www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
понеделник, 25 септември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Да видиш най-добрите снимки на света в една изложба не е наслада за душата…

23 Септември 2015

 

Лю Сонг (Китай), жена заподозряна в проституция, задържана за разпит в полицията. Втора награда за портрет.

Наградите на „Уърлд пресфото” са от най-престижните фотографски награди и отразяват събитията и тенденциите в света, като всяка година наградените снимки обикалят в изложба десетки градове.

Самотен човек се разхождал разсеяно по брега на морето. Изведнъж забелязал, че то изхвърля на брега една след друга своите морски звезди. Те се извивали и мятали върху мокрия пясък, все още живи, но безпомощни. Гледката била красива и страшна.
Човекът се навел и хвърлил една от морските звезди обратно във водата. След няколко крачки се навел и помогнал на друга. След това на трета, на четвърта.  Тогава към него по брега приближил друг човек и му казал:
- Защо го правиш? Не виждаш ли, че е безсмислено? Колкото и да ги пускаш обратно в морето, то ще изхвърля нови и нови…не можеш да спасиш всички.

Тази история някак изниква в съзнанието, като обикаляш из галерията  Westlicht във Виена сред наградените за фотографии на World Press Photo Foundation. Всяка година изложбата отваря врати в близо 100 различни галерии и на практика представлява най-популярната пътуваща фотоизложба в света. В нейното поредно 58-мо издание сред хилядите изпратени фотографии журито в крайна сметка отличава и представя на публиката работите на 41 автора от 17 страни. Гледката е красива и страшна….

Пит Мюлер (САЩ), медицински работници във Фрийтаун връщат в изолатора избягал от него мъж, изпаднал в делириум от ебола. Първа награда в категорията “Новини” със серия за National Geographic/The Washington Post.

Една след друга пред очите на посетителя изплуват като морски звезди различни сцени. Всяка от тях носи своята лична история. И независимо дали ни се иска или не, преобладаващата част от тези истории са автентични, документални разкази за човешкото насилие – над природата, над ближния, над различния, над непознатия или пък припознат като враг друг човек, а понякога над самия себе си. Вълната от фотографии изнася на повърхността талази от човешко страдание в неговия най-дестилиран вид.

Една от фотографиите показва разпиляната и съсипана като самия живот покъщина в кухня в центъра на Донецк, след като на 26 Август 2014 г. части от града попадат под артилерийския обстрел на правителствени военни сили. Прилича на натюрморт, лъха на мъртвило.

Само на няколко метра встрани са показани училищните униформи на три от похитените на 14 Април 2014 година 276 момичета в Абуджа, Нигерия. Тогава военизираната ислямистка групировка Боко Харам не им позволява да се явят на последния си за срока изпит  и памучните карирани рокли висят на стената пред очите ми -  изгладени, изпънати една до друга и покъртително празни, безтелесни и ненужни вече.

Един след друг се редуват фотографски образи, които поставят на сериозно изпитание човешката ни граница на търпимост към чуждата  болка. Сред тях е болен от ебола мъж, изпаднал вече в делириум; все още привързаното с колан към самолетната седалка мъртво тяло, което е паднало от сваления малайзийски боинг насред нива с разлюляно жито. Следва натоварена като ковчега на Ной лодка с корабокрушенци, спасени недалеч от бреговете на Либия; възрастен китаец, който копае гроб пред заводските стени за захвърлено невръстно бебе. Детето е едно от многото, родени с малформации, поради чудовищната степен на индустриално замърсяване в региона.

Много от изложените фотографии са толкова стряскащо графични, документирайки последиците от човешката слепота и жестокост, че посетителят неволно извръща поглед.

Жером Сесини (Франция), пътник със седалката, паднал в полето в Украйна от сваления малайзийски самолет. Първа награда в раздел „Горещи новини”.

Но има и други, които без да показват някакви екстремни ситуации, постигат същия ефект.  Те често представят тривиални сцени от ежедневието, чиято драма е именно в тяхната монотонна повтаряемост и въртенето в един затворен обречен кръг – като серията руски жени, които позират уморено сред интериора на дома си, след като току-що са качили закачливо селфи на страница за запознанства; или ресторанта за бързо хранене в Нагоя, Япония, където повечето маси са заети, но са единични, защото храненето неусетно се е превърнало в самотно занимание.

В известен смисъл подобна е и фотографията на датчанина Мадс Нисен, която печели голямата награда на World Press Photo за 2015 година. Тя запечатва интимен момент на гей-двойката Джон и Алекс от Санкт Петербург. Чисто визуално снимката напомня класическо платно на Караваджо с техниката му на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон и композиция, която излъчва тишина и спокойствие. Творбата недвусмислено се противопоставя на затвърждаващата се в Русия социална и юридическа дискриминация спрямо хора с различна сексуална ориентация. Но силата й на въздействие върху зрителя е най-вече в нейната дискретност и ненатрапчивост. И в онова излъчване на мекота и обич, която не е запазена територия за никоя възраст, пол или тип човешка близост. Човек понякога трябва да се изправи лице в лице с подобна нежност, за да усети изведнъж, че без да разбира, всъщност му е липсвала.

Все пак човек би могъл да спори доколко в избора си за голямата награда на конкурса тази година журито не е действало донякъде конюнктурно, съобразявайки се със силните настроения срещу путинова Русия, особено след събитията в Украйна. Но дори снимката на Мадс Нисен да не е вашият личен избор, в изложбената зала има достатъчно много други впечатляващи кадри, които да ви затруднят сериозно, ако  трябва да се спрете на една единствена фотография.

Като цяло експозицията на World Press Photo за 2015 година не е наслада за душата. Но тя не е и замислена като такава. Ако е вярно, че далеч от очите означава далеч от сърцето, то както всяка година организаторите на изложбата се опитват да накарат посетителя да погледне назад към изминалите дванадесет месеца и да се стресне. Защото върху бялата мазилка като върху мокър пясък почти всяка фотография е една жива история, и вик за помощ, и призив за действие.

Юнчжи Чу (Китай), циркова маймуна, към която приближава треньорът ѝ. Първа награда в категорията “Природа”.

И ако се попитаме - защо да го правим, не е ли безсмислено, нали не можем да спасим всички, светът е голям и морето не е до колене… Отговорът е прост.

- Не знам дали е безсмислено, казал човекът и отново се навел и хвърлил обратно във водата една морска звезда. Но знам, че със сигурност за тази тук животът току-що започна отначало.

———

Наградите се присъждат от World Press Photo Foundation, основана през 1955 г. в Амстердам като неправителствена организация, чиято основна цел е да подкрепя налагането на качествена фотожурналистика и свободен достъп до информация.Фондацията се стреми да популяризира най-добрите образци на прес-фотографията с документална и чисто естетическа стойност.

Точно преди 60 години се организира първият конкурс за най-добра журналистическа снимка на годината, в който се допускат до участие професионални фотографи от цял свят. Натрупаният архив представлява е онагледяване на човешката история и колекция от най-добрите образци и стилове в разказването на история чрез картина.

В последното, 58-мо издание на конкурса участваха 5692 фотографи от 131 страни с 97 912 свои работи. В крайна сметка през февруари тази година журито награждава в 8 тематични категории работите на 41 фотографа от 17 страни. В конкурса награждават не само фотографии със значими политически и социални събития през годината, но и уникални кадри от света на природата и спорта.

На 11 септември 2015 г. експозицията с наградените фотографии бе официално открита в галерия „WestLicht“ във Виена. В момента нейни паралелни издания са отворени за посетители също в Монреал, Мексико Сити, Париж, Киото, Мадрид, Прага, Дрезден и Хага. Изложбата ще продължи да обикаля световните галерии до средата на месец март 2016.
a





Етикет: , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com