Как трябва да изглежда един кмет и защо „блажното” е вредно – спор във Фейсбук
Бел. ред. – Венци Мицов е музикант, особено популярен във Фейсбук. Кандидат е на партия „Глас Народен” за общински съветник и кмет на община „Младост” в София. В следващите родове той описва спора си с колега тонрежисьор за това как трябва да изглежда един кмет:
„Колега“ тонрежисьор ми пише и казва, че не би гласувал за мен, защото… имам брада и като цяло музикантите не ставали за успешни политици.
Започваме разговор, в който той омеква на темата с брадата.
След това казва, че в „Младост” всичко било наред.
В момента, в който аз му задавам няколко въпроса – за паркирането, за дупките, които се пълнят, но след 2 дни отново зейват, за задръстванията, за Топлофикация, той си идва на думата – „на пионка от район „Младост” никой от голямото зъбчато колело няма да обърне внимание (без да се обиждаш)“…
Изводите оставям на вас.
Не разбирам няколко неща в това уравнение:
– как може човек на изкуството да не приема различно изглеждащите и да иска политиците да са с интерфейса на партийни секретари
– какъв трябва да си точно, за да се опиташ да промениш нещо – мутра, милионер или извънземен
– защо политиците биват възприемани с клишета не от друг, а от хора, които уж би трябвало да са широко скроени
– какво точно е това политик – човек, който се облича с костюм и говори приспивно в стил ранния Георги Пирински или човек, който е избрал да промени системата – независимо дали е рус, черен, с брада, плешив, с коса, с раста прическа и с дънки…
Впрочем, след цялата виртуална логорея, изляла се на стената ми от моя и негова страна, разговорът завърши с „Няма да се облажиш“.
Ето тук се крие всичко.
Блажното!
Манджичката!
Келепиреца!
Ще ни бъде адски трудно да убедим околните, че не всичко в тоя свят се прави в името на келепира…
Но не това е бедата. Бедата е, че всичко това се е омесило в един общ качамак, наречен „народопсихология“, който ще ни доведе… доникъде.
Но има надежда.
Надеждата е, че колегата, който не ме харесва, ще стане утре…
Ще се погледне в огледалото и ще си каже – „да, аз съм по-готин от тоя тъпак, аз съм по-умен, аз съм по-достоен, аз мога да направя това, което той няма да направи, щото е пълен чук“.
И тогава колегата ще излезе от вкъщи и ще започне да се бори.
И след него друг, и трети, и пети, и десети.
Аз няма да им кажа „Няма да се облажиш“, защото блажното е вредно – казвам ви го като човек, тежащ 150 килограма.
Блажното в вредно. Далаверата води до болест.
Келепирът води до проблеми.
А аз и колегата така и така няма да се разберем.
И може би това е хубаво.
А може би не чак толкова…
Времето ще покаже!
От личната страница на Venci Micoff във Фейсбук