. А то се вари от покълнал ечемик (малц). Разликите в суровината там не са толкова съществени, колкото при различните видове грозде, сортове, местоположение на лозя, степен на узряване и др. И въпреки това с различните казани и технологични рецепти успяват да направят хиляди видове различни уискита.

А какво да кажем за българското грозде, плодове и казани? Който си мисли, че дилетантски ще свари хубава ракия с казан от „Метро”, много се лъже. Или с недодялана неръждавейка, купена от пазара. Има такива, сглобявани от стари перални… Или с някой крив меден казан, каквито се продават под път и над път.

Медни казани от 30 до 500 литра се предлагат в интернет. Цените са между 5 и 10 лева на литър. Снимка: фирмен сайт на производител

Първо, у нас всички се стремят да ги правят по-тънки, да излиза по-евтино. Който е ходил в Шотландия,  може да е виждал колко са дебели тамошните казани за варене. Това има пряко тношение към вкуса. Там са направени от няколко различни части, които се износват различно, и през опеределени години се подменят. Най-бързо се износва горната част, където се кондензират парите и навлизат в отвеждащата тръба. Тази част се сменя най-често.

Това са технологични подробности, които масовият пияч у нас не знае и не се интересува, той смята, че важното е да имаш казан и какво да сложиш в него. Затова толкова много хора налитат да варят ракия.

Всеки иска да си направи сам домашна, от джанката в двора, от сливите, от асмата. Да, ама варенето не е работа за всеки.
По селата има хора, които варят ракия от години, но я варят зле и се тровят целогодишно със собствената си продукция. Има и майстори, наистина, но дори ракията да е вкусна, пивка, от меден казан, тя пак може да сдържа вредности. И метиловият алкохол е най-малкия проблем. По-опасни са тежки фракции, които излизат към края на дестилацията и точно те носят повече ароматни компоненти. Някои вредности не се усещат на вкус.

А има и съвсем люти домашни ракии, които са направо отровни, някои намирисват и на ацетон. Но производителите им си ги хвалят и те бият по рамото да ги опиташ – „Аз съм го варил, домашно!”.

(Следва – 5 основни грешки при варенето на домашна ракия).

БългарияВиното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.