Статията, заради която Кристалина Георгиева ще съди в. „Галерия“

Оригинално заглавие: „Кристалина Георгиева да си каже за ДС“
Подзаглавие: „Еврокомисарката натиска министри да я издигат за шеф на ООН“

Ирина Бокова и Кристалина Георгиева. Снимка: сайт на ЕК

Кристалина Георгиева оказва невероятно силен натиск над президента Плевнелиев и министри от кабинета „Борисов“, за да бъде издигната кандидатурата й за председател на ООН. Това научи „Галерия“ от отлично информирани източници. Еврокомисарката е организирала цяла кампания за дискредитация на Ирина Бокова, която бе издигната официално от правителството на Пламен Орешарски, но премиерът Борисов все още не е казал, че ще потвърди кандидатурата й в Ню Йорк. Именно затова Кристалина Георгиева се е заела твърде енергично да оказва натиск, като се надява Борисов да размисли в последния момент и да я подкрепи. Стратегията на Георгиева е да акцентира върху комунистическия произход на Ирина Бокова. В последните седмици се появиха няколко статии с подобно съдържание, предимно в медиите, свързани с Иво Прокопиев, а във Фейсбук бе организирана кампания срещу Бокова сред изявени привърженици на „Протестна мрежа“, ДСБ и хора на президента Плевнелиев. Кампанията се опитва да внуши на Борисов, че ако иска да запази антикомунистическия си профил, трябва да оттегли подкрепата си за наследничката на прочутата в тоталитарното минало фамилия Бокови и да заложи на еврокомисарката.

Борисов все още изчаква и следи внимателно битката, но в по-голямата част от правителството има консенсус за подкрепата на Ирина Бокова. Като шеф на ЮНЕСКО тя има несравнимо по-големи шансове от Кристалина Георгиева, а и за разлика от нея не е обвързана с комунистическите служби за сигурност. Като дъщеря на виден комунист, Бокова не е била вербувана от ДС, за разлика от Кристалина Георгиева, която има доста тъмно минало, обвързано както с българските и съветските, така и с американските служби за сигурност, което би могло да излезе наяве, ако се стигне до официалната й номинация. Въпреки че комисията по досиетата излезе с официално становище, че Кристалина Георгиева е чиста, принадлежността й към Държавна сигурност бе доказана чрез косвени доказателства, и то на страниците на вестник „Галерия“ преди година.

Тогава Велизар Енчев разкри следната история,

която не оставя съмнение относно това, че Георгиева е била вербувана от Държавна сигурност:

Документи от УНСС (Висшия икономически институт „Карл Маркс“) сочат, че в периода 1971-1975 г. Кристалина Георгиева учи идеологическата дисциплина „Политикономия“. В края на 80-те години е сред малцината избрани преподаватели във ВИИ „Карл Маркс”, получили възможност да специализират на Запад. Един от явяващите се с нея на конкурса е Румен Гечев, който, преди да замине през 1987 г. в Илинойския университет, става секретен сътрудник на ПГУ-ДС, отдел 10 (свръхсекретен щат) с псевдоним „Економов“. Сегашният ректор на УНСС Стати Статев, който също като нея по същото време отива на едногодишна специализация в Бостън, подобно на Гечев е секретен сътрудник с псевдоним „Стойновски“.

През 1987-1988 г. Георгиева е в Лондонското училище по икономика. В началото на 90-те щатската фондация „Фулбрайт“ организира конкурс, който се печели от Румен Гечев, Стати Статев и… Кристалина Георгиева. Първите двама се връщат скоро, докато Георгиева остава в САЩ на дългосрочна специализация.

Трябва да си паднал от Марс, пише Велизар Енчев, за да не зададеш най-естествения въпрос:
Как така Гечев и Статев са разкрити като ченгета от Комисията за досиетата, а биографията на Кристалина е кристално чиста? По каква логика двамата икономисти са вербувани преди заминаването им на Запад, а дамата е пощадена от тайните служби, и то при положение че командировката й е по-дълга?

Работилите в ПГУ знаят, че бе абсурдно да правиш научна кариера в САЩ и Западна Европа, ако не си от тайните служби. Поне за мен е кристално ясно – досието на Кристалина е укрито от Националната разузнавателна служба, която прилага два члена от Закона за досиетата, брониращи агенти от особена важност за националната сигурност.

Но как след 1989-а дамата агент попада в Световната банка, три години е неин представител в Москва (2004-2007), а след руската мисия става един от 24-те вицепрезиденти на банката?

Според Енчев няма друг отговор освен следния:

Класическо превербуване на агент за влияние

– от Първо главно управление (ПГУ) към Централното разузнавателно управление (ЦРУ). След края на Студената война това е обичайна практика, за която си признават самите американци.

В България това също бе начин много бивши ченгета да се скрият под претекст, че работят за сегашните служби. По закон техните досиета в ДС не могат да бъдат огласявани. Факт е, че Комисията по досиетата скри десетина дипломати, когато уж отвори досиетата на всички посланици по нареждане на тогавашния външен министър Николай Младенов.

Кристалина Георгиева дължи отговор на тези въпроси. Особено след яростната си кампания срещу комунистическото минало на Ирина Бокова. Досега еврокомисарката се радва на невиждан медиен комфорт, на което се дължи и високият й рейтинг. Все по-агресивното й лобиране за собствената й персона обаче привлича вниманието както на журналистите, така и на хората, които я познават от годините в ДС, и вероятността документи от това минало да излязат във вестниците и сайтовете е много голяма, съобщиха за „Галерия“ нашите източници.

От в. „Галерия“

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.