Какво рискува Русия с военната операция в Сирия?

Руските власти заявяват, че основната опасност за Москва в
Сирия е да се върнат воюващите там бойци в Русия

Владимир Путин и Башар Асад. Колаж: иносми

„Колкото до рисковете за Руската федерация, те много ясно
бяха описани от президента: главният риск от цялата ситуация е
въоръжените бойци, които са хиляди и са дошли от страните на
Съветския съюз, включително от Русия, да се върнат обратно и да
вършат черните си дела в нашата страна“, цитира Сергей Лавров
думи на Владимир Путин. „Ето рисковете, които с всички сили се мъчим да избегнем;
убеден съм, че ще успеем“, каза руският министър.

За други евентуални военни, геополитически и имиджови
рискове за Русия, решила да проведе на сирийска територия
операция на своите военнокосмически сили, разказа пред руската
редакция на Би Би Си Виктор Мизин, политолог от Московския
държавен институт за международни отношения.

„Не постигне ли операцията видими, значителни – и ще
подчертая, бързи резултати, тя вече ще бъде неуспех“, заяви той.

Остра нужда от резултат

„В Русия цари такова главозамайване от успехите, че може да
го сравним с пароксизма, с изблика на радост след
присъединяването на Крим. Медиите, експертните среди, всички
телевизии прославят тази руска акция. Навсякъде в Москва смятат,
че с тази проява Русия окончателно е заела позицията на втора
глобална свръхсила.

По повод нуждата от военен успех – залогът наистина е голям.
Частите от Военнокосмическите сили на Русия трябва да
демонстрират, че в координация със сирийския си съюзник постигат
повече успехи от международната коалиция. Неспирно валят
намеци, че САЩ и другите западни страни, най-вече Великобритания
и наскоро включилата се Франция, действат там мързеливо и едва
ли не милозливо към терористите.

Затова евентуалният неуспех, ако не се ликвидира бързо поне
основната инфраструктура на ИД в Сирия, ще нанесе сериозен удар
по имиджа на Русия. Освен това неуспехът ще допринесе за
известно преливане на сили от ИД оттатък границите, в
териториите на съседните страни и на самата Русия, предимно в
Северен Кавказ.

Независимо от заявеното разбиране и съгласуваност действията
на Русия се критикуват – например от страна на Франция,
министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър направо заяви, че
Русия едва ли не налива масло в огъня, а Саудитска Арабия
директно призовава Москва да спре въздушните удари.

Неуспехът ще е добре дошъл за онези, които не харесват
действията на Русия и смятат, че Москва прави всичко това от
егоистични подбуди – не само с цел да си гарантира сигурност или
да се бори със заплахата откъм световния ислямистки тероризъм,
но за да подкрепи приятелския режим на Асад, смятан за престъпен
от Запада, и да затвърди влиянието си в Близкия изток.

Не дай боже някой да бъде пленен

Възможно е силите на ИД, които се снабдяват с все по-добри
оръжия – вече и танкове, и артилерия, да се сдобият постепенно и
със средства за ПВО, на първо място преносими зенитноракетни
комплекси. Ако се обстрелват целите от малки височини, има
опасност да губим самолети, да загиват или – не дай боже, да
бъдат пленявани руски офицери, пилоти. Ясно е какво може да
стори с тях ИД, помним какво направиха те с йорданския летец.

Бойците от ИД се научиха вече да се крият от въздушните
удари на коалицията в някакви подземни тунели и бункери. Да не
говорим, че остарелите МиГ-23 на сирийската авиация са крайно
неефективни и дори да поразят един обект, не го поразяват
изцяло.

Второ, доколкото ИД поддържа свои клетки в Европа, предстоят
може би атентати срещу руски представителства или компании като
„Аерофлот“, или опити за някакви акции в Русия – при все че,
според мен, всички руски контраразузнавателни органи разбират
този проблем и са в повишена бойна готовност. Президентът Путин
казва, че тук нещата са наред, държавата държи всичко под
контрол; не се изключва обаче да проникнат терористи, ако тук
няма и днес техни клетки или симпатизанти. Помним и получените
вече заплахи от рускоезични бойци на ИД, пленили сирийски
МиГ-21.

Трето, в отговор на засилените бомбардировки – а руските ВВС
трябва да бележат успехи, защото, първо, са по-концентрирани,
второ, винаги са били по-корави и ударите им ще са по-масирани,
ще искат да покажат, че намесата им тутакси е променила всичко
към по-добро – ИД може, напротив, да активизира борбата си, да
стане по-изобретателна и по-жестока.

А риск да си навлечем недоволството на сунитите според мен
няма, тъй като от ИД страдат не само шиитите, но и самите
сунити, смятани от бандитите за недостатъчно правоверни, да не
говорим пък за християните, за кюрдите – помним трагедията с
язидите. В арабския свят действията на Русия не се разглеждат
като някаква подкрепа за шиитите. Знаем например, че Иран
понякога е подкрепял сунитите.

Щом се преследват толкова важни геополитически цели,
религиозната принадлежност минава на заден план. Опасността,
идеща от ИД, налага да бъдат забравени тези разногласия; поне
досега не съм чул обвинения, че Русия защитава шиитите.“

БТА

* Политологът и дипломат от МГИМО (Московския държавен институт за
международни отношения) Виктор Мизин е кандидат на
историческите науки, автор на над сто статии и публикации по
въпроси на международните отношения, външната и вътрешната
политика на Русия, проблеми на международната сигурност,
разоръжаването и борбата с международния тероризъм.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.