Вълната протести в Кишинев потвърждава: Обединението с Румъния е единственото решение за хаоса

100-хилядният протест в Кишинев в началото на септември 2015 г. Снимка: ЕПА/БТА

През 2015 г. Молдова живееше под знака на уличните протести. Като персонаж от финансова теленовела, носеща гръмкото име „Кражбата на века“, държавата на другия бряг на река Прут се изправи пред предизвикателства във всички сфери на съществуването си. Кризата се разклони стремително в
жизненоважни области като правосъдието и икономиката и беше отразявана изобилно от международните медии, които дотогава не знаеха друго освен, че „Молдова е най-бедната държава в Европа“.

Внезапно тя обедня с още един милиард долара. Масло в огъня наляха и колебанията на валутния пазар –
последствия от свободното падане на руската рубла, засегната тежко от санкциите, наложени на Руската федерация за участието й в конфликта в Украйна, но и от намесата на Националната банка на Молдова, която покачи внезапно котировките на еврото и долара. След няколко дена молдовската лея също толкова внезапно си върна позициите, а паникьосаните граждани, които бяха купили долари и евро преди няколко дни, отново се оказаха ограбени, този път елегантно.

Отвъд същинския грабеж (сумата представлява равностойността на 13 процента от БВП на Молдова и 58 процента от бюджетните приходи за 2014 г.), извършен със съучастничеството на някои официални лица от правителството и от централната банка, това, което изостри недоволството на гражданите, беше бездействието на следователите.

ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА ПРОТЕСТА

Хората започнаха да излизат на улицата по призив на Гражданска платформа „ДА“ (Достойнство и Истина) – организация, която отричаше всякакви политически пристрастия и изрази ясно и многократно нежеланието си да се включва в политиката в бъдеще.

Развявайки знамето на антиолигархията и антимафията, искайки оставката на управляващите, на главния прокурор и на началника на Националния антикорупционен център, вкарването в затвора на участниците в „Кражбата на века“ и връщането на милиарда, и възползвайки се от ефира на един телевизионен канал, координаторите на протеста успяха да изкарат постепенно на улицата няколко хиляди души.

Вечерта на 6 септември на площада на Великото национално събрание в Кишинев бяха разположени палатки, а протестиращите заявиха, че няма да си тръгнат от площада, докато не бъдат изпълнени исканията им, които, за разлика от други протести, споменаваха и за организиране на предсрочни избори.

Това искане, както и сътрудничеството на Гражданска платформа „ДА“ с леви, проруски сили, както и враждебното отношение към привържениците на обединение с Румъния (т.нар. унионисти – бел.ред.), които винаги присъстваха на протестите в голям брой, направиха така, че броят на поддръжниците на
платформата да спадне главоломно.

Протест в Кишинев. Снимка: ЕПА/БТА

Вчера, само седмица по-късно, броят на протестиращите беше наполовина. След вчерашния ден Гражданска платформа „ДА“ загуби още повече симпатизанти, след като обяви превръщането си в политическа партия.

ОБЕДИНЕНИЕТО – ЕДИНСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ

В условията на тази братоубийствена война между лагери на олигарски и крадци, легитимирани чрез изборни цикли, все повече молдовски граждани разбират, че обединението с Румъния е единственото решение за излизане на страната от икономическия, социалния и юридическия хаос, в който се намира.
Доказват го и уличните движения през последните години с участието на десетки хиляди хора. Такива имаше и през 2015 г., включително едно шествие, чиито участници стигнаха чак от президентския дворец „Котрочени“ в Букурещ. Броят на тези, които искат румънската Национална дирекция за борба с корупцията да мине отвъд Прут, продължава да расте, включително и хора, които до скоро не приемаха дори да се спомене за евентуално обединение на двете румънски държави.

И политическото пространство показва признаци, че към унионисткото движение си заслужава да се подходи с политическа платформа. Броят на унионистките партии в Молдова ще нарасне. Към Национално-либералната партия, която спечели в съда правото да посочи обединението като цел в устава си, ще се присъедини и Партия „Десницата“, чието представяне бе обявено неотдавна. Дори управляващите партии имат в редиците си значими фигури, които говорят за обединението като за нещо неизбежно и необходимо.
Палатковото градче на площада на Великото национално събрание, родено на 6 септември, е един умален вариант на Молдова. Липсата на единство във вижданията на протестиращите, липсата на ясна перспектива за бъдещето и непоследователността по отношение на ключовите аспекти в развитие на страната, показва склонността към провал на тези протести и продължаването на хаоса в Кишинев.

Да крещиш „Оставка“ е лесно, но какво ще направиш след това? Както казваше един от „пасторите“ на литературата на другия бряг на Прут: „Имаме кого да свалим, нямаме кого да качим горе“.
Все пак, протестите имат своята заслуга – потвърждават, че обединението с Румъния е единственото решение за хаоса в Молдова. Когато на единия бряг на Прут всеки гражданин е равен пред закона, включително лица като премиера на Румъния или кмета на Букурещ, а на другия бряг всеки правосъден акт подлежи на договаряне, обединението престава да бъде само идеал и облича дрехата на прагматизма.

Когато на единия бряг на Прут икономиката расте непрекъснато, бележейки впечатляващи резултати сред страните членки на ЕС, а на другия бряг единственият показател, който расте, е този на лицата, които живеят на ръба на оцеляването, обединението престава да бъде само идеал и облича дрехата на
прагматизма.

Когато на единия бряг на Прут сигурността на днешния и утрешния ден се гарантира от статута на страна членка на НАТО, а на другия бряг Тираспол е възприеман като ежедневно плашило и възможно гнездо на „зелени човечета“, обединението престава да бъде само идеал и облича дрехата на прагматизма.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.