Повече червени светлини, отколкото зелени

Фактите в подкрепа на повишаването на лихвените проценти от
Управлението за федерален резерв на САЩ са обезпокоително
неясни

Горкият централен банкер! Когато икономическите модели се
объркат, учените могат да се оттеглят в кабинетите си, за да ги
поправят. Но дори когато светофарът свети едновременно червено,
жълто и червено, централните банки трябва да продължат да
управляват икономиката. Когато Управлението за федерален резерв
(УФР) на САЩ се събере на заседание за паричната политика на 16
и 17 септември, има приличен шанс то да повиши лихвените
проценти за първи път от 2006 година. Последиците от едно такова
решение са забулени в мъгла, поради странното поведение на
американската икономика от финансовата криза.

Преди катастрофата, икономическите модели гласяха, че
централните банкери имат една проста задача: Докато очакванията
за инфлацията се оправдават, УФР може повече или по-малко да се
съсредоточи върху пазара на труда. Високата безработица ще
позволи на фирмите да наемат работници евтино, държейки ниски
цените на труда и на стоките. Един по-жизнен трудов пазар ще
раздвижи заплатите, а оттам – и цените. Работата на централната
банка бе да коригира лихвените проценти, за да поддържа нещата в
равновесие.

През шестте години, откакто американската икономика удари
дъното, нейното поведение оспори този учебникарски модел. В края
на 2009 г. безработицата достигна пик от 10 процента. Подобно
изобилие от незаета работна сила би трябвало да направи така, че
инфлацията да изчезне. Цените обаче се повишиха, сякаш напук.
Днес е вярно обратното. Последните данни за заетостта,
публикувани на 4 септември, показаха, че безработицата е
спаднала до 5,1 % – мечтаното от УФР равнище. Инфлацията обаче
изчезна: любимият критерий на американската централна банка е на
равнище от едва 0,3 %, далеч под целта от 2 %. На
неотдавнашната си годишна конференция в Джаксън Хол, Уайоминг,
капацитетите по паричната политика мислиха над този пъзел.
Междувременно обаче хората, които определят лихвените проценти,
трябва да действат.

Централната банка направлява кораба през мъгла, но тя отплава
със закъснение. УФР изчислява, че са необходими 18 месеца, за да
се прояви пълният ефект от промените в лихвените проценти. В
резултат президентът й г-жа Джанет Йелън отдавна подчертава, че
повишаването на лихвите може да започне преди да се зададе
инфлацията. До началото на 2017 година, изчислява УФР, много от
причините за ниската инфлация днес може да са изчезнали. Спадът
на цените на петрола в последно време, например, би трябвало да
бъде само временен.

Поскъпването на долара също – стойността на американската
валута е със 16 % по-висока в сравнение с преди една година и
направи вноса по-евтин. Ако петролните и валутните пазари сега
се стабилизират, инфлацията трябва да нарасне.
Това може да съвпадне с повишаване на предизвикваната от
трудовите възнаграждения инфлация, твърдят ястребите от УФР.
Няма още признаци за това обаче. Почасовото заплащане нараства с
едва 2,2 % годишно, с по-малко в сравнение с нивото от около 4
% преди финансовата криза. Дори като бъде взето предвид слабото
повишаване на производителността в САЩ – растежът на
продуктивността за един работен час е само 0,6 % – подобни
незначителни покачвания на заплатите едва ли ще предизвикат
инфлация.

Ниският растеж на трудовите възнаграждения навежда на мисълта,
че все още има голям брой незаети американци сред активното
население. Непълната заетост (включва хората на непълен работен
ден, които обаче искат да работят на пълен, и обезсърчените
работници, които могат да бъдат върнати в редиците на работната
сила) е на равнище от малко над 10 % – по-високо в сравнение,
отколкото преди кризата. Този показател вероятно трябва да
спадне още преди повишаването на заплатите да набере сила.
Възможно е също така УФР да подценява колко може да намалее
безработицата без да подхранва инфлацията.

В неотдавнашна бележка, Андрю Фигура и Дейвид Ратнър, двама изследователи,
работещи за американската централна банка, изтъкват, че делът от
брутния вътрешен продукт (БВП), който отива в джобовете на
работниците, е спаднал от средно 70 % през периода 1947-2001
година до 63 % през 2010-2014 година. Ако това отразява
отслабване на преговорната сила на работниците – резултат от
глобализацията и свиващата се членска маса на профсъюзите – т.
нар. естествена безработица може също да е намаляла.

Компенсация за загубени ниски заплати

Друга възможна причина за бавния ръст на заплатите е, че
заплащането се увеличи прекалено бързо по време на рецесията.
Средното почасово възнаграждение никога не намаля, въпреки
рязкото увеличаване на безработицата. Това може да е
предизвикало дефлация на заплащането според изследователи от
Управлението за федерален резерв на Сан Франциско. В крайна
сметка обаче тази ситуация ще отиде към своя край, позволявайки
връзката между инфлацията и безработицата да бъде възстановена.
Ако ястребите спечелят, тяхното намерение няма да е обърнат
пазара на труда, казва Джон Фауст, учен и бивш съветник на УФР.
При условие че лихвените проценти все още са ниски,
безработицата би трябвало да продължи да спада след едно леко
повишаване на лихвите, само с по-бавно темпо. Икономиката е
голям кораб с колосален радиус на завъртане; УФР не иска рязко
да обърне курса.

Очакванията за инфлацията изглеждат доста постоянна величина.
Стенли Фишер, заместникът на Йелън, подчерта, че резултатите от
проучванията, които питат хората каква инфлация очакват в
дългосрочен план, не са променили от години. Основани на
пазарите оценки на очакванията за инфлацията през идните пет
години – изчислени чрез сравняване на доходността на защитените
от инфлацията облигации и на обикновените ценни книжа – обаче
спаднаха през последно време до 1,2 %. Дори прогнозите на УФР
предвиждат връщане на инфлацията на равнище от 1,9-2 % едва през
2017 година.

Състоянието на финансовите пазари усложнява нещата
допълнително. Ястребите отдавна се безпокоят, че ниските лихвени
проценти предизвикват надуване на опасни балони на активи, като
стимулират инвеститорите да търсят по-рискови активи с цел
по-висока възвръщаемост. УФР вероятно е по-внимателно за този
риск сега, когато безработицата е намаляла до едно толкова ниско
равнище.

Пазарите обаче също дават основания за постоянна бдителност.
Индексът Standard & Poor’s 500 е с 8 % по-нисък в сравнение с
преди един месец. Спадът на борсата сам по себе си не би
трябвало да навреди особено много на икономиката: на преките
инвестиции на фондовите пазари се пада дял от едва 14 % от
активите на домакинствата и то главно на по-богатите хора, които
е по-малко вероятно да ограничат своите разходи. Суматохата
обаче изпрати нагоре пазарните лихви и направи по-трудно за
фирмите да финансират инвестициите си. Индекс на финансовите
условия, поддържан от банка Goldman Sachs, пълзи нагоре от
средата на 2014 година и се повиши рязко през август.
Комбинираният ефект е най-голямото изцеждане от 2008 година, без
УФР да предприеме каквито и да било действия.

Едно повишаване на лихвените проценти ще предизвика сериозна
реакция на пазарите, тъй като не е напълно очаквано. Според
пазарите вероятността това да се случи е приблизително една
трета. Ако Джанет Йелън се въздържи от вдигане на лихвите, тя ще
има времето да подготви почвата за едно по-предсказуемо
повишаване през декември. През последните години никой не е
губил пари, залагайки на такова забавяне. Миналото обаче не е
съветник за бъдещето. Просто попитайте централния банкер.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.