СофияПловдивВарнаБургасРусе

Борбата за кмет на София – Кадиев, Мирчев, Фандъкова и опашката на гущера…

Георги Кадиев. Снимка: от екрана

Ваклото агне на БСП Георги Кадиев се отлюспи и пожела да се кандидатира за кмет на София, загърби партията си, която го лансира в политиката.
Котерийните борби в БСП с голямо закъснение от други партии доведоха до такива отлюспвания на основни фигури като Първанов, Румен Петков, сега люспенето продължава. БСП се маргинализира, в нея взима надмощие някакъв политически провинциализъм, а сътрудничеството й с Бойко Борисов е очевидно. Само негова е идеята Мая Манолова да стане омбудсман, и това не е единствената форма на взаимодействие между двете партии. ГЕРБ неофициално опитоми опозицията.

И люспите АБВ са в коалиция с ГЕРБ и работят за нея.
АБВ също така подкрепи Георги Кадиев за кмет. Засукани политически игри…
Кадиев няма шанс срещу Фандъкова, но това състезание е важно за него да си изгради образа на политик.

Все пак в тези избори нищо чудно Кадиев да излезе на второ място, преди кандидата на БСП проф. Михаил Мирчев. Той може да е добър социолог, но като кандидат-кмет на София е по-скоро политическа заявка, знак за завой наляво на БСП. В партията надделява лявото крило, което заявява и сближение с Русия. В борбата за местната власт това и левите идеи няма много да помогнат. ГЕРБ успя да изземе от БСП и електорат, и икономическата й власт, надмина я в обещанията и демагогията.

Плакатът на кнадидата за кмет на БСП проф. Михаил Мирчев.

В една Италия, примерно, дори да преобладават десните партии в парламента, на местни избори хората често избират червени кметове. Още по времето, когато там имаше комунистическа партия, избираха кметове комунисти. Защото в онова време и условия те бяха далеч от богатство, гарантираха честност, почтеност, борба с корупцията.

Уви, няма такава аналогия в България в наши дни. Т. нар. червено юпи Кадиев, с милионния си бизнес, който се води на жена му, не се вписва в такъв образ за кмет… Както не се вписва и Георги Гергов в Пловдив. Но БСП издига Гергов, не иска Кадиев, въпреки опита му на общински съветник. И това го предизвика да се самоотлюспи.

Пишещият тези редове по стечение на обстоятелствата е бил колега на Георги Кадиев във в. „24 часа” преди 20 години. Струва ми се, че е важно да преразкажа

една история от онова време

Тя се върти около Кадиев, но е показателна за повече неща. Разказах я веднъж преди 10 години, когато той се появи с етикета „червеното юпи” като кандидат за депутат на БСП. По аналогия със завършилите на Запад юпита в партията НДСВ, които влязоха във властта. Кадиев също беше завършил първо на Изток, в Москва, после на Запад – в САЩ. Но преди това в България, и беше известно време и репортер в „24 часа”, а после… после стана стипендиант на „Мултигруп”.

За голяма изненада, когато се кандидатира като депутат от БСП през 2005 г., Кадиев съобщи пред медиите, че той е писал статията на покойния шеф на „Мултигруп“ Илия Павлов за опашката на гущера. За да си признае авторството, изглежда, се е гордял с това съчинение.

Плакат на Георги Кадиев като кандидат за кмет на София. Снимка: от екрана

Дали някой помни още за какъв „Мултигруп“ и за каква статия става дума?

„Мултигруп“ някога не слизаше от страниците на вестниците, описвана като групировка със съмнителни капитали и методи на действие. Срещу шефа й Илия Павлов беше извършен неуспешен атентат с противотанкова мина на пътя между столичните квартали Симеоново и Бистрица, а по-късно и успешен – застреля го снайперист на входа на централата на холдинга.

Публикуваната във в. „Дума“ през януари 1995 г. статия описва до каква степен се е организирала престъпността у нас и дава напътствия как държавата да се справи с нея. По това време БСП току-що е дошла на власт с правителството на Виденов. Във въпросната статия Илия Павлов развива идеята, че държавата трябва да даде възможност на престъпните групировки да се легализират и да се отърсят от незаконния си бизнес, „тъй както гущерът къса опашката си“. По-нататък предлага сътрудничеството на групировката „Мултигруп“ с държавните структури в борбата с престъпността.

От цялата статия най-скандалният и най-често цитиран момент е за опашката на гущера. Идеята е малко двусмислена – на гущера, като му се откъсне опашката, му пониква нова…

Георги Кадиев тогава уточни, че е

бил репортер в „24 часа”,

че го намерил Димитър Иванов, тогавашен вицепрезидент на „Мултигруп“ и бивш шеф на 6-и отдел на 6-о управление на ДС, и започнал да му възлага задачи, свързани с медиите. И под негово ръководство той написал статията…
Тази история нямаше да ми направи толкова впечатление, ако по особен начин в нея не бях набъркан неволно и аз.

За авторството на въпросната историческа статия претендират мнозина – освен Илия Павлов, Георги Кадиев и Димитър Иванов пишещият тези редове също има скромен принос…
Ето в какво се състои моето съавторство в това прочуто съчинение. По онова време и аз бях журналист в „24 часа“. Мен обаче, за разлика от Георги Кадиев, не ме беше намерил нито Димитър Иванов, нито Илия Павлов да ми възлага задачи.

Някъде в края на 1994 г. се разбрах с тогавашния си шеф да напиша разследване за кражбите на коли. По онова време двете групировки ВИС и СИК, наред с контрабандата и рекета, бяха главните организатори на кражбите на коли. Крадяха се по около 20 000 коли годишно, в някои години стигнаха и до към 30 000. И това само официално регистрирани кражби. Онези, при които окраденият не съобщаваше в полицията и си откупуваше колата от крадците, не се броят.

Разкриваемостта клонеше към нула. Полицията подпомагаше крадците. Завеждаха 100-ина дела годишно, но осъдени нямаше.
Кражбите на коли спаднаха значително чак като групировките си регистрираха официални застрахователни компании (дето се вика, идеята на Илия Павлов взе да се осъществява). Рекетьори станаха законни застрахователи. Защо да крадат и взимат откупи, като могат да си взимат от всеки собственик законно? Но кой застраховател как се конкурираше с другите – това е друга тема.

Георги Кадиев на „Позитано“ пред централата на БСП. Снимка: бТВ

Първата част от моите разследвания се появи на две страници от вестника, с огромно заглавие „Държавата краде колите!“. Беше подписана с две измислени имена. В редакцията само двама души знаеха кой е авторът. Имах едно на ум, че някой може да каже „на когото трябва“ кой я е писал. В статията бяха описани конкретни драстични случаи на бездействие на полиция и прокуратура при кражби на коли, включени бяха и някои аналитични моменти за връзките им с организираната престъпност и т. н.

Скоро след това, през януари 1995 г., се появи въпросната статия на Илия Павлов. Със смайване открих, че в нея три абзаца за организираната престъпност, полицията и прокуратурата, мръсните пари, корупцията и др. са преписани едно към едно от моята статия (бел. авт. – няма смисъл да обременявам читателя с цитати, то е несъмнено – написаното остава). Тази загадка ми се изясни повече от година по-късно.

Тогава в медиите имаше обясним

интерес към „мултаците“,

както наричахме хората от групировката. Тогава за „Мултигруп“ се пишеше какво ли не. Някои журналисти се блазнехме от мисълта да блеснем с някое разкритие за мултаците. Други пък, както стана ясно впоследствие, са били на заплата в групировката.
И след безуспешен опит за интервю с Илия Павлов, към когото наивно бях приготвил някои неудобни въпроси, попаднах на неговото вице Димитър Иванов. Той склони да даде интервю, поиска да му пратя въпроси. Пратих му ги по факса и един ден той ме покани да отида при него в „Мултигруп“. С известно вълнение като човек, който отива в „леговището на звяра“, отидох до „Хладилника“, където се помещаваха по онова време. Отпред ме посрещна монумент – лъвчето с щитче на Вежди Рашидов – емблема на групировката, която бях виждал само по снимки. Лъвчето беше турено на някакво постаментче като в шадраванче и повече даваше усещане за кич, отколкото за нещо внушително. Провериха ме за оръжие, както си е редът, после човек ме заведе до втория етаж. Сложиха ме да чакам при една секретарка. След малко вратата се отвори и за моя изненада влезе Георги Кадиев, колега от вестника, с който работехме на един етаж. Каза нещо на секретарката, видя ме и възкликна съвсем непринудено: „А, ти пък какво правиш тука?“. Аз от изненада смутолевих за интервю, сякаш съм виновен, че съм там. Съвсем не ми дойде на ум да го попитам той пък какво прави там.

Шарж от Фейсбук пародира плакат на Фандъкова в стила на рекламите на д-р Енчев.

После водих разговор с Димитър Иванов, който седеше на голямото си бюро с разни антики на рафта зад него (бел. авт. – после през годините с него правих няколко интервюта, и за антики, и за ДС, и др. и при всичката му лоша слава той е един от най-интересните събеседници).

Иванов тогава отклони интервюто и то се състоя година по-късно. И по време на това интервю стана дума за статията за опашката на гущера. Запитах го как така в нея има цитати от мен. Той се усмихна и отговори, че той е същинският автор на статията, но по онова време негов сътрудник по медиите бил Георги Кадиев от „24 часа“ и му подготвил текст, в който може да е извадил цитати от вестника.

Как точно му е сътрудничил, кой как е писал тази статия, не се впечатлих толкова. Не се впечатлих също, че Кадиев е избрал да работи за „Мултигруп” – той напусна редакцията и се пренесе там на работа, и после замина като техен стипендиант в Америка. Не е осъдително. Всеки професионалист си избира къде да работи, как да се развива.
Това, което ме смая тогава, беше, че журналист може да работи едновременно в най-големия вестник (тогава) и за групировка, която не слизаше от страниците на вестниците. Чак после ми стана ясно, че не един журналист от телевизии и вестници е бил на хранилка в „Мултигруп“ и при разни групировки. Тепърва започнах да откривам каква ми е професията.

И сега Кадиев като кандидат кмет…
Смешно или тъжно, но той има повече качества за тази работа от куклата на конци Фандъкова, която различни политически партии обявиха за успешен кмет и я подкрепят. А всъщност в столичината община е поникнала отново …опашката на гущера. Фандъкова е само параван.
Така се завъртя времето, така се извъртяха групировките и от тях се пръкна партиен лидер и премиер.

И Кадиев се конкурира с …опашката на гущера.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.