Може ли Русия да се върне в Афганистан?

Руската военна операция в Сирия накара афганистанците да се
опасяват, че днешната марионетна война в Близкия изток може да
обхване и Афганистан

Генерал-лейтенант Борис Громов със сина си напуска Афганистан начело на последната съветска част на 15 февруари 1989 г. Снимка: дейлайф

Според някои в Афганистан скорошната акция на талибаните,
превзели северния град Кундуз край границите с Таджикистан и
Узбекистан, е дело на регионални и западни тайни служби – те се
надявали пак да въвлекат Русия в афганистански конфликт.

В началото на октомври руското министерство на отбраната
свика в Москва международен форум за Афганистан, на който бяха
обсъдени заплахите, свързани с екстремистката групировка
„Ислямска държава“ (ИД) и талибаните.

По същото време в Москва пристигна афганистанският
вицепрезидент генерал (Рашид) Достум, воювал на страната на
Москва по време на съветското нахлуване в Афганистан. Днес той
се опитва да издейства доставки на руски оръжия и бойни
хеликоптери.

Възможностите Русия да се намеси в конфликта в Афганистан се
обсъждат все по-често в афганистанския печат.

Доколкото Москва играе все по-активна роля в сирийския
конфликт, мнозина се питат докога ли Русия ще игнорира
приближаването на талибански сили към границите на страни от
Средна Азия.

Мнозина в Афганистан гледат с подозрение на западната
политика спрямо талибанското движение – тук няма нищо ново.
Дори бившият президент на Афганистан Хамид Карзай няколко
пъти обвини САЩ в двуличие.

Междуетнически разногласия

В Северен Афганистан освен това живеят сравнително малко
пущуни и според местните жители правителството в Кабул,
включващо главно пущуни, не отделя достатъчно внимание на
проблемите в северните региони.

Независимо защо е нестабилен афганистанският север, мнозина
се опасяват продължаващите там сблъсъци да не въвлекат в
конфликта и Русия.

Мохайодин Мехди – известен политически коментатор, а също и
депутат, представляващ в парламента северната провинция Баглан –
казва, че теоретично това е възможно.

„Знаете ли защо американците реагираха толкова бързо на
събитията в Кундуз? – написа той във Фейсбук. – Защото онова,
което правят хората на север, много наподобява времената на
съпротивата (срещу талибаните през 90-те години на миналия век,
бел. на Би Би Си). Ако американците не бяха откликнали бързо на
призивите за помощ, там със сигурност щяха да потърсят Русия.“

През управлението на президента Ашраф Гани се засилиха
етническите разногласия в страната. Постоянните дискусии за
етническия състав на силите за сигурност накърниха в очите на
мнозина имиджа на правителството, дискредитираха и способността
му да управлява.

Недоволните полеви командири

„Правителството на националното единство в Афганистан и
съюзниците му в САЩ било не могат, било не желаят да премахнат
талибанската заплаха в северните региони; повечето местни бивши
полеви командири виждат тук просто опит да бъдат отстранени от
лостовете на властта“, заявява известният афганистански
политически наблюдател Екрам Андешманд.

„Това може да осигури на Москва идеална възможност за
включване във войната с талибаните“, посочва коментаторът.
За разлика от 80-те години на миналия век, когато повечето
афганистанци изпитваха омраза към нахлулите в страната съветски
войски, западните войници се радваха на съществена подкрепа в
Афганистан.

Всичко обаче показва, че днес имиджът на Русия бързо се
променя.

Генерал Достум качи във Фейсбук свои снимки с руския
министър на отбраната Сергей Шойгу, както и с лидера на Чечения
Рамзан Кадиров. Фотосите събраха към 50 000 лайкове – нещо,
което отразява безпрецедентно висока подкрепа за евентуално
участие на Русия в борбата с талибаните.

„Достум отбеляза, че ИД се опитва да превърне Афганистан в
свой плацдарм. За да предотврати тази заплаха, Кабул има нужда
от подкрепата на Русия, както стана в Сирия. Изразихме
убеденост, че ръководството на Русия ще вземе положително
решение по въпроса“, написа в Инстаграм ръководителят на
Чечения.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.