Рисковете на задължителните мигрантски квоти

Яцек Ростовски*


Бежанците, които искат по-добро бъдеще, гледат към
Германия, а не към Унгария и Полша, пише Яцек
Ростовски

Бежанци на границата между Сърбия и Унгария. Снимка: АП/БТА

Западноевропейците са се отдали на оргия на лицемерно
самодоволство по повод сирийската бежанска криза, а
източноевропейците станаха любимият им обект на нападки. Как
може да не проявяват съчувствие и солидарност, питат някои, след
като самите те години наред са се облагодетелствали от
бежанския статут на Запад, а и сега са източник на най-много
икономически имигранти в рамките на ЕС? Явно тези новоизпечени
европейци не разбират европейските ценности и са пълни егоисти,
а вероятно – също ксенофоби и расисти.

Несъмнено има елементи на ксенофобия и дори расизъм в
реакциите на някои източноевропейци (както впрочем и на някои
западноевропейци) на бежанската криза, въпреки това политиката
на новите източноевропейски членки на ЕС, които действат твърдо
в защита на собствените си интереси, е разумна и в съзвучие с
политиката на други държави от ЕС, към които се отправят сходни
призиви за солидарност.

Така както Германия отхвърляше подобни призиви, свързани с
кризата в еврозоната, настоявайки, че правилата трябва да се
спазват, въпреки радикалната промяна в обстоятелствата,
настъпила след финансовата криза от 2008 г., така и
източноевропейците разполагат със силен аргумент, когато
заявяват, че просто трябва да се прилагат съществуващите вече
правила на ЕС за бежанците.

Няма съмнение, че огромното мнозинство от хората, които
идват в Европа през Западните Балкани и Либия, са истински
бежанци, а не икономически имигранти. Правилата за бежанците –
така нареченият Дъблински регламент – са ясни: по силата на
международното законодателство те имат пълно право на убежище в
първата безопасна страна, в която пристигнат, а тази страна има
безспорното задължение да ги приеме, независимо от техния брой.
Европейските правила гласят също, че след като са получили
убежище, бежанците имат право на социални помощи и на труд, ако
могат да си намерят работа.

Очевидно е, че днес за огромното мнозинство от бежанците от
Сирия първите безопасни държави са Турция, Йордания и Ливан. За
бежанците, минаващи през Либия, първите безопасни държави са
Малта и Италия. Тези страни щедро приеха повече от 4 милиона
сирийски и либийски бежанци и това, че Европа не успя да им
предложи солидна финансова подкрепа, бе проява на невероятно
късогледа политика. Това го налагат солидарността и истинските
национални интереси.

Солидарността и националните интереси обаче не изискват от
страните да приемат бежанските квоти, все едно дали са
задължителни или не.

Една от причините за увеличаването това лято на броя на
бежанците, пристигащи по балканския маршрут, е обявената от
Германия готовност да даде бежански статут на сирийците, които
стигнат до нейна територия, дори да идват от безопасни страни.
Да, бежанците имат право на убежище, но е съвсем естествено, че
те искат повече: искат възможност за добре платена работа (а ако
не могат да си намерят такава – социални помощи) в богатите
страни от Северна Европа. Веднъж след като се появи такава
перспектива, устремът към Запада стана неизбежен.

Сега, когато станаха ясни последиците, Германия се опитва да
ограничи потока, като настоява да се спазва Дъблинският
регламент, а в същото време се обявява за задължителни квоти,
които са неоснователни според тези правила.

Факт е, че тези бежанци, които искат по-добро бъдеще,
отколкото може да им осигури получаването на убежище в Турция,
искат да се възползват от него в Германия, а не в Унгария или в
Полша. Ако те бъдат разпределени в Източна Европа, няма
съмнение, че ще направят каквото могат, за да заминат за
Германия или Швеция.

Двайсет и шест години след падането на Берлинската стена не
бива да приемаме издигането на нови стени в Европа. Това е
особено важно в контекста на миграционните квоти. Берлинската
стена не бе построена, за да пречи на хората да влязат, а за да
им пречи да излязат.

Ако квотите наистина бъдат наложени, е напълно възможно това
да стане принудително в страни като Полша. Това не само е в
противоречие с европейските закони. Нещо повече, създаването на
лагери, оградени с бодлива тел на полска земя за нас е абсолютно
немислимо и неприемливо. Задължителните квоти наистина са
първата стъпка по един опасен път.

БТА

*б. изд.: Авторът е бивш вицепремиер и министър на финансите на
Полша.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.