Доларът – доминиращ и опасен

В момент, когато САЩ губят икономическото си превъзходство,
върховенството на долара изглежда не може да бъде удържано

Ако хегемоните са добри за нещо, то е за това, че те
осигуряват стабилност на системите, които доминират. В
продължение на 70 години доларът е суперсилата във финансовата и
паричната система. Въпреки приказките за възход на юана,
първенството на щатската валута е неоспоримо. Като средство за
разплащане и за съхраняване на стойност, както и като резервен
актив, никой не може да се сравнява с нея. Властването на долара
обаче има крехки основи и системата, която той крепи, е
нестабилна. Преходът към един по-сигурен ред ще е дяволски
труден.

Когато трябва да се поеме отговорността

В продължение на десетилетия икономическата мощ на САЩ
легитимираше претенциите на долара за върховен властелин. Отваря
се обаче разломна линия между икономическото влияние на Америка
и финансовата й сила. На САЩ се пада дял от 23 % от глобалния
брутен вътрешен продукт (БВП) и 12 % от търговията със стоки.

Около 60 % от световния БВП, и подобен дял от населението на
Земята, обаче живеят в де факто доларова зона, в която
съответните национални валути са вързани към щатската или се
движат в определена координация с нея. Делът на американските
фирми в международните корпоративни инвестиции е спаднал от 39 %
през 1999 г. до 24 % днес. Уолстрийт обаче определя ритъма на
пазарите в глобален мащаб повече от когато и да било преди.
Американските мениджъри на фондове са отговорни за 55 % от
активите, дадени за управление – повишение спрямо 44-те % преди
едно десетилетие.

Разширяващата се пропаст между американската икономическа и
финансова сила създава проблеми за други държави в доларовата
зона и отвъд нея. Това е така, защото минусите от доминацията на
долара започват да натежават повече от плюсовете.

Първо, икономиките трябва да понасят бурни развития. През
последните месеци перспективата дори за малко повишаване на
лихвените проценти в САЩ изсмука капитал от нововъзникващите
пазарни икономики, удряйки курса на валути и акции. Решенията на
Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ засягат дългове и
депозити в долари зад граница на стойност около 9 трилиона
долара. Тъй като някои страни връзват своята валута към долара,
техните централни банки трябва да реагират на ходовете на УФР.

Чужденци притежават 20-50 % от държавните облигации в местна
валута в държави като Индонезия, Малайзия, Мексико, Южна Африка
и Турция: когато лихвените проценти в САЩ поемат нагоре, ще е
по-вероятно тези инвеститори да изоставят нововъзникващите
пазарни икономики.

До един момент щетите от отлива на капитали бяха ограничавани
от по-силното търсене, включително за внос, което накара УФР да
повиши лихвените проценти на първо място. През последното
десетилетие обаче делът на САЩ от глобалния внос на стоки намаля
от 16 на 13 %. САЩ са най-големият износен пазар само за 32
държави при 44 през 1994 година; при Китай се наблюдава
увеличение от едва две до 43. Една система, при която УФР
разпределя и светът се тресе, е нестабилна.

Вторият проблем е липсата на опора за чуждестранната
доларова система при избухване на криза. През 2008-2009 г. УФР
се притече на помощ с неохота, действайки като последния
възможен кредитор, предлагайки 1 трилион долара ликвидност на
чуждестранни частни и централни банки. Сумите при бъдещи кризи
ще са много по-високи. Доларовият свят зад граница е близо два
пъти по-голям в сравнение с 2007 година. До 20-те години на този
век той може да се изравни по мащаб с американския банков
сектор.

От 2008-2009 г. Конгресът на САЩ стана бдителен за
спешното кредитиране от УФР. Когато дойде следващата криза,
плановете на американската централна банка да емитира дълги
суапови линии могат да се натъкнат на съпротива от страна на
регулаторите и Конгреса. Колко дълго ще са готови страните да
обвързват своята финансова система с фракционната и лошо
функционираща американска политика?

Този въпрос е подсилен от едно трето безпокойство: САЩ все
повече използват финансовото си влияние като политически
инструмент. Политици и прокурори употребяват доларовата платежна
система, за да поддържат своя контрол върху не просто
непостоянните банкери и нечестните футболни ръководители, но и
върху „блудни режими“ като Русия и Иран. Съперниците на САЩ
настръхват срещу тази външнополитическата уязвимост от Америка.

Американците може да се чудят защо това има значение за тях. Те
не принуждават никоя държава да връзва своята валута към
долара, нито пък насърчават чуждестранни фирми да емитират дълг
в долари. Извънредно голямата роля на долара обаче засяга
американците. Тя носи ползи, а не на последно място сред тях са
по-евтините кредити. Наред с „извънмерната привилегия“ да
притежават световната резервна валута, американците трябва да
плащат и цена.

Ако УФР не действа като последна кредитна инстанция при криза с недостиг на доларова ликвидност,
последващият колапс в чужбина ще рикошира върху американската
икономика. И дори без криза доминацията на долара ще изправи
американските политици пред дилема. Ако чужденците продължат да
трупат резерви, те ще установят доминация на пазара на
американски държавни облигации до 30-те години на този век.

За да задоволи нарастващото чуждестранно търсене на сигурни активи,
деноминирани в долари, правителството на САЩ може да емитира
повече облигации, увеличавайки по този начин дълговете си. Или
пък е възможно да остави чужденците да купуват други ценни
книжа. Това може да надуе балони с цените на активи, така както
стана с бума на ипотеките през първото десетилетие на този век.

Въпросът е в потенциалните наследници

В идеалния случай САЩ ще си поделят бремето с други валути.
И макар хегемонията на долара да е нестабилна, няма подходящи
потенциалните наследници на щатската валута. Щафетата на
финансова суперсила е била предавана и преди, когато САЩ
изместиха Великобритания в периода 1920-1945 година. Двете
страни обаче бяха съюзници, в резултат на което предаването
премина организирано. И САЩ дойдоха с готови атрибути: динамична
икономика и, подобно на Великобритания, политическа сплотеност
и върховенство на закона.

Сравнете това с днешните претенденти за резервен статут. Еврото
е валута, чието съществуване не може да бъде приемано за
гарантирано. Тези съмнения ще отпаднат напълно, едва когато
държавите от Еврогрупата се споразумеят за пълен банков съюз и
съвместно емитиране на облигации. Що се отнася до юана, то
китайските власти създадоха паричния еквивалент на осемлентова
магистрала – широка мрежа от валутни суапови сделки с
чуждестранни централни банки, но по нея не се движи никой.

По-вероятно е раздробяване на системата, при което други могат
да решат да се абстрахират от решенията на УФР и да въведат
капиталов контрол. Доларът няма равни. Системата, която се
основава на него, обаче се пропуква.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.