Защо готвачът, който обра банка на младини, сега храни бедните

„Правим нещата въпреки държавата“, казва Стефан Чолаков

Стефан Чолаков в кухнята на ресторанчето. Снимка: личен архив

„Ние не сме бедни, нас ни правят бедни”, казва Стефан Чолаков, докато преобръща внимателно зеленчуци на нагорещената скара, на която ги пече. Вечер е и заведението, което той управлява, е препълнено с гладни хора.
Последните няколко месеца Стефан нашумя в медиите с това, че освен за гладните хора, които си плащат за храна, го е грижа и за онези гладни, които не могат да дадат пари срещу нея.
Преди време той започва да дава систематично останалата храна от ресторанта на нуждаещи се. Постепенно започва да готви за тях – топли крем супи, които гладните приемат с благодарност.
През 90-те години Стефан чрез сложна схема откраднал от банка 180 млн. лева (сегашни 180 хил.), за да си докаже, че може да я надхитри, а после върнал парите и се предал, но все пак е осъден на 4 години и 10 месеца затвор (виж по-долу).
Доброто мирно не стои, то иска още – ако няма такава поговорка, вероятно трябва да бъде създадена в противовес на зловещата формулировка „Няма ненаказано добро”. Стефан поставя и хладилник пред заведението си, който е отворен през цялото денонощие и в който има безплатна храна за всеки желаещ.  Към момента, в който разговаряме, по неговия пример в страната вече има над 27 хладилника. Към инициативата на Стефан се присъединява и 15-годишният Мино Караджов. Вместо впрочем да се шляе неангажирано и съвсем оправдано за един тийнейджър, това момче създава онлайн платформата „Ако си дал” заедно със Стефан и участва в акции по раздаване на топъл обяд на нуждаещи се.
Докато разговаряме и Стефан бели картофите с премерени движения на ножа, той казва нещо, което ме порязва.
„Повечето хора идват да вземат храна от хладилника нощем, защото се срамуват”.
Част от тези, на които е помагал, вече са си намерили работа. Един от тях работи в заведение и сега на свой ред дарява храна. Стефан говори за самоубийствата от бедност в страната, чийто брой не може да бъде измерен разбира се, но които според него са факт.
„Бизнесът в България е под сериозен натиск. 50-годишни хора със сериозен бизнес започнаха да бягат . Младите хора също бягат…Обществото ни деградира под натиска на политиците”, казва Стефан с особен вид наложено спокойствие.
Вярвам му, включително на мрачните нюанси в думите му. Всеки ден той получава десетки електронни съобщения – поздравления за това, което прави, но и вероятно споделяния за от различни хора за това, което ги сполетява ежедневно.

Новият вид анархизъм

За Стефан българинът е по-скоро положителен образ, „като изключим дребнавостта”.
„Ние правим нещата въпреки държавата. Започваме да си помагаме”, добавя.
Дали това не е нов вид анархизъм, българска особена разновидност? Когато говори за политика, той придобива облика на самороден вид анархист – но не против държавата като такава, а против неработещата, корумпираната държава.

Стефан Чолаков като гост в тв студио. Снимка: от екрана на БНТ

Стефан съзнава, че дейността с хладилниците не е легална, тъй като не може да бъде контролирана от агенция по храните. Въпреки това смята искрено, че една подобна инициатива е нужна въпреки всичко. Подчертава, че се е погрижил да няма собственост (ресторантът не е негова собственост), защото няма нужда от нея, а и така не може да стане жертва на правораздаването заради „незаконна” благотворителност като тази, която прави.
„Собствеността те прави по-слаб”, чувам думите му, успоредно с поръчката от сервитьорката за порция пържени картофи.
Правораздаването у нас според него е дълбоко опорочено.
„Последните 25 години показват, че няма разлика, независимо от това кой ни управлява”, отсича Стефан, докато реже картофите. За момент изглежда стряскащо да седиш сам в тясната кухня с човек с гола глава, който държи голям сатър в ръцете си. Но все пак разговорът е с благороден дребен филантроп…

„Нашите политици нямат интерес да няма контрабанда”, казва Стефан, който не е гласувал от 96-а година насам.
„Едно време бяха с бухалки, а сега ползват властовия ресурс”.
Той споделя, че лично е видял, че едни и също хора дават пари на едни и същи политически сили. Разбира от счетоводство, също така навремето е провеждал счетоводна дейност, свързана с отчет финансиране на партии. Питам го, но не споменава повече.

Герой от роман

Стефан Чолаков е персонаж от роман, човек е почти убеден в това, докато чете биографията му, която е продукт на сложна фабула. През 1997 г., когато е на 22 години, той замисля и извършва брилянтен обир на банка, но не с нахълтване с пистолет и чорап на главата, а чрез сътворяване на сложна схема и взаимосвързани в схемата операции, извършвани от отделни хора, които дори не се познават взаимно.
„Исках да почеша егото си, да покажа, че съм по-умен от банката”.

Повечето медии са го канили в студиото, телевизионни водещи са го гледали с усмивка, така както се гледа екзотичен папагал, пеещ френския химн. Обирът нашумява през 90-те години, тогава Стефан е съвсем млад. Известно време след обира той решава сам да се предаде на властите, въпреки че срещу него „няма улики”. Днес като че ли се долавя известна тъга заради стреса, преживян от него и семейството му, както и пропиляно време в затвора. Вероятно и не е лесно след почти 20 години трудно да отлепи лепнатия оттогава етикет-атракция.

„От хората за хората”

На хладилника на заведението стои този по-горен надпис. Тази проста фраза, с топлината си и лесния прием от сетивата,  напомня на една голяма супа, от която Стефан раздава успоредно със същинската храна. Това е надеждата, че можем да си помогнем. Защото, всички мъки намаляват, ако има хляб. Казал го е Сервантес, който мизерствал по-голямата част от живота си.  Трябва да си помогнем въпреки държавата, би казал Стефан. И докато мисля за хората, държавата и храната, осъзнавам, че със своите жестове и начин на живот сме способни да създадем една островна държавица, приемаща нашия облик и може би постепенно разширяваща територията си.

БългарияИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.