Някои се оляха след концерта на Слави. А какво се крие зад него? И що е чалга?

Слави на концерта на стадион „Васил Левски“ на 25 септември 2015 г. Снимка: Шоуто на Слави

Някои пресолиха манджата с вълненията си около концерта на Слави Трифонов. Той бил баща на чалгата, опростачването на държавата се дължи на него и т. н. Винаги се търси някой виновен, да го сочат с пръст и готово, всичко си идва на мястото.
А работата е по-сложна.

Слави Трифонов събра 50-60 хиляди души публика в дъжда на концерта си на стадиона. Това е непостижимо и за някои световни звезди в България. Напълно непостижимо е за българските звезди на фолка, чалгата, естрадата, поп, джаз, какъвто и да е музикален жанр. Самата прима Лили Иванова, която може да напълни „Арена Армеец”, няма да успее да напълни стадион „Васил Левски”. А разните Ивана, Луна, Десислава, Камелия и т. н. могат само да сънуват такъв концерт. През последните 20 години групата около Слави обаче е изнесла десетки многохилядни концерти. Този не падна от небето.

Няма нужда от повече доказателства, че Слави Трифонов е явление. Това влудява онези, които не го харесват. Но не става дума само за него – явлението по-точно е целият екип, оркестър „Куку бенд”, сценаристи, изпълнители. Екипът има над 20-годишна предистория, която мнозина забравят. Зрителят някак поглъща поднесеното от екрана като нещо обичайно, но професионалистите добре знаят какво е да се задържиш толкова години на върха в шоу бизнеса.

Концертът предизвика някакво

театрално възмущение

у онези, които не могат да понасят Слави Трифонов. Във Фейсбук се понесе вълна от високомерен хейт. Някои утвърждават собственото си самочувствие на интелектуално издигнати, като изливат гняв към „бащата” на чалгата. Други най-искрено се възмущават от държавата Чалгария. Слави Трифонов е виновен. Тук не четат книги, никой не милее за култура – Слави Трифонов е виновен…

Наистина, толкова наивно ли вярват някои, че той е създател и пропагандатор на чалгата?
Голяма грешка.

Музиката му не е чалга, тоест музиката на неговия оркестър „Куку бенд”. Преди чалгата имаше сръбска музика. Имаше и един слоган от соца – „Само „Левски” и сръбска музика”. Чалгата я замени, беше почти същото. И беше създадена преди да се появи „Куку бенд” – еклектика от балкански фолк с ориенталско-турски елементи, внесена в поп-ритъм, предимно в три четвърти такт. И с кичозни текстове, за разлика от тези в песните на Слави и „Куку бенд”. „Едно Ферари с цвят червен” е шега, ирония. Какъв трябва да си, за да го възприемеш едно към едно? „Нирвана кючек” е пародия. Някои от клиповете на Слави и групата може да оставят погрешни впечатления, да имат елементи на кич, но това не е чалгата, която всъщност повечето хора не могат да определят какво точно е.
Който смята, че в пеенето му и поведението в студио има елемент на позьорство, нека види Халваджиян в журито на „Х фактор“ и после да приказва.
В песента „Студио Х” например има биографични и изповедни елементи на цялата музикална банда кукувци, на хъшовете, един от които е и Слави Трифонов. Но песента я представят като апотеоз на мутрите.
Слави Трифонов имал връзки с мутри като Георги Илиев и др. Неизбежно е – той е човекът от телевизора. Звездата. Приятелство с него търсят всички. Канят го на масата си, ухажват го. Къде повече, къде по-малко човек се поддава, особено ако е горделив. Франк Синатра и Дийн Мартин в Щатите са известни с приятелство с мафиотски босове. Какво различно на Балканите?

Известно е приятелството му и с Бойко Борисов, който се оказа най-голямата фигура от този калибър. И Слави изигра голяма роля за неговата популярност, преди да се скарат, понесе го на раменете на шоуто си. Това е по-скоро политическа история, да, може да се каже, че е политическа чалга. Ако има някаква вина това шоу, тя е в подкрепата му за Бойко Борисов, който от бодигард стана измислено топ ченге, кмет и после премиер. Но Борисов го венцеславеха всички вестници и телевизии, с претенции за сериозни, които не допускаха чалгата.

Впрочем, по време на първия мандат на Борисов, когато всички медии се умълчаха и се превърнаха в пропагандатори на правителството (не че сега не е така), единственото място в телевизия, където се казваха критични думи за Борисов, беше „Шоуто на Слави“. То изми срама на медиите. Играеше ролята на клапан, през който поне малко излиза нагнетена пара. Знае се как завърши това напрежение – със спонтанни самозапалвания и улични протести. Сегашните медийни монополисти, обслужващи Борисов, трябва да се замислят какво може да последва от политиката им днес.

„Каналето” и „Хъшове”

през 90-те години извадиха стари български песни, възрожденски и македонски  песни. Албумът „Хъшове” чалга ли беше? Пуснаха и много пародийни и сатирични песни. Нещо подобно на оркестъра на Горан Брегович на българска почва, но не негово подражание.

Ивайло Вълчев (вдясно) и сценаристите на „Шоуто на Слави“ разпитват гостенка. Снимка: „Шоуто на Слави“

Помни ли някой сега края на 1996 г., когато страната беше замръзнала в политическа криза, вцепенена от инфлация? И нямаше никакви протести, народът настръхнал, очаква от правителството на Виденов някакви адекватни действия, а няма такива. Самите социалисти на пленуми се молеха на премиера си да сменя министри, а той високомерно вееше перчем. И „Каналето” (не става дума само за Слави) изпя в директното си предаване от театър „София” „Пътнико „Виден”, пътнико „ов”. Имаше ефект на малка революция. Нямаше никакво СДС на улицата, и Костов го нямаше даже. „Каналето” изкара хората на спонтанни протести. Чак тогава Костов сложи една синя лента на главата си и тръгна с шествия по булевардите на София, за да оглави и канализира недоволството. И след това в протестите се наредиха и групировки с парите си, та стигнаха до януарските събития, когато освен искрено протестиращи, организирани банди потрошиха парламента и колите пред него.

„Каналето” стана „Хъшове” и Слави остана единствен водещ (онези, които се отцепиха – Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев и др., опитаха да правят сами някакво тяхно си „Каналето“, но се провалиха). След първото шоу „Хъшове“ по БНТ, този път критично срещу правителството на Костов, демонстративно ги изгониха от там. И те постигнаха нечувана национална аудитория чрез излъчване по кабеларки няколко години наред, докато падна Костов и се върнаха в национален ефир. Не случайно всички костовисти мразят Слави Трифонов, точно те са най-гръмогласни за чалгата.

През цялото съществуване на тази група „Куку“-„Каналето“-„Хъшове“-„Шоуто на Слави“, тя насаждаше една непокорност и чувство за свобода, с огромен ефект върху аудиторията, който няма как да се измери. Това е най-голямото й постижение, а коя тяхна песен била в чалга стил не е определящо.

Предаването „Хъшове”, преди това „Каналето”, беше явление в телевизията, не само за България – със своя национален дял, шер, аудитория или каквато там мярка си пожелае съвременният тв маркетинг. Само за пример – от цялата реклама в БНТ, повече от половината се излъчваше в петък вечер в „Каналето”, така искаха рекламодателите. Фирми бързаха да сключат дългосрочни договори, а после се оказва, че няма място за всички желаещи и нови фирми плащаха наеустойките на предишните, за да развалят с тях договора и да пуснат своите реклами на тяхно място.

Ако някой проследи гостите певци и музиканти в шоуто, ще открие, че

най-големите звезди

минавали някога през България, актьори, сериозни имена от джаза, попмузиката, класическата музика са свирили с „Куку бенд” и са правили невъобразими импровизации в шоуто. Най-известните българи са гостували в предаването. Легитимирали са чалгата?

Да се приписва на Слави опростачването на държавата е просто наивно.
Единственото сериозно обяснение за настроенията срещу него е,  че дразни с егото си, понякога взима думата от госта си и не го оставя да си каже приказката.

Политическите му амбиции никак не изглеждат да са в интерес на една или друга партия. Дори в дълбоко погрешната си кампания да има задължително гласуване и мажоритарни избори Слави и екипът му са искрени и го правят с мисъл за България, а не за джоба си.

Той е любима мишена на жълтите вестници, които неуморно всяка седмица измислят клюки за него, предричат смъртта му, бащинството му, женитбите му, разделите му, свалянето му от екран, пенсионирането му и печалбите му, и т. н. И хора, които четат такива вестници, се възмущават от чалга…

Явлението не е само Слави. Той е лидерът, да. Но явлението е цялата група музиканти и сценаристи, един екип, който се клатушкаше през годините, като лодка в бурно море, и който създаде много известни имена като актьори и музиканти. „Комиците” се излюпиха оттам. „Шоуто на Канала” се излюпи оттам (и днес удивлява със своят безпомощност и скука). От „Каналето”, „Хъшове”, „Шоуто на Слави” излязоха няколко музиканти и певици, които започнаха самостоятелни кариери, но не постигнаха тази известност, която имаха – Нина Николина, Деси Добрева и т. н. Помни ли някой сега първия балет на шоуто? Сигурно е някъде. И т. н.

Не всеки е длъжен да харесва Слави. Само нека не се самозаблуждава.

Арт & ШоуБългария
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.