Ксенофоби и расисти срещу толерантни хуманисти? Грешка

Някои обясняват сегашните вълнения за имигрантите така – от една страна били ксенофоби и расисти, от друга хуманисти и толерантни модерни европейци.

Грешка.

Някои наричат расизъм нежеланието България да приема имигранти. Това е набеждаване и лепене на етикет от хора, застанали в поза на хуманисти.

Няма разлика в интелектуалните възможности на хората от една или друга раса – бели, черни, жълти, получерни.

Въпросът е във възпитанието и образованието. Има достатъчно примери за интелектуални постижения на хора от всяка раса или етническа група, ако са израсли в подходяща среда и образование.

От тази гледна точка някои разпространяват във Фейсбук портрета на Стив Джобс с пояснението, че той е сириец. И това е грешка.

Постиженията му не се дължат на това, че е сириец. Той е американец, израснал в приемно семейство и в страна с условия, позволяващи да се развива. Самият Джобс е наричал биологичния си баща родителски донор.

Ако беше израснал в сирийско мюсюлманско семейство в Дамаск, сега щеше сигурно да е амбулантен търговец. Примерно.

Това също така не означава, че като в България се заселят много сирийци, някой ще основе компания като „Епъл”.

От тази гледна точка проблем с емигрантския поток има. Той не е само от образовани мили и нещастни хора, които бягат от войната. Има създадени лагери и канали за имигранти в няколко арабски страни, това е цяла организация, която използва бежанския поток.

Според проучване на пристигащите в България бежанци (сред които има всякакви, и от Афганистан, и от Ирак и др.), 28% са без никакво образование, а 23% са само с основно. Тоест повече от половината са силно необразовани.

Дори основното им образование не може да се сравни с това в някоя европейска страна. Сириец с лекарска диплома от Сирия ще трябва да издържи сериозни изпити в Германия, за да получи право на практика.

Необразованите хора са и силно религиозни мюсюлмани, които следват средновековни обичаи в отношението към другите религии, за правата на жените и др., поставят законите на шариата над светските закони в страните, в които пристигат.

Много от тях са враждебно настроени, отказват да се регистрират, да дават отпечатъци (всички европейски граждани са регистрирани с биометрични данни, такива са уславията и за чужденците). Събират се на групи по гарите и скандират „Аллах акбар” и заучената американска ругатня „Фак ю”.

В Хърватия потрошиха хотела, в деня, в който са настанени в него, без особена причина. Другаде хвърлят храната и водата, която им дават. Такива не приличат на хора, които бягат от война.

Когато някой изказва опасения, че една страна не може да понесе голям брой такива чужденци, че трябва да има ограничения, това не е ксенофобия. Не е от неосъзнат страх от неизвестното и чуждото, а реалистична преценка за добре известното.

Също така, когато някои говорят за ислямизация, това не е религиозна нетърпимост и липса на толерантност. Хората, които имат такива опасения, трябва да имат право да ги изразяват, без някой да ги заклеймява като ксенофоби.

Публикация в „Ню Йорк таймс” неотдавна прави изчисления за квотите с бежанци, които ЕС иска да разпредели сред страните членки. Според тях България вече е приела повече имигранти, отколкото се предвиждат тепърва. Тоест – има пълно право да откаже да приема повече бежанци.

За тях няма работа, няма и пари, помощи, няма и достатъчно базови лагери. България има тежък проблем да интегрира циганите, макар да говорят български, и ще е още по-невъзможно да интегрира арабски говорещи мюсюлмани. Тук няма поминък и за местните, та да осигури за имигранти.

Това също не е ксенофобия, а преценка на реалностите.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.