www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 18 октомври 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Защо Арктика остана без лед през лятото

8 Октомври 2007

 

Ледът в Северния ледовит океан става все по-малко. Заради топенето се появяват нови острови, а учените смятат, че промените са необратими. Снимка: Ройтерс

През това лято ледената шапка в Арктика се смали толкова много, че вълните отвориха пътя за корабите по два отдавна мечтани маршрута – Северозападният проход над Канада и маршрутът през Северно море над Русия. Ледът беше рекордно малко в историята на стогодишните измервания в региона.

internationalheraldtribune-logo1.gifНа Северния полюс вече настъпи шестмесечният тъмен сезон. Все по-големият студ трябва да образува нов лед и да покрие Северния ледовит океан. Учудени от промените в Арктика през лятото, учените ще използват това време, за да изследват причините, довели до невижданото освобождаване от лед на 2,6 млн. квадратни километра открито море. Подобно събитие не е наблюдавано от 1979 г., когато започват сателитните измервания.

За целта експерти по морските науки се събраха във Феърбанкс, Аляска, притеснени от картината на бъдещето и от неспособността си да предвиждат промените. Много учени твърдят, че драматичните събития в Арктика са резултат както на топенето, така и на преместването на ледовете. Изследване, проведено от Сон Нгием в НАСА и публикувано през миналата седмица в списание Geophysical Research Letters, доказва, че от 2000 г. ветровете са избутали огромни количества дебел стар лед от Арктическия басейн към Гренландия. Според учените новият тънък лед върху водата се е стопил по-бързо и е бил издухан от ветровете.

Темповете на промените в Арктика надминаха всички прогнози на суперкомпютрите, които трябваше да онагледят как Арктика ще отговори на повишените концентрации парникови газове, свързани с глобалното затопляне. Разминаването между наблюденията и прогнозите може да се дължи на два факта. Или моделите при симулациите са прекалено консервативни, или не отразяват природните фактори, които могат да причинят големи колебания в леда и в температурата, и така да изопачат резултатите.

Случващото се в Арктика привлече вниманието на света. Русия, Канада и Дания, притиснати от глобалното затопляне и от отдръпването на леда през тази година, преминаха от приказки към действия и си поставиха за цел да гарантират сигурността на морските пътища и ресурсите на дъното на океана.

Тези, които настояват да се намалят парниковите газове, посочиха топенето на ледовете като доказателство, че човешката дейност ни приближава към климатичен колапс.

Сателитна снимка на НАСА показва рекордно малката ледена покривка в Северния ледовит океан. За първи път от 1979 г., откакто се наблюдава от космоса, Северозападният проход в Арктика е свободен от лед. Снимка: Ройтерс

Експертите обаче твърдят, че нещата не са толкова прости. Повече от десет специалисти по проблемите на Арктика заявиха, че невижданото отдръпване на ледовете през лятото показва колко малко знаем за този регион. Въпреки това много от тях са убедени, че океанската система върви към ново, богато на вода състояние, и че приносът на хората и на глобалното затопляне за това е голям. Дори тези, които отдавна се съмняваха, че влиянието на човека се крие зад променящия се климат на Арктика, сега се съгласяват, че тенденцията не може да се припише на нищо друго.

„Твърдяхме, че много от промените до края на 90-те години са причинени от различни ветрове и природни феномени, които не са непосредствено свързани с глобалното затопляне”, каза Джон Майкъл Уолъс, учен от университета във Вашингтон. „Но промените през последните няколко години ни опровергаха. И съм склонен да мисля, че сме минали точката, когато нещата е можело да бъдат поправени.”

Според анализаторите следващото лято ледът ще бъде още по-малко, тъй като замръзването през тази зима започва от много ниско ниво. А един учен от Naval Postgraduate School в Монтерей, Калифорния, дори предрече напълно син Северен ледовит океан през 2013 г.

Всъщност арктическите води започват все повече да се държат като водите около Антарктика, където огромна част от леда се образува през зимата и изчезва напълно през лятото. Но ако за хората свободните от лед арктически води ще бъдат благодат при риболова, корабоплаването и добива на петрол, появата и изчезването на леда в рамките на една година ще бъде жесток удар за белите мечки.

„Промените в природата може да се обърнат наопаки и да противодействат на случващото се в резултат от парниковите газове. Дори за известно време ледът може да се стабилизира”, казва Марика Холанд от Националния център за атмосферни проучвания в Булдер, Колорадо. Тя обаче предупреждава, че няма да е за дълго. „Много е вероятно отклоненията в природата да активизират предизвиканите от човека промени и да доведат до още по-бързо топене на леда. Не бих подписала договор за корабоплаване през следващите 10 години, но бих заложила на следващите 20-30 години”.

И докато експертите дискутират подробностите, все повече хора са съгласни, че изчезването на ледовете през тази година е причинено от природни сили, включително облаци, задържащи температурата и изпаряване на вода във въздуха. За затоплянето на океана е виновно и необичайно ясното небе през юни и юли. Има и други фактори – топлите ветрове, дошли от Сибир заедно с циклоните с високо атмосферно налягане. Тези ветрове не само стопиха тънкия лед, но и отдалечиха ледените късове от брега, където теченията и ветровете свършиха останалото и ги отнесоха от Северния ледовит океан.

В изчезването на ледовете обаче принос има и едно събитие, чиито корени са в 1989 г. Тогава периодичната смяна на посоката на ветровете и на атмосферното налягане, наречена Арктическа осцилация, наложи промени, които попречиха през следващите няколко години на леда да се струпва спираловидно, да става по-дебел и плътен, вследствие на което беше отнесен извън океана.

Ново изследване на НАСА за отнесения лед се базира на предишни измервания и показва, че дебелият дългогодишен лед (по-стар от 10 години) през миналата пролет е намалял до два процента, а през пролетта на 1987 г. е бил 80 процента. Без този дебел лед, който може да издържи месеци наред на лятното слънце, водата и тънкият лед абсорбират повече слънчева енергия, причиняват по-бързо топене и отлагат замръзването на водите.





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com