Какво рискува Русия с военната намеса в Сирия

Асошиейтед прес

Със засилването на военната си намеса в гражданската война в
Сирия Русия явно залага на това, че Западът, ужасен от
експанзията на „Ислямска държава“ (ИД) и ескалирането на
мигрантската криза, може да е готов да търпи мълчаливо за
известно време президента Башар Асад, вероятно като част от
преход.

Логиката е, че превръщането в приоритет на борбата с
джихадистите означава Асад да бъде приет като по-малкото зло
независимо от собствените му брутални действия и може да доведе
до по-ефективни и координирани атаки от въздуха и по суша.
То също така може да донесе промяна в мъчителната ситуация в
Сирия, при която режимът на Асад и водената от САЩ коалиция
водят активна борба срещу една и съща групировка, но не като
съюзници, за разлика от координацията, която коалицията поддържа
с централното правителство в Багдад в паралелната война с ИД в
съседен Ирак.

Русия няма подобни главоблъсканици.
Дългогодишен поддръжник на правителството в Сирия, Москва
неотдавна увеличи военната си активност там, изпращайки военни
съветници, технически персонал и охрана с основна задача да
построят въздушна база близо до крайбрежния град Латакия,
крепост на сирийския президент. Има съобщения, че руснаците са
транспортирали по въздух военни и модули за сглобяеми къщи.
Израелският министър на отбраната Моше Яалон казва, че очаква
руснаците да се сражават заедно с войските на Асад.

Дори повече от едновременната помощ за Асад от Иран и
контролирани от него шиитски милиции, руска военна намеса може
да послужи като фактор за промяна на играта в сирийския
конфликт, натежавайки на везните в зрелищно разрушителната
гражданска война, която уби четвърт милион хора и предизвика
огромна глобална хуманитарна криза.

Степента и скоростта на последиците зависи от мащаба. А
съществува и възможност руските усилия да удължат
кръвопролитието, осуетявайки разнородните усилия на САЩ да
обучават и въоръжават приемливи бунтовнически групи.
Русия твърди, че е мотивирана основно от битката с ИД.
Президентът на САЩ Барак Обама обаче смята засилената военна
намеса за опит да бъде подпомогнат Асад.

Саманта Пауър, американският посланик в ООН, предупреди, че
„двойна игра“ с режима на Асад „не е печеливша стратегия“. В
интервю за Си Ен Ен тя каза, че „Асад не може да е част от
решението, защото убива с отровен газ собствения си народ,
използва варели бомби срещу него и е отговорен за най-жестоките
изтезания в съвременната история“. Дори „всичко, от което се
интересуваме, да е Ислямска държава, това няма да донесе мир или
успех в разгрома на тероризма“, добави Пауър.

Въпреки подобни изявления фактите говорят, че руският
президент Владимир Путин смята, че на Запада е възможно да се
повлияе, макар и само неофициално. Москва може би се надява, че
креативна конструктивна роля в Сирия може да помогне за
подобряване на връзките й със Запада, съсипани след украинската
криза.

„Путин се доказа като отличен тактик в сирийската криза и
сега вероятно съзира възможност да увеличи престижа и влиянието
на Русия с относително незначителен отпор от международната
общност“, заяви Айхан Камел, директор за Близкия изток и Северна
Африка в базираната в Лондон Евразийска група.

„Путин вероятно съзнава, че САЩ и Европа вече не са
ентусиазирани от смяна на режима в Сирия и са насочили
вниманието си към заплахата от Ислямска държава“, добави той.
И наистина, напоследък европейските лидери започнаха да
изричат на глас това, което правителството на Обама няма да каже
открито.

Британският външен министър Филип Хамънд заяви в
парламентарната комисия по външните работи, че правителството е
готово да приеме „компромис“ с Русия и Иран, при който Асад да
играе роля „за няколко месеца“ в процеса на преход.

Ден по-рано външният министър на Австрия беше дори
по-директен, като каза, че Западът трябва да въвлече Асад в
борбата срещу ИД. Себастиан Курц направи изявлението при
посещение в Техеран и по този начин даде гласност на това, което
някои служители от месеци споделят частно.

„Не трябва да се забравят престъпленията, извършени от Асад,
но не трябва да се забравя и прагматичния поглед върху факта,
че в нашата битка сме на една и съща страна“, каза Курц.

Истинско засилено руско военно присъствие може да усложни
бъдещето на американските военни действия в Сирия, включително
зоната за сигурност по турската граница, която се обсъжда с
Анкара.

Въпреки че нито САЩ, нито саудитските им съюзници,
ангажирани в момента в Йемен, няма да възразят открито на
руското разполагане, те най-вероятно ще отвърнат с увеличаване
на помощта за бунтовниците, борещи се срещу Асад.

Съществува риск и за Русия, където споменът за борбата с
ислямския фундаментализъм в Афганистан през 80-те години на
миналия век не е забравен: увеличеното руско присъствие може да
стане само по себе си мишена на сирийската опозиция и
джихадисти.

Сирийският опозиционен представител Бадр Джамус предупреди,
че бунтовниците ще смятат всеки чуждестранен боец на страната на
правителството за законна мишена.

Москва може би се опитва също да гарантира, че ще има думата
в бъдещо политическо решение, тъй като в региона се
разпространяват всякакви идеи. Има съобщения, че Египет,
някогашен съюзник на Русия и Китай, обмисля сближаване с Асад.
Руските действия последваха успешното приключване на
ядрената сделка с Иран, за което Москва изигра съществена роля.

Двете страни залагат много на сирийския режим, който освен че е
техен довереник, предоставя на Русия единствената й военна база
в Средиземноморието и Близкия изток – пристанището Тартус.
Поредица от тежки поражения на сирийската армия може да е
ускорила решението на Русия да се активизира в Сирия.

Екстремисти контролират половината от опустошената страна, а
бунтовници, подкрепяни от САЩ, Саудитска Арабия и Турция,
печелят поразителни победи в северната и южната част на
страната, поставяйки под натиск контролираното от Асад
крайбрежие.

Изказват се предположения, че Русия може да убеди Асад да
приеме спасяващ престижа му преходен процес, при който
подкрепяните от Запада бунтовници да получат дял от властта.
Неколцина ливански политици с тесни връзки със сирийското
правителство, които често посещават Дамаск, обаче казват, че
сирийското ръководство е сигурно в подкрепата на своите руски и
ирански приятели и не се чувства достатъчно застрашено, за да
преговаря.

Мащабът на руското присъствие в Сирия вероятно ще остане
малък, преди Путин да говори пред Общото събрание на ООН
по-късно този месец.

Говорителят на Пентагона Джеф Дейвис заяви в понеделник, че
САЩ следят отблизо засилването на руското военно присъствие.
„Имаме сведения през последните дни, че Русия е прехвърлила
хора и неща в района около Латакия и в разположената там
въздушна база, което подсказва, че тя възнамерява да установи
нещо като изнесена напред оперативна база“, каза Дейвис.

Той добави, че САЩ имат притеснения дали ще могат да
гарантират, че руски военновъздушни операции няма да влязат в
конфликт с въздушните удари на САЩ и коалицията, извършвани в
други части на Сирия срещу мишени на Ислямска държава и че
„нещата, които продължават да подкрепят режима на Асад, рискуват
да добавят още по-голяма нестабилност в и без това нестабилната
ситуация“.

Анализ на частната компания в Ню Йорк „Суфан груп“ предрече
неотдавна влошаване на конфликта вследствие на намесата на
регионални фактори.

„Вече смъртоносен врящ казан на регионални марионетни войни,
Сирия ще изпадне в още по-тежка ситуация, ако САЩ и Русия
използват двете страни в гражданската война като инструмент една
срещу друга“, се казва в експертната оценка.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.